Българското национално радио днес чества 83 години. За 18-ти пореден път медията ще връчи традиционните си престижни награди „Сирак Скитник", които носят името на първия директор на Радио София – художник, театрал и общественик. На тържествен концерт в Първо студио на БНР с участието на Детския радиохор под диригентството на Венеция Караманова, водещите на церемонията Ева Валентинова и Александър Райчев ще обявят коя от общо четирите номинации за Голямата награда „Сирак Скитник" е победител за 2017-а.
Общественият съвет на БНР с председател Райна Константинова ще обяви носителя на големия приз между следните номинации:
- на програма „Хоризонт" - водещите Николай Захариев и Бояна Андреева, като екип доказал своята професионализъм с предлаганата качествена музика, задълбочени разговори и теми
- на програма „Христо Ботев" – Георги Василски, автор на книги, документални студии и пиеси
- на „Музикална къща" на БНР – Мирослав Иванов Данев (посмъртно), който има реализирани като звукорежисьор над 4500 студийни и концертни записи за БНР.
Четвъртата номинация е на Програмния съвет – за музикалните редактори: за проявен висок професионализъм и отстояването на престижа на БНР в условията на безпрецедентен натиск в началото на 2017 година.
Ще бъдат раздадени още награди за радиожурналистика, за радиопредаване и „Златен глас" в памет на водещата Надежда Дженева.
Церемонията ще бъде предавана на живо по програма „Хоризонт" и ще бъде гледана на онлайн платформата БИНАР.
* * * * * * * *
ФОТОГАЛЕРИЯ:
Александър Велев
Със световния музикант Влатко Стефановски
С няколко от прочутите радиодеца
С доайена на БНР Петър Милушев
* * * * *
За постигнатото през 2017 г. и за плановете за развитието на БНР разговаряхме с генералния директор Александър Велев.
Александър Велев:
Нюзрумът ще е сърцето на радиото
- Господин Велев, каква е равносметката ви за постигнатото от екипите на БНР през 2017-а?
- Беше успешна година за радиото, в която направихме много неща. Бих извел няколко елемента: промените в ръководството на програма „Хоризонт" и утвърждаването на „Новинарски час" - много динамично предаване, в което в стегнати форми се представя картината от деня. Преди да седнат пред телевизорите, слушателите ни имат възможност да се запознаят с основните събития от последните часове. Освен сред аудиторията, отзвукът и сред журналистическата колегия е много добър.
Не подреждам постиженията по важност, но друга наша успешна задача беше, че изведохме БНР извън студиата. Организирахме за първи път „Радио парк фест" в Южния парк в София. Там успяхме да привлечем млада аудитория с групите, които бяхме поканили. Целта беше да могат и тези, които не слушат радио, да ни видят, да се докоснат до нас - и може би да ни станат фенове. Това ще се наложи като традиция. Отбелязването на 10-я рожден ден на Радио София също беше на открито – с концерт на площад „Батенберг". И там хората успяха да видят радиото на живо извън студиото. Това е практика сред повечето ни регионални програми.
Успяхме да сключим споразумения с две радиостанции, които предават за българите в чужбина. Едната е молдовското радио „Албена", което покрива българската диаспора в Молдова и Украйна. Предлагаме им наши музикални предавания, имаме и обмен на предавания с образователен характер за българския език, които се качват на техния интернет сайт. Подобно споразумение сключихме и с РТВЦ в Цариброд за българите в Западните покрайнини. Те излъчват „Седмицата на бързи обороти".
Това е обобщение на случващото се у нас. На тях също предоставяме културни програми и имаме възможност да им даваме повече продукция. С наше посредничество скоро ще им предоставим дарение от компютри от българска фирма – за училището в Цариброд и за радио телевизионния център. Архивният фонд на БНР има нов уебсайт, в който има достъп до звуковото съдържание на архивите на радиото.
Стартирахме и BNR play, където може да се слуша излизащото в ефир непосредствено, след като бъде излъчено. Това се отнася само за говорните модули на този етап – бюлетините ни, последните новини, прогнозата за времето, спортните емисии и всичко, което интересува хората. Така модернизираме радиото, защото тенденция в Европа е да се даде възможност на слушателите да чуят онова, което искат, когато на тях им е удобно. А не, когато ние им го налагаме като часове. Това дава възможност за повече мобилност.
- БНР имаше проблеми с Музикаутор. Отмина ли наистина кризата?
- 2017-а година започна с отказа на Музикаутор да излъчваме техния репертоар. Това беше тежък период за нас, който показа колко е „боеспособно" радиото в извънредна ситуация. Хората се мобилизираха и успяхме - въпреки забраната - с помощта на автори, които предоставяха песните си на БНР и с музика с изтекли права, да запазим нашите слушатели, че дори и да увеличим слушаемостта. За този период тя нарасна с около 20 процента. Привлякохме нови слушатели – любители на класическата музика, на джаза. Силно се надявам, че подобна ситуация няма да се повтори. Това е безпрецедентен случай. Никъде в Европа дружество за уреждане на авторски права не си е позволявало да спре музиката на национално радио. Ние сезирахме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), както и съдебните инстанции. В КЗК делото е до финална фаза и се чака решението.
Договорът, който сключихме, е за 3 години. Надявам се, че след изтичането му няма да се стигне до подобни сътресения. Регулацията в България не е на необходимото ниво и в целия спор с Музикаутор държавата отсъстваше. Министерството на културата се опитваше да посредничи - както и СЕМ до някъде. Но това се усети по-скоро като опит за потушаване на конфликта, за пожарогасене. Изискват се нова регулация, ясни тарифи.
- Какви новости да очакваме през 2018-а?
- От началото на годината стартирахме нова класация за българска поп и рок музика – БНР Топ 20. Надявам се с този проект да подпомогнем развитието на българската музика. Факт е, че все повече българска музика звучи в програмите на БНР. В повечето обществени радиа в Европа звучи основно местна продукция. В концепцията ми за развитие на БНР е създаването на единен Нюзрум. Това е нормална практика в повечето обществени радиа по света и ние ще търсим формата, за да изградим нашия модел на Нюзрум. Той ще е сърцето на системата на БНР. Там ще бъдат всички източници на информация и ще се подготвят новините за слушателите ни.
- Какво показва социологическите проучвания?
- Радиото в днешно време вече не е само радио. Интернет все повече навлиза в бита ни. Изследване на „Хоризонт" показва, че 80 процента от аудиторията ни не слуша радио по стандартния начин. Те слушат през смартфони, лаптопи и други. Това ни показва, че трябва да сме силни в интернет пространството. Там ние търсим далеч по-активно присъствие! В концепцията, с която бях избран за генерален директор на БНР съм предвидил преобразуването на Радио „София" в младежко. Предстои и обновяване на програмните схеми.
През годините БНР е било силно в международните си контакти. Председателят на Обществения ни съвет Райна Константинова за дълъг период беше ръководител на радио отдела на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). В системата на EBU имаме участие във всички форуми.
Основно събитие на годината за нас ще е Балканската среща на обществените радио и телевизионни оператори - в Правец на 17 май. Имаме потвърждение от почти всички поканени. Ще обсъдим възможностите за по-активно регионално сътрудничество, за развитието на съвместни идеи и обмяна на програми. Мисля, че това ще е добро начало за засилване на общата ни работа в духа на европейските ценности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
