"Не съм оптимист за спирането на войната в Украйна, въпреки че призовавам да бъдат потърсени всички опити да бъде намерено примирие", заяви в интервю за БНР евродепутатът Илхан Кючюк.
"Това е война, която има пряко отражение върху българската икономика. Има пряко отражение върху българското гражданско общество, поради редица причини – биографични, исторически. Ние сме много близки като народи с Русия и Украйна, затова трябва да бъдат потърсени всички възможности. Определено Русия трябва да направи отстъпки и най-въобразимият начин това да се случи е чрез икономически санкции", посочи Кючюк.
"За да бъде отстояван националният интерес навън, той първо трябва да бъде изкован в България и тук трябва да имат роля всички и управляващи и опозиция. Притеснителното е, че управляващите нямат консолидирана позиция по тези важни въпроси. Това не е каква да е ситуация нито за България, нито за света. Това е ситуация на война и ние сме длъжни да имаме ясна позиция на кабинета, която да бъде комуникирана и с българското общество, да включва и критичните нотки на опозицията", добави още евродепутатът.
Управляващите нямат ясно послание за Украйна
Отношенията на България с Украйна са проблематични в тази много ключова ситуация и то от много гледни точки. Коалицията няма ясно послание, което е видимо и тук, и в Брюксел. Няма координирана позиция от премиер, външен министър, министър на отбраната, а това е ключово. Едно казва БСП, друго ДБ. Това не може да се случва по време на война каза Илхан Кючюк и пред БНТ.
Той даде пример с Полша, където управляващи и опозиция са спрели спора си в началото на войната и са концентрирали усилията си върху това как нацията да бъде обединена и политическият елит да изпрати ясно послание за подкрепа на Украйна и как да бъдат приети от обществото украинските бежанци.
Според Кючук санкциите срещу Русия работят, но за тях трябва търпение, трябва и координиране на санкционната политика, защото в един момент пакетите ще започнат да се припокриват. Целта на санкциите, по думите му, е да върне на масата на преговорите Руската федерация, за да се потърси начин за мирно решаване на кризата. Заяви обаче, че трябва да се разграничава Русия от руския народ, защото много от руснаците не подкрепят тази война.
Евродепутатът съобщи, че е посетил за три дни Украйна. Бил е в Буча, Ирпин и Киев, за да се срещне с обикновени граждани, политици и журналисти, в търсене на решения за възстановяване на украинската икономика, за намиране на дългосрочни решения по въпроса с бежанците.
"Хората поискаха да осигурим морална подкрепа на първо време, но и да дадем политическа подкрепа към елита на страната, който удържа всички опити да бъде въвлечен във войната от страна на агресора", каза Кючук и увери: "Това, което го виждате по екраните, се е случило по един и друг начин. Картините и репортажите не са фалшива новина, а е реалността. Трудно ще забравя гледките, начинът, по който пътувахме, всичко, което е преживял украинският народ".
"Украинският народ защити правото си да се самоопредели, да избере своята европейска перспектива и това е демократичен избор, той трябва да бъде подкрепен. Заедно с това трябва да има и политически резултат. Огромна подкрепа, която ЕС дава, координирани действия от страна на демократичната общност, но трябва да бъдат потърсени дългосрочни решения. Ще има необходимост от план Маршал и допълнителна подкрепа за разселените украински граждани, които са вече 4 млн. на територията на страната, повече от 4 млн. са извън пределите на Украйна", каза още Кючук.
Проблемът със Северна Македония
За евроинтеграцията на Северна Македония Кючук заяви, че има желание в европейските институции този въпрос да се реши. "Трябва да седнем да разговаряме по пакета 4 плюс 1, да бъдат дадени достатъчно гаранции на българската държава, но в същото време трябва да разберем необходимостта да бъде дадена ясна перспектива на РСМ", каза той и подчерта: "Правата на българите могат да бъдат защитени като бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, никой не го отрича това".
Според него обаче проблемът се е задълбочил с налагането на вето от наша страна. "Разполагам с конкретни данни. Ако антипатията към България беше 30% преди да наложим ветото, сега когато го наложихме преди 2 години, антипатията стана 70%. Спечели ли българската външна политика от това", попита евродепутатът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
