Събота,

Лена Бориславова с остра атака към прокуратурата, каква е вината им

От: Рачо Рачев, кадър БНТ -
545
Лена Бориславова с остра атака към прокуратурата, каква е вината им
A
A
A

Спецсъдът и прокуратурата бяха превърнати в удобна бухалка през последните години, заяви на брифинг в министерския съвет говорителката на кабинета Лена Бориславова. Поводът за изявлението й бяха множество медийни запитвания след състоялия се по-рано през деня брифинг на Прокуратурата на Република България.

В българското общество има остро усещане за липса на справедливост и правосъдие. Съдебните и досъдебните производства се точат с години. Специализираният съд и прокуратурата бяха превърнати в удобна бухалка, подчерта Бориславова.

Основна причина за неприемане на нашия План за възстановяване и устойчивост беше именно липсата на достатъчно решително и значими заявки за реформи относно отговорността и отчетността на главния прокурор и българската прокуратура, каза говорителката.

Тя напомни, че още през 2010 г. България е осъдена по делото "Колеви" от европейските институции, затова че липсват гаранции как функционира българската прокуратура и нейната отчетност, допълни тя.

Само за 100 дни вече сме на път да приемем на второ четене закриването на спецсъда и прокуратурата. В ход е и внасянето на законопроекта за КПКОНПИ. Министерският съвет вече е контактна точка на Европейската прокуратура за подаване на сигнали по независим начин, разказа Бориславова.

В министерство на правосъдието функционират около 100 работни групи, които се срещат по два пъти седмични, за да работят по реформи за правосъдието. Тези действия са само началото, но са решителна крачка в правилната посока, смята Бориславова.

Българската изпълнителна власт няма да се откаже и ще продължава да работи усилено в тази посока, категорична бе тя.

За нас буди удивление редица факти в поведението на прокуратурата допълни тя. Недоумение по думите й, буди и поканата на спецпрокуратурата да бъде изпратен лист на физически лица, които могат да бъдат разследвани.

Прокуратурата не бива да забравя, че тя дължи и отчетност на българския народ, каза в заключение Бориславова.

Малко преди това Прокуратурата на Република България изпрати до медиите обзор на политическите твърдения, които според обвинението са "неверни нападки, насочени към уронване престижа на съдебната власт и засягащи върховенството на закона, правовата държава и основни национални и европейски ценности." Посочените цитати са от периода 15.03-27.03.2022 г., става ясно от справката на прокурорите.

Отчитаме множество атаки от представители на изпълнителната и законодателната власт, насочени срещу съдебната власт и в частност прокуратурата, съобщи по-рано Десислава Пиронева, заместник на главния прокурор Иван Гешев. Предвид техния значителен обем се стига до засягане на престижа на съдебната власт. Тези атаки изкривяват обществената представа за дейността на прокуратурата, като това застрашава правата на всеки един гражданин заради нарушаването на върховенството на закона, заяви Пиронева.

Ето и списъка с цитати, които прокуратурата определя като "неверни политически твърдения":

№ 1 15.03.2022 г.

Христо Иванов – народен представител и съпредседател на

парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно

събрание: “…Фактологията около „Барселонагейт“ е известна от

години, но очаквам поредното замитане под килима…“

Специализираната прокуратура многократно е предоставяла информация

по този случай. По досъдебното производство се извършват действия.

Всеки български гражданин може лесно да се запознае след проверка в

интернет.

№ 2 15.03.2022 г.

Надежда Йорданова – министър на правосъдието: “…липсата на реформа

в българската съдебна система пряко ще се отрази на достъпа до

средства от ЕС…“

Това е невярно твърдение, което буди притеснение за постоянното

нарушаване от българските политици на принципа на разделение на

властите и пряка намеса в независимостта на българската съдебна система.

На 20.12.2021 г. е дадена пресконференция на ПРБ, на която подробно е

обяснено, че това е пропагандна теза за политически цели.

№ 3 15.03.2022 г.

Кирил Петков - министър-председател на Република България: “…на нас

буквално са ни вързани ръцете. Примерът за „Булгаргаз“ е точно този.

Денят преди МВР, може би, да влезе в арест, папката за „Булгаргаз“

беше иззета от прокуратурата и казаха дотук…“

Казаното не отговаря на истината и показва непознаване на Конституцията

на Република България (КРБ) и законите на страната. Прокуратурата

многократно е информирала обществеността за хода на досъдебното

производство, което към момента не е приключило.

В КРБ ясно са разграничени правомощията на изпълнителната и съдебната

власти и една от целите на разделението на властите е да бъде изключено

овладяването и контрола на изпълнителната власт над съдебната.

Разследването по досъдебното производство се води от Главна дирекция

„Национална полиция“ (ГДНП), като част от действията по разследването

са извършени от наблюдаващия прокурор.

Важно е да бъде отбелязано, че мярка за неотклонение „задържане под

стража“ съгласно чл. 17, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от НПК, се взема само от съда.

№ 4 17.03.2022 г.

Христо Иванов – народен представител и съпредседател на

парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно

събрание:

“… Ние винаги сме настоявали да се въведат много по-сериозни форми

на отчетност и през бюджета за ефективността на работата на

прокуратурата…“

Показва се непознаване на КРБ и практиката на КС и законите на страната,

а така също и на Становища на КСЕП и други актове на Съвета на Европа

и ЕС. С намаляването на бюджета за правосъдната система, в частност за

ПРБ, което е противоконституционно, на практика се стига до засягане на

независимостта и до съществено затрудняване, дори парализиране на

дейността ѝ.

Според тълкувателно решение на Конституционния съд, държавният

бюджет трябва да осигурява средства за функциониране на установените в

Конституцията държавни институции, в това число и на органите на

съдебната власт, и всяко отклонение от това задължение, е условие за

противоконституционност.

№ 5 18.03.2022 г.

Асен Василев - Заместник министър-председател по еврофондовете и

министър на финансите: “… най-накрая се действа по сигнала на

Божков и щетата от 556 млн. лв. в бюджета…“

Докладът на АДФИ от 2021 г. повтаря констатациите на доклад от 2020

г., възложен от прокурор от Специализираната прокуратура (СпП), а

не от министър Василев, който е послужил в разследването срещу В.

Божков. Също още през 2020 г. е получен сигнал от В. Божков и са

проверени всичките му твърденията, в цялост по досъдебното

производство, наблюдавано от СпП. По искане на наблюдаващ

досъдебното производство прокурор, Специализираният наказателен съд е

допуснал и е наложил чрез запори и възбрани обезпечения по реда на чл.

72 от НПК по отношение на цялото движимо и недвижимо имущество на

обвиняемия Божков. В този смисъл събирането на тази сума е

обезпечено.

№ 6 19.03.2022 г.

Изказване на Христо Иванов – народен представител и съпредседател на

парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно

събрание: “… Има един факт, който абсолютно не може да бъде

заобиколен - въпреки че има процесуална възможност Васил Божков да

бъде разпитан от дистанция и той е изявявал готовност да даде

показания, на мен не ми е известно българската прокуратура да е

събрала тези показания за тези твърдения, така че те да бъдат

проверени…“

Непознаване на КРБ и законите на страната, относно извършване на

действия по разследването с участие на обвиняемия - чл. 219 от НПК.

Същият изключва разпит на обвиняем, чрез видеоконферентна връзка,

преди да му бъде предявено обвинението лично в горното му качество.

№ 7 20.03.2022 г.

Лена Бориславова - Началник на политическия кабинет на правителството

на Кирил Петков: “…Прокуратурата удобно пропусна внесени от Васил

Божков данни…“, „…саботаж” е, че дълго време държавното

обвинение е отказвала да образува въпросното досъдебно

производство…“

Непознаване на КРБ и законите на страната, прокуратурата е проверила

данните от сигнала на В. Божков след подаването му през м. юни 2020 г.

Обществеността е своевременно информирана за това обстоятелство.

№ 8 20.03.2022 г.

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи “… Няма пречка

Божков да бъде разпитан от Дубай с видеоконферентна връзка…“

“…Той определи като професионален гаф по-рано изказаното

твърдение на ръководителя на Специализираната прокуратура, че

бизнесменът не може да бъде разпитан онлайн…“

Непознаване на КРБ и НПК, може да бъде разпитан като свидетел, но при

наличие на определени предпоставки, но в никакъв случай извън

процедурите по НПК. Република България няма договор за правна помощ с

ОАЕ, което по същество означава, че само съответните власти на тази

държава трябва да преценят дали да изпълнят молбата за правна помощ в

условията на взаимност. Следва да се посочи, че до момента нямаме

изпълнена молба за правна помощ, отправена до ОАЕ.

№ 9 23.03.2022 г.

Христо Иванов – народен представител и съпредседател на

парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно

събрание : “… Със закриването на специализирания съд се закрива една

структура, която беше замислена като политически съд…“

Изказване, без нито един правен аргумент, без мотиви, без да се посочва

спрямо кои политици са били повдигнати обвинения, а още повече от коя

политическа сила са. Специализираната прокуратура, която е

съответстваща на Специализиран наказателен съд, е ефективна и ефикасна

структура, което обстоятелство проличава от доклада по механизма за

сътрудничество и проверка през 2019 г. и във всички доклади на

Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно

напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка в

периода от 2012 г. до 2018 г., както и в направения анализ от ПК на ВСС,

който посочва, че за обследвания период осъдени с влязла в сила присъда

на всички инстанции са 1157 лица, а оправдани са само 83 лица или 2,3

процента. Именно този напредък бе причината през 2017 г. да бъде

свален мониторинга спрямо България20.

На 09.12.2021 г. в гр. София се проведе Международната конференция

„Съдебна реформа. Специализирано правосъдие“. В нея взеха участие

Адриан Лазара - председател на Комисията по правни въпроси на

Европейския парламент, Ладислав Хамран - президент на "Евроджъст",

Долорес Делгадо - главен прокурор на Кралство Испания, Джанлуиджи

Пратола, заместник-главен прокурор при Касационния съд на Република

Италия, Хан Мораал - генерален секретар на Международната асоциация

на прокурорите и много други, които изтъкнаха необходимостта от

специализация в правосъдието, която да противодейства на модерната

съвременна престъпност. Признание за проявения професионализъм

при съвместната работа на Специализираната прокуратура по 2 казуса бе

изразено с официално писмо от Националното бюро на България в

Евроджъст. Добрата работа постави СпП начело на секретариата на

постоянната конференция на прокурорите, борещи се с организираната

престъпност, която е под егидата на ОССЕ. Напредъкът в борбата с

организираната престъпност се посочва и в Независимия анализ на

структурния и функционален модел на ПРБ – 2016 г., извършен от

експертния съвет на Службата за подкрепа на структурните реформи.

Казаното дотук води след себе си единственият извод, а именно, че не са

налице каквито и да е логически и правнообосновани аргументи по

многократно отправеното искане за закриването на специализираните

структури в частност СпП, което е в интерес единствено на организираната

престъпност, като цената за това ще платят българските граждани.

№ 10 24.03.2022 г.

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “…Над половин

милиард лева за прокуратурата нямат никакво значение…“

Невярно изказване, на което вече е и отговорено в настоящото изявление в

т. № 5.

№ 11 24.03.2022 г.

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “… Главният прокурор

е разпределил сигнала с изречението "да се образува досъдебно

производство", като не оставя избор на наблюдаващия прокурор сам

да прецени дали има данни за това…“

Непознаване на КРБ и законите в Р. България. В чл. 126 от КРБ и чл. 138

от ЗСВ са изрично регламентирани правомощията на главния прокурор, в

тях не се съдържа възможност да дава пряко указания на прокурорите.

Той нито образува, нито наблюдава, нито решава по същество конкретни

преписки и досъдебни производства.

За прегледност ще бъдат приложени бележки във връзки с правомощията

на главния прокурор, с които всеки български гражданин може да се

запознае.

№ 12 24.03.2022 г.

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “… Досъдебното

производство срещу Асен Василев е политически акт…“

Политическо изказване, с което се правят внушения, което е в разрез със

ЗСВ и принципите за разделение на властите и с направените през 2017 г.

промени в чл. 214, ал. 3 от НПК, относно това, че досъдебните

производства се образуват за извършени престъпления, а не срещу

конкретни лица.

№ 13 25.03.2022 г.

Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа: “… Сигналът срещу

Асен Василев е заради среща, на която той не е присъствал…“

Досъдебното производство може да бъде коментирано само от

наблюдаващия прокурор, той ръководи разследването и осъществява

постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.

Само той е запознат с доказателствата по делото и може да взема

съответни решения съобразно НПК.

№ 14 25.03.2022 г.

Владислав Горанов – бивш министър на финансите: "…и според мен той

върна жеста на Гешев за това, че Гешев не го преследва за документ с

невярно съдържание…"

Както вече беше казано главният прокурор не осъществява действия срещу

конкретни лица и не инициира реализиране на наказателна отговорност.

№ 15 27.03.2022 г.

Надежда Йорданова – министър на правосъдието: “…Няма война с

прокуратурата, има правова държава…“

В тази насока е излишно да се коментират КРБ и законите на страната,

достатъчно е да бъде посочено изказването от 19.12.2021 г. на правосъдния

министър г-жа Йорданова, а именно: "… Спрямо Гешев е в ход целият

възможен арсенал за реакция, с който разполагат изпълнителната

власт и Народното събрание. …".

Следващата подобна информация ще съдържаща обобщен обзор в случай,

че се оповестят нови неверни и/или манипулативни твърдения за работата

на прокуратурата и на отделни магистрати, като тя ще бъде предоставяна

периодично. Освен българските граждани, ще бъдат уведомявани и

европейските ни партньори и институции.

Прокуратурата на Република България ще продължи, в съответствие с

конституционно уредените си правомощия, да полага всички възможни

усилия да работи с останалите власти изпълнявайки конституционните си

правомощия и защитавайки правата и законните интереси на всеки един

български гражданин.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички