Шествието припомня събитие отпреди 546 г., по време на което се случили множество чудеса
Тръгнаха от София в първия ден на Богородичния пост, пристигат на Преображение Господне в Рилския манастир
Всяка година група ентусиасти се събират и извървяват целия път от София до Рилския манастир, за да съпреживеят отново и отново събитие, случило се преди повече от половин хилядолетие - пренасяне на мощите на Св. Йоан Рилски в манастира, където той предава духа си на Бога.
В 9 часа сме в столичната църква "Света София", където по традиция със св. литургия ще започне пътят до Рилския манастир. Богородичен пост е, а в храмовете по традиция в първия ден на поста се изнася Кръстът. А около и вътре в храма е отрупано вече с множество куфари, раници, сакове и свити палатки. Храмът пък е необичайно пълен за делничен ден. По всичко личи, че ще се случи нещо интересно и вълнуващо. Както казва столичният свещеник Ангел Ангелов - "нещо, което мнозина очакват от миналата година и броят дните, докато дойде датата на тръгване към Рилския манастир". И наистина, има много хора, които трескаво дооправят и подготвят нещата си за пътя.
Всички се познават или ако случайно не, то завързват приятелство още по време на службата. Изненадата от това, че един или друг човек ще дойде на похода, буди такава естествена радост, че няма как и ние, които не отиваме на този поход, да не се зарадваме и даже да поздравим новоприсъединилите се.
Литургията приключва и започва водосвет, който задължително се отслужва преди път. Освещават се и икони на св. Йоан, та всеки, който участва, да може да носи светиня, защото това не е обикновен път до Рилския манастир - не е екскурзия или туристически поход. Това е шествие, което припомня някогашно незабравимо събитие. Събитие за пътуване на мощи на светец, които по пътя си извършили многобройни чудеса. Шествие, което и днес продължава.
Групата, която наброява повече от 200 души, тръгва в лития от храм "Св. София" до другата стара софийска църква - Ротондата "Св. Георги". Начело застават поклонниците с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски, а пред тях върви малкият Йоан-Петър, облечен в иподяконски одежди, който удря клепало.
Смята се, че преди 546 г. мощите на св. Йоан Рилски са останали 6 дни за поклонение, затова се преминава през този храм, преди да се тръгне за манастира. На път за храма задължително шествието минава и през президентството. Докато снимам, чувам глас от множеството, който ми казва: "Снимай видео, за да се чуе пеенето. Тук е особено хубаво". И наистина, човекът не ме излъга, защото пеенето на едно от познатите на мнозина църковни песнопения - "Спаси Господи", в тунела на президентството звучи уникално. Не само ехото, но и самото усещане да се помолиш точно под прозореца на първия човек в държавата, е и интересно, и странно.
Докато вие четете този текст, поклонниците, за които ви разказвам, вече почти са стигнали до Рилския манастир. Вървят през рилските езера и на 6-ти, в събота, когато честваме празника Преображение Господне, ще пристигнат благополучно в Рилския манастир. Там ще вземат участие в празничната света литургия. Много от тях ще останат до 18-ти август, когато се честват 1070 г. от успението на Рилския чудотворец Йоан.
Притча
Внимавай да не те погълне столът
Пишеш, че през тази година Великденските ти празници са били помрачени. Какво се е случило? Твоят най-близък приятел получил високо назначение. Отначало си се зарадвал на това. Но само след няколко седмици той започнал да страни от теб. Не отговаря на писмата ти, разговаря с теб студено и кратко, оставя те да чакаш дълго пред канцеларията му, а зад гърба ти се изказва презрително за теб. Не можеш да го познаеш. Къде остана онзи мил човек? Арабите биха казали: погълнал го е столът му. Ако искаш, прочети му това, което ще ти напиша.
Имало в Арабия двама приятели. Всяка вечер те седели край огъня на трикраки столчета и разговаряли. Случило се обаче, че единият от тях станал шейх. Преселил се в каменен палат и седнал на висок седефен престол. Много народ идвал да се поклони на новия владетел. Изпълнен с радост, дошъл да го поздрави и старият му приятел. Но горделивият шейх не пожелал да го пусне веднага при себе си, а го оставил да чака пред портите много дни. Накрая наредил да го доведат. Скромният му приятел влязъл, а шейхът още повече се изпъчил на седефения престол. Приятелят му веднага разбрал всичко и нарочно започнал да се оглежда наоколо, сякаш не го виждал. Шейхът се ядосал и сърдито попитал какво търси. "Теб търся, човече, къде си ти?", отговорил приятелят му. И тъжно добавил: "Докато седеше на малкото столче, столът не се виждаше от човека, а сега ето - човекът не се вижда от стола."
От Св. Николай Велимирович
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
