Една година без Ламбо

Роза от бронз и мушката красят гроба на Стефан Данаилов, който обожаваше цветята

Една година без Ламбо | StandartNews.com

Година, след като Стефан Данаилов отлетя към рая, негови ученици и приятели оставят сакъзчета и мушката на гроба му в Бояна. Живите цветя, които Ламбо обичаше толкова много, са в красив ансамбъл с розата от бронз, изваяна от Георги Чапкънов. Заради пандемията официална панахида няма да има, но всеки от най-близките хора на Мастера ще посети мястото на вечния му покой – може би сам, за да усети общуването с духа му и за да скрие сълзите си от другите. Всъщност въпреки коронакризата, през 2020-а не липсваха събития, посветени на Стефан Данаилов -  негов барелеф беше поставен в двора на Драмата в Пловдив, а камерната зала, която той довърши като министър на културата, официално беше наречена с името му. Студенти от последния му клас в НАТФИЗ играха дипломните си спектакли в негова чест.

Росица Обрешкова, племенницата на професора, направи моноспектакъла „Страшносмешно необщуване”, в който с усмивка през сълзи претворява едно към едно диалозите им през месеците, преди той да се отправи към отвъдното - и признава, че това е опитът й Мастера да остане завинаги с нея, да се  превърне в светлината й за бъдещето, в което ще трябва да се справя без него. Дъщерята на Росица Данаилова е и един от сценаристите на бъдещия филм „Ламбо – толкова обичан“ заедно с Петя Дикова. Продуцент е Кирил Кирилов, а режисьор е професор Ивайло Христов.

Прочутият актьор е изключително свързан с Ламбо. Двамата се разминават във Военния театър, но Стефан Данаилов кани по-младия си колега за асистент във ВИТИЗ. Ивайло Христов и до днес няма обяснение с какво тогава е заслужил тази привилегия, но през 10-те години, в които е дясна ръка на Мастера в Академията, между тях цари пълно разбирателство. Никога не говорят за политика, коментират само истинския живот. Ивайло Христов и досега споделя, че много би му се искало да бъде като Ламбо, който преминава със страхотена лекота през доста противоречивата ни действителност. Той е категоричен, че харизмата на Стефан Данаилов не може да бъде нито анализирана, нито повторена и че той е целунат от Бога. Именно тези емоции екипът ще се опита да материализира в лентата. Ще се търсят неочаквани решения, изненадващи срещи. Ивайло Христов съвсем сериозно се шегува, че след пандемията биха могли да заминат за интервюта не само до Русия и Италия, където Ламбо често снима, но и до Виетнам – там „На всеки километър“ в продължение на десетилетия е супер хит и няма по-обожаван от майор Деянов. Ивайло Христов обаче все още се въздържа от детайлна конкретика за съотношението между документалните кадри и възстановките. Преди началото на коронакризата дори си мисли, че Владимир, синът на Стефан Данаилов, може да прелети от Щатите, където живее с жена си Виктория, за да влезе в образа на младия Ламбо, тъй като си приличат като две капки вода. Защото екранната история, която ще възкреси легендата, би трябвало да е красива и да хваща за гърлото – като самия Стефан Данаилов. Ето и няколко думи от послеписа му в мемоара „Романът на моя живот“: „Има моменти, в които не се харесвам, но има и други, в които съм в хармония със себе си. Все още се вълнувам при излизане сред хора или при среща с красива жена. Ядосвам се за глупости, споря с другите. Често мисля за престъплението, възмездието и опрощението. Преживял съм много неща. Но никога не съм живял с мисълта, че светът е мой. Не съм плейбой, макар че и така ме наричаха. Аз просто харесвам и обичам жените. Иска ми се хората да ме запомнят като Ламбо, български артист“.          

През декември всички, които обичат Мастера, ще продължат да говорят за него – рожденият му ден е на деветия ден от месеца, а около Коледа е и празникът на Свети Стефан. Кирил Кирилов не се е отказал и от идеята да възроди „Актрисата“ – последния земен спектакъл с Ламбо. Присъствието му ще бъде постигнато чрез специални монтажи и технологии. Продуцентът пази като зеницата на окото си огромно количество безценни кадри, на които Стефан Данаилов не само играе като звяр, въпреки всичките си диагнози, а след представление общува с публиката във всеки град. Тези неговите изповеди нямат аналог, защото всъщност се оказват голямото сбогуване.  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай