Вторник,

Анафилактичният шок убива за минути

От: Д-р Петър Кътев -
1379
Анафилактичният шок убива за минути
A
A
A
  • Най-теж­ка­та алер­гич­на ре­ак­ция изис­к­ва про­ти­во­дейс­т­вие на се­кун­да­та

"На­ше­то не­до­вол­с­т­во от све­та, не­за­ви­си­мо кол­ко ярос­т­но е то, по прин­цип е ле­чи­мо: дос­та­тъч­но е да се про­ме­ниш или са­ми­ят ти, или све­тът око­ло теб", съ­вет­ва Юкио Ми­ши­ма. Но за­що да има не­до­вол­с­т­во при по­ло­же­ние, че сме по­лу­чи­ли да­ром, оно­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме Ден на не­за­ви­си­мост­та? Ни­ма то­ва бле­ну­ва­но от пред­шес­т­ве­ни­ци­те ни де­ло, пос­тиг­на­то с кър­тов­с­ки уси­лия, не ни е дос­та­тъч­но? Или прос­то сме осъз­на­ли су­ро­ва­та ис­ти­на, че не­за­ви­си­мост­та е прос­то по­ня­тие, чи­и­то из­ме­ре­ния в съв­ре­мен­ния свят от­дав­на са не­ре­ал­ни? В жи­во­та съ­щес­т­ву­ват твър­де мно­го об­с­то­я­тел­с­т­ва, ко­и­то ни от­да­ле­ча­ват от нея. Все­ки един чо­век по един или друг на­чин е об­вър­зан та­ка, че не мо­же да се на­ре­че са­мос­то­я­те­лен. Ако ще­те, ед­на ра­бо­та, ко­я­то е на­ло­жи­тел­но да вър­шим, за да оце­ле­ем, ни пра­ви за­ви­си­ми. За­ви­си­ми сме от во­да­та, хра­на­та, въз­ду­ха и куп дру­ги фак­то­ри.

Но не­съм­не­но най-ло­ша­та за­ви­си­мост от всич­ки е та­зи от бо­лест­та!

Днес мно­зи­на по све­та са ка­то встъ­пи­ли в "бра­чен съ­юз" с нея. И въп­ре­ки всич­ки­те им уси­лия да се от­къс­нат не­ви­на­ги пос­ти­гат ус­пех. Ед­ва ли ня­кой дъл­бо­ко се е за­мис­лял, че за­бо­ля­ва­ни­я­та, ко­и­то от­дав­на при­те­жа­ват мно­жес­т­во фор­ми, са най-сил­на­та и труд­но по­бе­ди­ма за­ви­си­мост, от ко­я­то и да е дру­га. Да, мо­жеш да пре­о­до­ле­еш без­па­ри­чи­е­то, ка­то нап­ра­виш та­ка, че да пе­че­лиш по­ве­че. Мо­жеш да по­бе­диш по­ро­ци­те, ка­то по­ло­жиш уси­лия да ги из­ко­ре­ниш от ежед­не­ви­е­то си. Но как­ви­то и уси­лия да по­ла­гаш, за да скъ­саш от­но­ше­ния, с теж­ка ди­аг­но­за, то те ви­на­ги ос­та­ват не­дос­та­тъч­ни.

Та­ка­ва е си­ту­а­ци­я­та с ед­но от най-слож­ни­те и към мо­мен­та все още не­ле­чи­ми със­то­я­ния, на­ре­че­но Ал­ц­хай­мер. До­ка­за­тел­с­т­во за не­раз­рив­на­та връз­ка е, че в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия из­с­лед­ва­ни­я­та, пос­ве­те­ни на бо­лест­та, не са до­ве­ли до мо­мен­та, в кой­то ще мо­же да се ка­же, че ле­че­ние има. Въп­ре­ки то­ва хо­ра­та, пос­ве­ти­ли жи­во­та си на ве­ли­ко­то де­ло да ос­во­бо­дят чо­ве­чес­т­во­то от бре­ме­то, не спи­рат в тър­се­не­то на но­ви въз­мож­нос­ти. Уче­ни­те от го­ди­ни са на­яс­но, че ами­ло­ид­ни­те фиб­ри­ли се об­ра­зу­ват в мо­зъ­ка на хо­ра с ал­ц­хай­мер и съ­дър­жат важ­на за­ко­ди­ра­на ин­фор­ма­ция за същ­ност­та й. Но те съ­що та­ка при­те­жа­ват и про­те­и­ни, ко­и­то за из­не­на­да на на­уч­ни­те ек­с­пер­ти имат свойс­т­во­то да се бло­ки­рат по­доб­но на ме­ха­низ­ма на зат­во­рен цип. А в хо­да на всич­ки­те про­уч­ва­ния се оказ­ва, че хи­по­те­за­та, ка­са­е­ща та­зи осо­бе­ност, ус­та­но­ве­на при бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, е от­к­ри­ва­е­ма и при пар­кин­со­на и ду­зи­на дру­ги де­ге­не­ра­тив­ни за­бо­ля­ва­ния.  Но въз­мож­но ли е са­мо ха­рак­тер­но об­ра­зу­ва­щи­те се за бо­лест­та ами­ло­и­ди да са ви­нов­ни за всич­ко, или съ­щес­т­ву­ва и дру­га при­чи­на, ко­я­то до­се­га не е би­ла обект на за­дъл­бо­че­ни ана­ли­зи? Спо­ред ре­ди­ца спе­ци­а­лис­ти ве­ро­ят­ност­та по­я­ва­та на за­бо­ля­ва­не­то да е ре­зул­тат от па­то­ген­на ин­ва­зия не тряб­ва да се из­к­люч­ва. Още пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни ста­на из­вес­т­но, че ами­ло­и­дът из­г­леж­да дейс­т­ва ка­то за­щи­та сре­щу па­то­ге­ни­те. А про­те­и­нът има свойс­т­во­то да дейс­т­ва по­доб­но на ан­ти­мик­роб­но съ­е­ди­не­ние, ко­е­то уби­ва бак­те­ри­и­те.

Въп­ре­ки то­ва при наб­лю­да­ва­не на пла­ки се ус­та­но­вя­ва раз­ви­тие на кръг­ли бак­те­ри­ал­ни фор­ми

Но от­к­ри­ти­е­то не е дос­та­тъч­но убе­ди­тел­но, за да про­ме­ни схва­ща­не­то, че не са­ми­ят ами­ло­ид при­чи­ня­ва ув­реж­да­не на мо­зъ­ка при бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, а бак­те­ри­и­те в не­го. Част от пос­лед­ва­щи из­с­лед­ва­ния в об­ласт­та оба­че ус­пя­ват да до­ка­жат, че бак­те­ри­и­те иг­ра­ят клю­чо­ва ро­ля в про­во­ки­ра­не­то на бо­лест­та. Точ­ни­ят ме­ха­ни­зъм все още не е ус­та­но­вен, но Porphyromonas gingivalis - бак­те­рия, ко­я­то раз­бо­ля­ва вен­ци­те и е из­вес­тен рис­ков фак­тор за бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, би­ва от­к­ри­та при го­ля­ма част от стра­да­щи­те от за­бо­ля­ва­не­то. Та­ка ста­ва яс­но, че бак­те­ри­и­те в мо­зъ­ка не са ре­зул­тат от прог­ре­сив­но­то мо­зъч­но на­ру­ше­ние, а са сред при­чи­ни­те­ли­те.

P. gingivalis нах­лу­ва и въз­па­ля­ва об­лас­ти, ка­то при­чи­ня­ва мо­зъч­но въз­па­ле­ние

по­доб­но на де­ге­не­ра­тив­на­та па­то­ло­гия, нер­в­но ув­реж­да­не и ами­ло­ид­ни пла­ки. А два­та ток­сич­ни ен­зи­ма, ко­и­то сек­ре­ти­ра, из­пол­з­ва за хра­на с чо­веш­ка тъ­кан от хи­по­кам­пу­са - част­та в мо­зъ­ка, ко­я­то от­го­ва­ря за дъл­гот­рай­на­та па­мет. Те­зи ен­зи­ми се на­ри­чат гин­ги­па­и­ни и са от­к­ри­ти в по-ви­со­ки ни­ва в мо­зъч­на­та тъ­кан с го­ля­мо нат­руп­ва­не на по­ве­че тау-про­те­ин.

Сле­ди от ге­не­ти­чен ма­те­ри­ал на P. gingivalis е ло­ка­ли­зи­ран и в мо­зъч­на­та ко­ра

По-важ­но­то е, че пър­во­из­точ­ни­кът на аг­ре­сив­но нах­лу­ва­ща­та в мо­зъ­ка бак­те­рия са ин­фек­ти­ра­ни вен­ци. Ин­те­рес­но­то е, че до­ри и хо­ра без ди­аг­но­за­та, но за­ра­зе­ни с па­то­ге­на имат про­те­и­но­ви нат­руп­ва­ния, но на нис­ки ни­ва. На прак­ти­ка то­ва обяс­ня­ва фак­та, че сим­п­то­ми­те на ал­ц­хай­ме­ра се по­я­вя­ват по­ня­ко­га ед­ва след 10-20 го­ди­ни, през ко­е­то вре­ме за­поч­ва нат­руп­ва­не­то на ами­ло­и­да и тау про­те­и­на. Друг из­вод, до кой­то мо­же да се стиг­не на ба­за го­рес­по­ме­на­то­то, е, че па­то­ген­ни­те са спо­соб­ни да при­чи­нят мно­жес­т­во ще­ти от раз­ли­чен ас­пект, вклю­чи­тел­но и да про­во­ки­рат алер­гич­ни прис­тъ­пи. За тях ви­нов­ни са не тол­ко­ва бак­те­ри­ал­ни­те ви­до­ве, кол­ко­то ток­си­ни­те, ко­и­то про­из­веж­дат и раз­п­рос­т­ра­ня­ват в тя­ло­то чрез кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то. Алер­гич­ни­те ре­ак­ции мо­же да се ка­же, че са чес­то сре­ща­но яв­ле­ние, про­во­ки­ра­но най-ве­че от ня­кои хра­ни, вклю­чи­тел­но и лю­то. Ина­че ка­за­но, до­ри ед­на хап­ка от лю­би­ма­та лю­ти­ва чуш­ка мо­же да ни пос­та­ви в из­к­лю­чи­тел­но опас­на си­ту­а­ция.

Под то­зи зна­ме­на­тел по­па­да и ана­фи­лак­тич­ни­ят шок

Той е най-опас­на­та алер­гич­на ре­ак­ция, ко­я­то ор­га­низ­мът мо­же и да не пре­жи­вее. Про­ти­ча бър­зо в на­ча­ло­то и при не­нав­ре­мен­но про­ти­во­дейс­т­вие во­ди до смърт. Сим­п­то­ми­те обик­но­ве­но включ­ват коп­рив­на трес­ка, сър­беж, за­чер­вя­ва­не или по­ду­ва­не на за­сег­на­ти­те тъ­ка­ни (гър­ло, език и др.). Ан­ги­о­еде­мът се усе­ща по­ве­че ка­то па­ре­не на ко­жа­та, а не сър­беж. По­ду­ва­не­то на ези­ка или гър­ло­то се по­я­вя­ва в око­ло 20% от слу­ча­и­те. Дру­ги сиг­на­ли на ана­фи­лак­си­я­та са хре­ма­та и по­ду­ва­не­то на ко­нюн­к­ти­ва­та, пов­ръ­ща­не, гла­во­бо­лие и нис­ко кръв­но. За­сег­на­та­та ко­жа по­ня­ко­га при­до­би­ва син от­те­нък по­ра­ди лип­са­та на кис­ло­род.

Те­зи сим­п­то­ми обик­но­ве­но се раз­вих­рят за пе­ри­од от ми­ну­ти до ча­со­ве

Про­во­ка­то­ри на жи­во­то­зас­т­ра­ша­ва­що­то със­то­я­ние ос­вен хра­ни­те са ухап­ва­ния, ужил­ва­ния от на­се­ко­ми и дру­ги. Би мог­ло да се слу­чи и та­ка, че ана­фи­лак­си­я­та да въз­ник­не без оче­вид­на при­чи­на. А на­чи­нът, по кой­то се раз­вих­ря със­то­я­ни­е­то, включ­ва ос­во­бож­да­ва­не на ме­ди­а­то­ри от ня­кои ви­до­ве бе­ли кръв­ни клет­ки, за­дейс­т­ва­ни от иму­но­ло­гич­ни или не­и­му­но­ло­гич­ни ме­ха­низ­ми. Най-чес­то по­ра­зе­ни­те об­лас­ти включ­ват: ко­жа, ди­ха­тел­на, сто­маш­но-чрев­на, сър­деч­но-съ­до­ва сис­те­ма и цен­т­рал­на нер­в­на сис­те­ма, ка­то обик­но­ве­но се наб­лю­да­ва ком­би­на­ция от за­ся­га­не две или по­ве­че об­лас­ти. Не­за­ви­си­мо коя от тях е по­ра­зе­на, не­из­ме­нен пар­т­ньор на ана­фи­лак­си­я­та е въз­па­ле­ни­е­то на тъ­ка­ни­те. То мо­же да се по­я­ви на вся­ко мяс­то в тя­ло­то, вклю­чи­тел­но в об­ласт­та на ръ­це­те, ли­це­то или гър­ло­то. Теж­ка­та алер­гич­на ре­ак­ция спо­соб­с­т­ва въз­па­ля­ва­не­то на тъ­ка­ни­те око­ло ди­ха­тел­ни­те пъ­ти­ща,  ко­е­то во­ди до зат­руд­не­но ди­ша­не. В ре­зул­тат на въз­па­ли­тел­на­та ре­ак­ция се усе­ща и по­ду­ва­не на ус­т­ни­те, ези­ка, че до­ри и на ця­ла­та вът­реш­ност на ус­т­на­та ку­хи­на. Та­зи ре­ак­ция пра­ви не­въз­мож­но по­е­ма­не­то на въз­дух и при от­със­т­вие на бър­зо про­ти­во­дейс­т­вие пре­диз­вик­ва за­ду­ша­ва­не. Но как­то е ка­зал Луи Пас­тьор: "Шан­сът ви­на­ги е в пол­за на под­гот­ве­ния ум"!

 


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички