Кътаме пачки заради страх от бъдещето

Общата несигурност, предизвикана от финансовата криза, която обхвана света и се прехвърли в България, се отразява и на поведението ни. Гражданите и фирмите търсят стабилност в парите в брой. Те предпочитат да задържат всеки лев вместо да го харчат. Това обаче намалява скоростта на движение на парите, в резултат на което се свиват оборотите и ръстът на БВП на страната.

Тази тенденция се задълбочи през 2012 г. Най-ясно това личи от статистиката на БНБ за обема на най-бързите пари в страната, с които фирми и граждани се разплащат помежду си. Става дума за паричния агрегат М1, който обединява най-ликвидните средства в икономиката - банкнотите в джобовете ни и средствата на бизнеса и гражданите в разплащателни сметки и овърнайт депозити. През миналата година обемът на ликвидните пари е скочил с 9,5% до общата сума от 23,014 млрд. лв. За сравнение в края на 2011 г., обемът на бързите пари е 21,026 млрд. лв. Това означава, че парите в брой, които се въртят в икономиката на страната, са нараснали с 1,987 млрд. лв. само за една година. В същото време ръстът на БВП за 2012 г. е само с 0,8%. Това показва, че в страната има сериозна инфлация, а гражданите и фирмите предпочитат да отлагат разходите си, вместо бързо да харчат спечелените пари. Така наред със слабия ръст на БВП, официалната безработица нарасна до 12% (най-високото ниво от 10 години насам).

"В последната година хората изразходват от спестените пари, за да покриват месечните си разходи. Това се отчита и от Националния статистически институт, чиито данни показват увеличение на размера на доходите от депозити, които домакинствата използват за погасяване на разходи", коментира финансистът Бисер Манолов, като посочва, че това издава несигурност у хората и фирмите относно средата в България. Икономистът Емил Хърсев също споделя мнението, че увеличението на агрегата измерващ ликвидните пари "е по-скоро знак за несигурност". По думите му, тази тенденция е започнала още през 2011 г. Действително през месец януари 2011 г., общата сума на бързите пари е възлизала на 18,042 млрд. лв., по данни на БНБ. Това означава, че през последните две години, общата сума на парите в брой и тези съхранявани в разплащателни сметки, е нараснала с близо 5 млрд. лв. С други думи, още от началото на 2011 година, хора и фирми са започнали да разчитат на пари в брой, което е довело до увеличението на агрегат М1.

Въртим кеш за 8,5 млрд. лв.

8,499 млрд. лв. в брой се въртят в България към края на месец декември 2012 г., сочат данните на БНБ. Това представляват 36% от обема на най-ликвидните пари (агрегат М1) в страната, чийто общ обем е 23,014 млрд. лв. Останалите 64%, или 14,515 млрд. лв. се съхраняват в разплащателни сметки. Масовото навлизане на банковите услуги в България е една от причините разплащателните сметки да се използват все по-често не само за плащане на ток, вода и кабелна телевизия, а дори и при покупки на мебели, лизингови вноски или плащане за ремонти и екскурзии. Хората държат все по-големи суми в разплащателните си сметки и за да могат да покриват извънредни разходи, особено в случай, че се забавят заплатите им. Общата сума на ликвидните пари, съхранявани в разплащателни сметки, скача с 3,6 млрд. лв. през последните две години, докато парите в брой нарастват с 1,142 млрд. лв. Така общо ликвидните пари в страната постигат впечатляващия ръст от 25,9% към края на 2012 г. спрямо края на 2010 г.