Сънят лекува сърцето

По-малко от 7 часа покой носят рискове от артериална хипертония, инфаркт, инсулт, астма и депресия

Сънят лекува сърцето | StandartNews.com

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.

Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]

  • По-малко от 7 часа покой носят рискове от артериална хипертония, инфаркт, инсулт, астма и депресия
  • Светлината в спалнята е особено важна. Телефонът няма място в нея

Неслучайно Шекспир го нарича "съня, разплитащ счепканата прежда / на грижите, съня успокоител, / съня балсам за морния ни дух, / основно наше блюдо, пръв хранител / на жизнения пир!..." ("Макбет", превод: Валери Петров).

Това е навярно най-доброто описание на ползите от съня, което изобщо съм срещал в литературата и едва ли е необходимо да убеждавам някого за това колко е важно да спим редовно и достатъчно. И все пак, нека навлезем в подробности.

Първо и преди всичко, какво представлява сънят и какво се случва, докато спим? Сънят е широко разпространен в природата физиологичен феномен, при който от една страна наблюдаваме безсъзнателно състояние, понижена чувствителност на всички сетивни системи и потискане на движението, а от друга - истински взрив от биохимични процеси на изграждане, поправяне и подреждане.  На практика

  •  няма система в организма, която да не се самопроверява и самопоправя

докато тялото ни е в привидно бездействие. По време на сън се балансират и презареждат енергийните запаси на организма, подобряват се метаболизмът, терморегулацията и функцията на имунната система. Поправят се повредени структури и се изграждат нови. Разчистват се много от натрупаните по време на бодърстването вредни отпадни продукти на обмяната на веществата.

Мозъкът консолидира спомените, изгражда нови синаптични връзки и спомага наученото през деня да бъде истински усвоено.

Особено при децата и подрастващите това е времето, когато те най-активно растат, тъй като растежният хормон се отделя предимно по време на сън. Бабите навремето ни казваха: "Лягайте да спите, за да пораснете големи." Не зная откъде го бяха научили, но това е добър пример за случай, в който бабите са били прави.

На този фон какво можем да кажем за сърцето? Нормално, докато спим, пулсът се забавя. Понякога може да достигне дори до под 40 удара в минута, при нормални 60-80. Ако това се случва само докато човекът спи, и не е свързано с никакви оплаквания, то е находка, която не бива да ни смущава. Кръвното налягане също нормално се понижава, след като заспим.

По данни за американския център за контрол на заболяванията хора в активна възраст, които спят по-малко от седем часа на ден, са изложени на по-висок риск от развитие на артериална хипертония, инфаркт, инсулт, астма и депресия. На регулаторната функция на съня върху метаболизма се дължи подобреният

  •  контрол върху кръвната захар

у пациенти с втори тип диабет, които спят достатъчно. По същата причина недоспиването може да доведе до наднормено тегло особено у подрастващи, които на всичкото от горе се нуждаят от по-продължителен сън в сравнение с възрастните. За затлъстяването, свързано с недостатъчен сън, допринася и това, че твърде кратката продължителност на съня стимулира центъра на глада в мозъка.

И така, след като изяснихме, че недоспиването е вредно, нека да кажем няколко думи какво всъщност означава достатъчен сън. Това на първо място зависи от възрастта. Новородените до третия месец се нуждаят от 14-17 часа сън в денонощието. С израстването нуждите от сън постепенно намаляват до достигането на 7-9 часа нормален сън при възрастните, като над 65-годишна възраст тези нужди още малко се свиват и вече са 7-8 часа. Всички знаем, че старците спят по-малко и обикновено се будят рано сутрин.

Освен това съществуват индивидуални особености. Някои хора нормално спят повече или по-малко от тези препоръчани норми, като това не им пречи по никакъв начин. Стига отклонението да не е твърде голямо и да не е свързано с други състояния или оплаквания, това обикновено не е проблем.

Няма да се спирам на широката и пъстра палитра на смущенията в съня. Те могат да бъдат свързани с недостатъчен сън, прекалено много сън или нормално продължителен, но непълноценен такъв. Отклонението, което има най-голямо значение за разглежданата от нас тема, е сънната апнея. Тя представлява нарушение в нормалния сън, при което засегнатите правят твърде дълги дихателни паузи по време на сън.

  •  Буквално спират да дишат

Страдащият от сънна апнея обикновено хърка гръмогласно, като в някакъв момент замлъква за различен период от време, за да възобнови отново хъркането си със залп от още по-силни звуци, които могат да напомнят задавяне. В по-тежките случаи, човекът дори се буди с чувство на задух и понякога дезориентация, ако дихателната пауза е продължила твърде дълго. Описаният епизод се случва много пъти през нощта и засегнатите обикновено нямат пълноценен сън. През деня често се чувстват уморени и сънливи. Когато състоянието продължи достатъчно дълго, пациентите развиват артериална хипертония с всички произтичащи от нея вреди върху сърцето и съдовете. Лечението на сънната апнея се провежда в специализирани клиники и когато се повлияе навреме, рисковете за пациента намаляват значително.

Ако изключим случаите на тежки нарушения, които задължително изискват компетентна лекарска намеса, ние и сами можем да си осигурим достатъчно здравословен сън, ако почувстваме, че нещо не ни е наред със заспиването. Ето какво трябва да направим.

На първо място, хубаво е да спазваме редовен режим. Старайте се да ставате и лягате по едно и също време. Това, между другото, важи за повечето ни дейности: хранене, работа, спорт.

  •  Човешкият организъм обича реда

Излагайте се на достатъчно естествена светлина, особено в ранните часове след изгрев и избягвайте студената бяла светлина в часовете преди лягане. Установено е, че синята част на светлинния спектър стимулира състоянието на бодърстване. Преди масовото навлизане на новите средства за осветление и модерните екрани, това изобщо не е било проблем, тъй като естественият пламък на свещите и огъня практически не съдържа синьо. Същото важи и за класическата Едисонова електрическа крушка. Те дават предимно жълта светлина. Проблемът сега е, че за първи път в цялата история на човечеството разполагаме в ежедневието си с източници на достатъчно силна синя светлина, която да ни обърка биоритмите. Това важи не само за модерните осветителни тела, но също така за мониторите на компютрите и екраните на смартфоните. Така че подбирайте за дома си източници на топла бяла светлина, особено в спалнята. В случай, че страдате от трудно заспиване, а не можете да се откъснете от телефона или компютъра, погрижете се да им инсталирате приложение, което филтрира синята светлина във вечерните часове.

Движете се. Няма да навлизам в подробности по тази точка. Само ще кажа, че здравословната физическа активност е една от предпоставките за здрав сън. Но имайте предвид, че прекалената преумора също може да доведе до безсъние.

  •  Старайте се да не ядете или пиете точно преди лягане

Оптималният прозорец между последното хранене и заспиването е три часа.

Поддържайте стаята, в която спите, тъмна, тиха и прохладна. Това са три обстоятелства, които подпомагат лекия и спокоен сън. Ако, въпреки спазването на тези препоръки, отново имате проблем със заспиването, по-добре се обърнете към специалист за по-нататъшни изследвания и препоръки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай