- Всеки 4 февруари отбелязваме нов напредък в борбата със злокачествените заболявания
Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доц. Арабаджиев отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Европа заделя 378 млн. евро за лечение и по-добро качество на живот
Световният ден за борба с рака е "роден" на 4 февруари 2000 г. на Световната среща на върха срещу рака за новото хилядолетие в Париж. Парижката харта има за цел да насърчава научните изследвания, предотвратяване на рак, подобряване на обслужването на пациентите, повишаване на осведомеността и мобилизиране на световната общност за постигане на напредък срещу рака и включва приемането на Световния ден за борба с рака.
Световният ден за борба с рака е инициатива на Съюза за международен контрол на рака (UICC), най-голямата и най-старата международна организация за борба с рака, посветена на това да поеме водещата роля в изграждането структури и инициативи, които обединяват онкологичната общност, целящи намаляване на глобалното бреме от рак, насърчаване по-голяма справедливост на
- достъп до лечение
и интегриране на контрола на рака в световната програма за здравеопазване и развитие.
Смисълът на Световният ден за борба с рака е да се "отчете" свършеното през останалите 364 дни от годината с надежда, че всяка изминала година битката с рака се печели все по-успешно от човечеството, както и да се определят последващите действия в тази посока.
Световният ден за борба с рака не е само медицинска или онкологична инициатива. Той има за цел да напомня на правителствата, че трябва да бъдат отговорни и да осъществяват националното лидерство по отношение на политиките, законодателството, инвестициите и иновациите в областта на диагностиката и лечението на рака. Съвместните усилия на правителствата, онколозите и пациентските организации са от ключово значение за ускорения напредък в овладяване разпространението и ефективното лечение на рака. Същевременно, изключително важно е да се гарантира равен справедлив за всички достъп до животоспасяваща диагностика, лечение и грижи за пациентите с рак - без значение от местоживеене, доходи, етническа, религиозна или полова идентификация.
По данни на международен раков регистър* през 2020 година в световен мащаб от рак са заболели малко над 19 милиона души, а почти
- 10 милиона са загубили живота си
от онкологично заболяване в същата година. За сравнение, ако изобщо може да се направи такова, от началото на пандемията от COVID-19 (март 2020г.) до днешна дата, по данни на СЗО, заболели от това вирусно заболяване са над 300 милиона души, но починалите от COVID-19 са около 5 милиона - почти наполовина по-малко от загиналите от рак, само за една година. Без да омаловажаваме тежестта на COVID-19, както за пациентите, така и за здравните системи, но статистиката показва страшното лице на рака, което също изисква максимално мобилизиране и стриктна организация на здравните системи срещу тази болест.
Въпреки тежките последни две години, носещи белега на пандемията от COVID-19, в които онкологичната общност пострада от липсата на медицински кадри, от пренатовареността на здравните заведения, от забавена ранна диагностика и лечение, от компликации от вирусното заболяване, нарушаващи грижите за пациентите с рак, имаше и някои положителни събития, които показват, че дори и в тъмнината, може да има светлина. През февруари 2021 г. Европейската Комисия публикува актуализираният Европейски план за борба с рака (EuropeТs Beating Cancer), който отчита необходимостта от обновен и засилен ангажимент на правителствата на всяка европейска държава-членка за превенция на рака, лечение и грижи, които разпознават нарасналите предизвикателства и възможности за преодоляването им.
Планът съдържа конкретни и амбициозни действия, които ще подкрепят, координират и допълват усилията на държавите-членки в борбата рак.
- Планът за борба с рака работи ръка за ръка
с Мисията за борба с рака на Европейската комисия, която че ще предостави конкретни решения и потенциал за финансиране на дейностите. Целта, която си е поставила Мисията за борба с рака е да подобри живота на над 3 милиона души в ЕС до 2030 година чрез по-добра превенция на злокачествените заболявания, оптимално лечение и добро качество на живот на пациентите с рак. За постигането на тази цел ще бъде предприети действия, само за периода 2021-2023 ще бъдат предоставени средства в размер на над 378 милиона евро по програмата "Хоризонт Европа". Безценна е съпричастността към борбата с рака на еврокомисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта г-жа Мария Габриел. Управляваната от г-жа Габриел комисия, чрез мисията за борба с рака и програмата "Хоризонт Европа", ще гарантира осъществяването на стратегическа програма за научни изследвания и иновации с цел по-добро разбиране и лечение на рака.
В края на изминалата 2021-ва година към Министерството на здравеопазването беше създадена работна група за прилагане разписаните в Европейският план за борба с рака постановки, което извежда като приоритет този аспект на онкологичната грижа и в нашата страна.
Тези възможности са приветствани с ентусиазъм от онкологичната общност в ЕС и България в частност.
В унисон с европейската инициатива и в отговор на нуждата от структуриране на онкологичните грижи в България, които да отразяват основните аспекти на Европейският план за борба с рака, се изгради и едно своеобразно обединение от всички ангажирани субекти с процесите на онко-профилактика, ранна диагностика, лечение и грижи. Това обединение, под егидата на Онкологичното дружество с най-дълга история в страната ни, генерира безпрецедентна до този момент обща воля за бързо и адекватно имплементиране на принципите на Европейският план за борба с рака, което от своя страна ще гарантира унифициране на дейностите и очакваната ефикасност на мерките в България.
Какво обаче значи всичко това за хората и най-вече, тези от тях, които са или ще бъдат диагностицирани с рак в следващото десетилетие?
Европейският план за борба с рака предвижда
- работа по четири основни направления
по които да се постигне ограничаване разпространението на рака и неговото ефективно комплексно лечение:
1. Профилактика. Целта на профилактиката е да се ограничи или елиминира напълно неблагоприятното въздействие на фактори от външната среда - тютюнопушене, неконтролируема консумация на алкохол, професионални вредности, замърсен въздух, както и усилия за повсеместна ваксинация на целевите групи от юноши, момичета и момчета, с анти човешки папилома вирус (HPV) ваксини. С това се цели почти на 100% да се намали заболеваемостта от карцином на маточната шийка, както и значително намаление в появата на други видове рак като карцином на ларингса и назофаринкса, също причинени от HPV. Предотвратяване на инфекции в гастроинтестиналния тракт - като хепатит и Helicobacter pylori инфекция - ще доведат до намаляване новите случаи на рак на черния дроб и на стомаха.
2. Подобряване на ранното откриване на рака. Към момента, 25 държави-членки на ЕС са въвели в националните си планове, скрининг на демографска основа за рак на гърдата, в 22 - за рак на маточната шийка, 20 - за рак на дебелото черво. Целта на ЕС, както е заложено в Европейският план за борба с рака е до 2025 г. скрининг за тези три туморни локализации, да се предлага на 90% от населението на Съюза. Смисъла на скрининга е ранното откриване на злокачествените заболявания, което от своя страна предполага пълно излекуване.
3. Осигуряване на високи стандарти при грижите за болните от рак. ЕС полага усилия да се гарантира правото на равен достъп до качествена профилактика и здравни грижи на приемливи цени. Висококачествените грижи за болните от рак зависят от редица фактори , като например работещ в мултидисциплинарни екипи висококачествен персонал, от навременен достъп до специализирани услуги в многообхватни онкологични центрове, предоставящи оптимално и качествено гарантирано лечение, както и от наличието на основни лекарства и иновации. Целта на Съюза е до 2030 година 90% от пациентите с рак да имат достъп до такива центрове.
За наша гордост в България до този момент, пациентите с рак имат равен напълно безплатен за здравно-осигурените лица, достъп до почти всички иновативни терапии - таргетни, хормонални лекарства и имунотерапия. Министерството на здравеопазването и НЗОК съвместно със Съвета по цени и реинбурсация работят много ефективно за да могат новите лекарствени препарати да влязат в онкологичното лечение в България, много скоро след като са били одобрени в развитите държави на ЕС. Важно значение за бъдещето здравеопазване в областта на рака са новите технологии, дигитализицията и дори изкуственият интелект, които са в ресора на българският еврокомисар г-жа Мария Габриел и програмата "Хоризонт Европа" и от където също очакваме нови и по-ефективни подходи за диагностика и лечение на рака.
4. Подобряване на качеството на живот на болните от рак пациенти, преживелите лица и лицата полагащи грижи. За разлика от предходното направление, по отношение на качеството на живот и грижи за онкоболните, ние в България сме длъжници. Новите лекарства удължиха живота на пациентите с рак, но тяхната интеграция в обществото, запазване на трудоспособността им, социалната им рехабилитация към момента не са на нивото, на което ЕС очаква да са. Поради икономически и други съображения, грижите в терминален стадий на болестта, са трудно осъществими, ангажират голям ресурс и са трайно недофинансирани. Това значително влошава качеството на живот не само на пациента, но и на близките му и хората, които се грижат за него. Тук е ролята на Европейският план за борба с рака, където ясно са разписани всички мерки, както и на неговата правилна имплементация в България. Именно от това зависи подобряване на условията в лечебните заведения и домашното лечение на пациентите в края на техния живот.
Накрая, с огромен ентусиазъм и с още по-голяма надежда, бих искал да кажа, че на всеки пореден Световен ден за борба с рака, имаме възможност да споделим за напредък в битката със злокачествените заболявания - дали това са открити нови сигнални пътища, контролиращи раковите клетки, които можем да овладеем, дали това са иновативни молекули, които изместват традиционната химиотерапия и носят нова ефективност или да споделим за още една човешка история, на излекувал се от рак пациент, защото е рано диагностициран и добре лекуван в България от български онколози. Независимо от всички мерки и дейности, милиони хора по света ще боледуват или ще заболеят от рак в следващите години, но вярвам, че на всеки следващ 4-ти февруари ще отчитаме все по-малко новодиагностицирани пациенти, а все повече от тях ще имат все по-продължителен и качествен живот, въпреки болестта, именно поради мерките и действията на онкологичната общност и правителствата!
* GLOBOCAN - Global Cancer Observatory report, 2020
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
