Стар приятел разплака Силви в София

Звездата се върна в България, за да представи новата си книга, посветена на майка й
Френската мегазвезда Силви Вартан се върна за пореден път в родната си България - сега, за да представи новата си книга "Мама", издадена от "Колибри". Само за ден, във вторник, тя посети Музея за история на София, на който преди време дари 40 хиляди лева, даде пресконференция и след нея дълго време разписва новото си томче в литературния клуб "Перото", който беше претъпкан до пръсване с фенове от различни поколения, дошли с надеждата за кратък досег с голямата певица и актриса. Пред тях, предимно на френски, макар че поупражни и българския си, Силви разказа за майка си Илона, която почина през 2007-а, за огромната празнина след нейната смърт, за детските си спомени от България, за все така силната си връзка с родината, за собствените си деца, за бившия си съпруг Джони Холидей, за сегашния Тони Скоти... За всички тези интимни неща, които биха могли да разчувстват мнозина, Вартан говори хладнокръвно, с дистанцията на световната звезда, със стоицизма на велика жена, постигнала много сама. Но непланувана среща все пак извади Вартан извън релсите на мъжествената твърдост - появата на приятеля й от детството Асен Руевски-Мото. Отначало Силви не успя да го познае, когато мъжът стана, за да й припомни как като малчугани са играли в холандското посолство. Но само след секунди Вартан го прекъсна и с треперещ глас каза: "Нищо не съм забравила. И майка ти си спомням. Виждам лицето й... И тебе, и брат ти, и Румян, и Любка, и Жанин... Много се радвам да те видя. Майка ти беше прекрасна, с моята бяха забележителни и смели жени. Вдъхновяваха околните", отвърна Вартан на стария си семеен приятел. Двете семейства често са се събирали заедно. Всъщност майката на Асен се появява в новата книга, когато Силви разказва за началото на комунистическите чистки у нас след войната. Един ден тя просто изчезва и не се връща. "Тогава бяхме малки, но си спомням как плакахме за нея", допълни Силви на български.
Когато й задаваха ясни въпроси, звездата отговаряше на бащиния й език. За по-сложните неща сподели: "По-лесно ще ми бъде да говоря като възрастен човек на френски, защото моят речник по български е като на 7-годишно дете и няма да е много разнообразен. Нося езика в себе си от дете. Иска ми се да го говоря по-добре, но се упражнявам само с моята братовчедка. Тя прекара с мен две години в Лос Анджелис, когато майка беше тежко болна, но сега вече живее в България." Самата Силви винаги се връща с голямо вълнение, защото най-ранните й, нежни и крехки спомени са оттук. Тук открива и призванието си на актриса. На около пет играе във филма на Дако Даковски "Под игото", чиито снимки са в Копривщица. Силви е сред ученичките на Рада Госпожина - крехка, красива, облечена в носия. "Снимачната площадка беше нещо магическо. Останахме в Копривщица, за да се появя на екрана за две минути. Моята роля беше съвсем малка, но пък с хонорара мама успя да ми купи кафяви високи обувки с връзка, с които пристигнах по-късно в Париж", разказа Силви.
"Имах късмета да израсна в изключително сплотено семейство. По-късно, когато самата аз имах деца, осъзнах каква огромна роля е изиграла майка ми в живота. Тя беше щедра, благородна, елегантна, много смела, никога не прояви слабост. Много ни обичаше и винаги ни даваше добри съвети. Нейното богато и изискано сърце умееше да слуша другите.
Тя работеше през целия си живот, за да ни отгледа, но го правеше с лекота. Не показваше умора. Беше много достойна жена - до последния си дъх. Нейната любов беше най-важното за нас", сподели Вартан. Откровено призна, че тя като майка си се опитва да бъде на нейната висота и да следва съветите й, но все пак условията, в които живее сега са различни. "Родителите имат огромно влияние върху децата, които ги повтарят несъзнателно. Аз съм това, което майка ми е съзадала. Тревожа се за децата си по същия начин. Когато те растат и стават тийнейджъри, неизбежно възникват конфликти - между майката и дъщерята, между бащата и сина. Аз съм необикновен случай, тъй като винаги съм се разбирала добре с майка ми, възхищавала съм й се, исках да е доволна. Беше немислимо да й създавам грижи. Вярно е, че не винаги съм се съгласявала с нея, но я изслушвах, и в крайна сметка се оказваше, че тя има право.
Силви започва да пише книгата, за да запълни огромната празнота, която оставя у нея смъртта на майка й. "Тя беше стожерът на нашето семейство, стожерът на моя живот във всеки един момент. Като че ли исках да я обезсмъртя. Но я написах и заради моите деца. За да не остане у тях бегъл спомен - те трябва да имат нещо черно на бяло. книгата е пример за любов и всеотдайност, които те да следват", коментира Вартан посланието си към своя Давид от Джони Холидей, към осиновената с Тони Скоти Дарина от България, към внуците си.
Илона Вартан е родена в Унгария в края на Първата световна война. На 7 пристига в България, защото баща й е архитект, поканен от правителството ни да построи няколко сгради. Той идва с цялото си семейство. В София негова е сградата на Унгарското посолство, участва и в строежа на Народната библиотека. Работи и в Пловдив. Семейството не напуска повече България. Тук майка й среща баща й. "Двамата преживяват нацизма, бомбардировките, сталинизма, страхът. Те са от едно героично поколение, което се пожертва в името на децата си. Тези, които са оцелели в двете войни и в сталинските чистки, са жертви", заяви звездата.
През 1990-а, когато за първи път след изгнанието Силви се връща в България за концерт, моли майка си да я придружи. Но тя отказва. "Щеше да бъде много мъчително за нея", каза Вартан и допълни на български: "Щеше да бъде много мъчително и за мен." Тогава, при първото си завръщане в България, Силви изживява трудни мигове. Плаче в продължение на два дни. Тогава за първи път след толкова години вижда местата, в които е израснала, къщата, в която е живяла, хората, с които е свързано детството й.
"Непрекъснато чувам как родителите не се разбират с децата си. Това е така може би, защото времето се е променило, епохата е различна. Аз живях, когато семейството беше здраво. Навремето да си дете на разведени беше нещо рядко и ужасно, докато днес е съвършено обикновено. Израснах в спокойна атмосфера с няколко поколения в една къща. Вярвам, че това обогатява всяко дете. Вярно е, че за да се получи, младите и старите трябва да се разбират. Родителите ми, баба и дядо бяха артисти. Обрисувам твърде идилична картина, но тя беше истинска", обясяни Вартан. От дядо си по бащина линия пази много и топли спомени, за които разказва и в книгата. От баща си пък помни "Облаче ле бяло", с която разплаква на всеки концерт публиката у нас, и "Хубава си моя горо". "Зайченцето бяло" също е в спомените й, но не може да си спомни последния куплет от песента.
"Като дете вярвах, че този ми красив живот ще продължи вечно, той беше спокойно щастие и мир. Когато по-късно имах трудни моменти, винаги се опитвах да се върна в градината на моя дядо", разкри Силви. "Животът непрекъснато ви учи на нещо и вие сам започвате да опознавате по-добре себе си. Когато се оженихме с Джони, бяхме млади. Много обичахме музиката. И за двама ни беше голям житейски опит. После пораснахме и съвсем естествено се разделихме. Но след това открих приоритети в живота си", призна Вартан.
Нова заплаха. 15 милиона души на косъм
Чудо! Кокошки снасят зелени яйца
Голяма новина за Християн Пендиков
Помните ли Вальо Топлото? За него всичко се промени
Ужасът в Турция! Втори българин в неизвестност
Една година война. Русия планира нещо зловещо
Трагедия без край! Звездна двойка под руините