"Мамо, искам да пипна Слънцето!", тропаше с краче 4-годишно хлапе на опашката пред телескопа в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Николай Коперник" във Варна. Над 500 малки и големи се извървяха при отворените врати в събота за Международния ден на планетариумите. Той се празнува в първата неделя срещу идването на пролетта, която тази година настъпва точно в 7,14 ч на 20 март. Отбелязват го над 100 планетариуми в света, между които и варненският. На терасата край морето беше поставен слънчев телескоп с Н-алфа филтър под ръководството на старши преподавател Иванка Гецова-Момчева. Чрез него най-любопитните сякаш се докоснаха и видяха най-близо щедрото през този ден пролетно Слънце. Домакините копираха за тях и рисунката на Галилео Галилей, направена с телескоп преди точно 400 г. - в далечната 1612 г.
Два филма се завъртяха за Деня на отворените врати във варненската обсерватория - за Слънцето и за черните дупки. Черешката на тортата обаче беше по-късно във вълшебната зала със звездно небе. "Навън е още ден, но тук ще направим нощ", обяви началото д-р Ева Божурова и задвижи планетариума. Металното кълбо с 31 отвора в него създаде изкуствено звездно небе, а в разходката из него поведе всички с вълшебната си пръчка преподавателката. В продължение на час тя разказа майсторски как се раждат, живеят и умират звездите, защото и те като нас, хората, не са вечни. "В древността звездите са били единственият компас, календар и часовник и затова са ги обожествявали. А Слънцето за нас е най-важната звезда и е върховното божество, което по своята екликтика обикаля зодиакалните съзвездия" - с увлекателния си разказ д-р Божурова забърка физика, астрономия и химия заедно с митология - и малки, и големи затаиха дъх. И припомни - за едни
падналата звезда носи нещастие
а други я смятат за сбъднато желание. "Така че - кой в каквото реши да вярва, както е и в живота", усмихва се д-р Божурова. Но е категорична - хората трябва по-често да гледат небето. Особено тези дни. На 26 март се задава красивото сближаване на лунния сърп с Юпитер и Венера, а на 3 април Венера ще се вижда на фона на звездния куб Плеяди, известен още като Квачката с пиленцата.
В Народната астрономическа обсерватория действат 15 кръжока за различни възрасти от 5 до 12 клас, посочва директорката Свежина Димитрова. Тя скромно казва, че може тук да не се правят кой знае какви епохални открития, но затова пък оттук тръгват в първите си стъпки бъдещите астрономи. Варненската обсерватория е дала преподаватели в Харвардския университет - Димитър Съселов и Светлин Тасев, и за парижката консерватория Петър Димитров, както и много други учени по цял свят. Децата правят собствени компютърни разработки, виртуални астрологически открития и за тях са забранени рефератите "копи-пейст". Тази година се провежда 38-ата национална младежка конференция по астрономия (30-31 март), в която ще се участва безкористно и без награди. Излъчените най-добри разработки обаче ще се използват от учителите при преподаване. На 22 март
отваря врати работилницата за планети
в която децата рисуват върху балони и топки Слънцето, Луната и всички планети. Следва и националната олимпиада по химия, която трае три дни. Но най-дългоочакваното събитие е фестивалът "Вселена за всички" на 1 юни. Тогава на голяма сцена в морската градина ще се вихри науката, но в нейния най-магнетичен вид - с шеги, песни и танци. Децата ще редят в стихове нейните строги закономерности и, облечени като протони, неутрони и електрони, ще покажат строежа на атома. Варненската обсерватория първа успя да прати свои екипи през 2008 и 2009 г. в Европейския център за ядрена енергетика в Церн за експеримента с големия адронен колайдер.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
