Вторник,

Ето историческата реч на Доган преди 23 г. Паралел с Украйна

От: СТАНДАРТ -
1793
Ето историческата реч на Доган преди 23 г. Паралел с Украйна
A
A
A

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ припомни днес в пленарната зала историческа реч на почетния председател на Движението д-р Ахмед Доган от парламента трибуна, която е валидна и днес - по време на руската инвазия срещу Украйна.

Преди 23 г., отново на 4 май, д-р Доган направи исторически анализ каква трябва да е позицията на България по повод искания от НАТО въздушен коридор през страната за нанасяне на удари в Югославия след геноцида, извършен от режима на Слободан Милошевич в Косово. Той подчерта, че българският парламент е изправен  пред най-голямото предизвикателство от времето след Втората световна война.

Д-р Доган посочи, че парламентът, които представлява волята на върховния суверен на страната, обикновения гражданин и трудовия човек, трябва да надделее над партийните и политическите си пристрастия и различия и да застане с лице към утрешния ден на България. Формулира и елементите на националния интерес, като посочи, че в кризисна ситуация е необходимо активно политическо и дипломатическо участие на страната. И че с това решение на НС ние ставаме част от международната общност, която осъжда и наказва геноцида в Косово, и което е особено важно, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време и с този акт правим ясен и категоричен евроатлантически избор.

Поради фундаменталното значение на речта на д-р Ахмед Доган публикуваме пълния й текст:

АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги!

Днес българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство на времето след Втората световна война.

Предизвикателството е свързано не с избор между доброто и злото, а по-скоро с избора между по-малкото и по-голямото зло за страната в перспективата на националния интерес.

Тъкмо затова в известен смисъл този избор има драматичен характер. Дали изборът ни след време ще бъде наречен стратегически правилен или фатален за съдбата на страната е в пряка зависимост от осъзнаването и правилното формулиране на националния интерес в контекста на балканската криза.

Важното в случая е ние, народните представители, които представляваме волята на върховния суверен на страната, обикновения гражданин и трудовия човек, да надделеем партийните и политическите си пристрастия и различия и да застанем с лице към утрешния ден на България.

Разбира се, когато става въпрос за избора на по-малкото зло в условията на война на Балканите, много е важно дефинитивно да си изясним същността и параметрите на националния интерес.

В противен случай на политически език всякакво разсъждение ще бъде несериозно.Този подход към съществуващия проблем се налага и от гледна точка на съществуващата в обществото неяснота и неизвестност на ситуацията на Балканите, неизвестност, която по естествен начин продуцира неконтролируема тревожност в обществото. Ако изборът не е добре мотивиран и адекватно аргументиран от политиците, това поражда обратен ефект - страха от неизвестната перспектива за всеки човек поотделно и за страната като цяло. И точно в това се състои един от основните недостатъци в медийната политика на правителството, което, разбира се, е следствие от липсата на стратегия за политическо поведение на страната във връзка с югокризата.

Но нека се върнем към основния въпрос - въпроса за националния интерес и от тази позиция да се опитаме да внесем яснота в ситуацията и да очертаем перспективите пред България.

Първият основен принцип на националния интерес в ситуация на криза в региона е всякакво действие или бездействие на основните институции на държавата трябва пряко или косвено да гарантират националната ни сигурност.

Това от своя страна предполага избягване на всякакви ангажименти, които пряко ни въвличат във война, с акцент на запазване на мира и териториалната цялост на страната.

Вторият основен елемент на националния интерес в кризисна ситуация е необходимостта от активно политическо и дипломатическо участие на страната с оглед създаване на условия за прекратяване на военните действия и установяване на траен мир в региона.

Третият елемент на националния интерес е свързан със следвоенния период и ни задължава да създаваме условия или да участваме в създаването на условия и предпоставки за политически и социално-икономически просперитет на страната във вътрешен и в международен план.

Ето как изглеждат от така разбрания национален интерес по време на кризата и след нейното приключване позитивните и негативните последици от предоставянето на достъп до въздушното ни пространство или неговото отхвърляне.

При предоставяне на достъп до въздушното ни пространство на НАТО позитивните и отрицателните последици биха изглеждали по следния начин:

Първо, поне в рамките на едно поколение ни предстои влошаване на отношенията ни със западната ни съседка. Но обективно погледнато, те няма да бъдат по-лоши от времето на студената война.

Второ, с това решение на Народното събрание ние ставаме част от международната общност, която осъжда и наказва геноцида в Косово, и което е особено важно, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време.

Трето, с този акт правим ясен и категоричен евроатлантически избор и всичко, което е свързано с това.

Четвърто, с даването на достъп до част от въздушното ни пространство изпадаме в реална рискова ситуация, но срещу това получаваме гаранции за сигурността на страната от НАТО, което ще бъде прецедент в най-новата ни история.

Пето, ставаме фактор за образуване на обръч около Милошевич, с което създаваме условия за изтеглянето на юговойската от Косово и разполагането на международни умиротворителни сили.

Шесто, българската позиция ще се възприеме като тест за бъдещата ни роля за установяването на траен мир на Балканите, както и като страна, която ще има реално участие в определянето на статуквото в този регион.

Седмо, ясната и категоричната позиция на страната чувствително се очаква да повиши инвестиционния интерес към България след приключването на военните действия.

Осмо, ставаме реални кандидати за евентуален регионален план "Маршал", който от своя страна ще ни постави в изгодна позиция в интеграционните процеси в Югоизточна Европа.

Девето, шансовете на страната за разсрочване или опрощаване на външните задължения се увеличават, като част от компенсационната програма на НАТО за засегнатите страни.

Сега ми позволете да фиксирам само някои основни последствия при евентуален отказ на нотата на НАТО.

Първо, ще запазим добросъседските си отношения със Съюзна република Югославия, които, между другото, никога не са били пример за подражание. (Смях в блока на СДС.) Пардон, може би изключение прави само времето на проекта за балканска федерация, но вие знаете как приключи това.

Второ, окончателно получаваме червен картон за евентуалното ни включване в евроатлантическите структури и НАТО и преминаваме в графата "санитарна зона", включително и за външни инвестиции.

Трето, страната ни няма да получи никакви гаранции при едно евентуално разрастване на конфликта, особено през или чрез Македония.

Четвърто, ще имаме негативи и никой няма да ни чуе гласа в следвоенното установяване на мира и статуквото на Балканите.

Пето, не само, че няма да бъдем включени в един бъдещ регионален план "Маршал", но има и вероятност да получим санкции в схемата за обслужване на външни задължения, защото, дами и господа, страните, които в случая представляват международната общност, са и реалните ни кредитори, на които дължим 11 млрд. долара.

Шесто, България ще изпадне във фатална политическа и икономическа изолация, която ще има непредвидими последици поне за следващите десетина години. С други думи, ако трябва с думи прости и ясни да изразим отношението си към югоконфликта, без притеснение бихме могли да кажем, че имаме историческия шанс или да хванем последния влак за Европа, или да изпаднем в тежка изолация от Европа. (Частични ръкопляскания в блока на ОНС и ОДС.)

Уважаеми дами и господа, след един месец се навършват 10 години от тъй наречената "голяма екскурзия", която по същността си беше първото етническо прочистване в най-новата история на Европа. Насилствената асимилация на родопските мюсюлмани в началото на 70-те години и нейното по-разширено издание в края на 1984 и началото на 1985 г.

имаше за цел веднъж завинаги еднозначно да реши националния въпрос на България или чрез политиката на геноцид и държавен тероризъм, наречена "възродителен процес", или чрез етническото прочистване, каквато е "голямата екскурзия" през лятото на 1989 г., когато за три месеца от страната бяха депортирани около 350 хил. български турци.

Позволявам си да се върна към тези неприятни събития не за да актуализирам реалностите на "възродителния процес" и на етническото прочистване, а за да поставя ударението на общия проблем на всички балкански страни - етническия проблем.

Етническият катаклизъм в Босна и Херцеговина остана като че ли в рубриката "това нас не ни засяга". Но пренасянето на етническия конфликт в Косово пробуди и националните страхове и къде по-предпазливо, къде по-открито, политическият елит заговори за евентуална косовизация на България.

И, за съжаление, съвсем не на място този страх се свързва с еднозначните позиции за или против войната в Югославия.

В тази много странна ситуация всеки гражданин на републиката ни трябва да си зададе един основен въпрос: етническата война в Югославия продължава вече девета година и даде неколкостотин хиляди жертви и осакати милиони наши съседи.

Защо точно сега проговори съвестта на пацифистите, когато международната общност предприе радикални мерки за предотвратяване на по-нататъшното разширяване на конфликта в региона? В отговор на този въпрос ще се абстрахирам от мистичната солидарност с идеята за панславизма, както и от това колко много сме съпричастни към съдбата на съседа си и че по природа винаги сме били против войната.

По много странен начин реакцията на обществото против ударите на НАТО в Съюзна република Югославия възседна вълната на пацифизма на българина и се преобразува в реакция против НАТО и Евроатлантическата общност.

Но на един политик трябва да му е ясно, че първопричината за тези реакции на обществото против въвличането на България във войната не е нито от любов към съседа, нито пък е от омраза към НАТО. Тази реакция е реакцията на страх да не би да се подпали нашата собствена черга от войната. Това е реакция на страх и от интуитивната аналогия между югославските етнически реалности и избрания от НАТО път за радикален начин за тяхното решаване с тези в нашата страна.

С други думи, и националната основа на страха е страхът от евентуална косовизация на България. Естествено, след като подобни идеи и внушения веднага си намериха място в пресата и в междуличностните отношения, веднага се намериха и подходящи терапевти, които започнаха да внушават обратната теза - че "голямата екскурзия" си била свършила работата или че българските турци са били толкова хрисими хора, че освен от земята и от добитъка, не са се интересували от нищо.

Уважаеми колеги, позволявам си да ви дам илюстрация на различни идеи и внушения, които като битуване в обществото са еднакво опасни и за етническия мир в страната. На Балканите се очертаха два модела за решаването на твърде деликатните етнически взаимоотношения - босненският и българският модел. На този етап Косово се очертава кандидат за трети модел в търсенето на баланса в етническите взаимоотношения.

Както вече отбелязах, етническият проблем е характерен за всички балкански страни. За съжаление все още един проблем като че ли обединява поне основните балкански страни. Това е общата стратегия за разрешаването на етническите проблеми и етническите конфликти - стратегията на етническо прочистване и етнорелигиозният геноцид.

Ще си позволя да актуализирам основните казуси на Конвенцията за преследване и наказване на престъпленията на геноцида на ООН от 1948 г., ратифицирана от България през 1950 г., ратифицирана, разбира се, и от Югославия. Без този документ няма да можем да разберем моралния императив, пред който е изправена международната общност и НАТО, тъй като националната ни масмедия в първите две седмици от началото на ударите на НАТО даваше приоритет на войната в Съюзна република Югославия, като слагаше знак за равенство на военната интервенция на НАТО с отношението на българина към войната изобщо. В същото време проблемът за геноцида в Косово оставаше на заден план.

През последните 10 дни вече се забелязва баланс в информацията за геноцида и за ударите на НАТО. Но е факт, че волно или неволно се допусна диспропорция на подаваната информация, която от своя страна доведе до образуването на относителна трайна нагласа за негативно отношение към войната и към НАТО в част от обществото в България.

Съгласно Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението "геноцид", страните по това споразумение се споразумяват, че геноцидът, независимо дали е извършен в мирно или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.

А съгласно чл. 2 на тази конвенция "геноцид" означава убийства, причиняване на сериозни физически и психически травми и различни други насилствени деяния, извършвани с цел пълното или частично унищожаване на определена национална, етническа, расова или религиозна група като такава.

Съставът на чл. 3 и чл. 4 на тази конвенция квалифицира наказуемите действия и субектите на деяние. Действията са: геноцид, заговор за извършване на геноцид, подстрекателство за геноцид, опит за извършване на геноцид и съучастие в геноцид. А субектите могат да бъдат, дами и господа, правителства, държавни служители и частни лица.

Уважаеми колеги, сигурно вече се питате защо толкова обстоятелствено ви занимавам с текстовете на Конвенцията за престъплението "геноцид". Отговорът е много ясен - защото точно в тяхното съдържание виждам изходния пункт за разбирането и обяснението на ударите на НАТО в Съюзна република Югославия.

Ясното квалифициране и на характера на грозимите действия и субектите на престъплението "геноцид" в лицето на правителства, държавни служители и частни лица аз виждам както международния капан, международноправния капан, по-точно, в който са се поставили страните, които са ратифицирали тази конвенция, така и ключа за разбирането на военната интервенция с хуманитарна цел на НАТО в Югославия.

В случая, дами и господа, става въпрос не за какво да е, а за условията, при които суверенитетът на една страна може да се наруши с наказателна акция на НАТО, на ООН за извършено престъпление геноцид и за неговото предотвратяване.

Разбира се, отговорността и вината на правителството на Милошевич за геноцида в Косово не може да се генерализира върху целия сръбски народ и той да се обяви за колективно отговорен и виновен. Но на всички ни е ясно, че режимът на Милошевич, какъвто беше режимът на Живков в България, не се базира само на Политбюро или на политически съвет от 10-15 души.

Доколкото се отнася до факта, че военната интервенция с хуманитарни цели в Югославия започна без санкцията на Съвета за сигурност на ООН, обяснението е семпло, но и фундаментално. На първо място, ООН като международна институция и структура е създадена в условията на началния етап на студената война и като такава отразява политическите реалности, които почти половин век гравитираха около двете орбити на двуполюсния модел на света. Тъкмо затова ООН като структура и начин за вземане на решения за превантивни действия не отговаря на новата политическа карта на света в условията на глобализацията на планетата при еднополюсен свят, представен от Съединените американски щати и Евроатлантическата общност.

ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Браво!

АХМЕД ДОГАН: Това дали ни харесва или не, е съвсем друг въпрос. Това са основополагащите политически реалности на съвременния свят и ние именно от гледна точка на националния интерес на България трябва да се съобразяваме с тях.

На второ място. Принципите в международно-правния живот на народите започват като изключение, като прецеденти, след това преминават във фазата на базови принципи, предполагащи или изискващи съгласие. И едва след това се превръщат в безспорни априорни норми на международното право.

Проблемът, който е заложен в югокризата и избраната стратегия за неговото разрешаване, а именно налагане на мир чрез сила, е прецедент, наречен военна интервенция с хуманитарна цел, който ще се превърне в модел за разрешаване на едно от основните противоречия в съвременния свят - противоречието между универсалния и безусловен характер на правата на човека, от една страна, и частния и условен характер на националната държава, предполагащи равенството "една нация = една държава", която по принцип дискриминира и репресира малцинствата.

Противоречието между статуса и суверенитета на националните държави, образувани в условията на двуполюсен свят и центробежните сили на етносите, които търсят някаква форма на самоопределение в условията на еднополюсен свят.

За първи път Европа е изправена пред фундаменталната морална дилема за основополагащия принцип за своето предстоящо обединение - принципът за безусловното зачитане на правата на човека или принципът за националните държави, които нарушават правата и свободите на човека по силата на своя суверенитет.

В качеството си на универсални и безусловни, правата на човека не зависят нито от желанието и зрелостта на мнозинството в обществото, нито от компетентността и волята на държавата. Защото съвременният свят е издигнал в мярка за ценността на живота на всеки човек на планетата.

Именно в този смисъл Косово е моралният императив на евроатлантическата общност, който има знаково значение за алианса и въпросът за неговото правилно и навременно дешифриране е въпрос за оцеляването и развитието на базовата ценностна система на международната общност. Тъкмо затова Косово се превръща в ахилесовата пета на западната ценностна система.

Ако се намери оптималният модел за решаването на проблема, Косово ще се превърне в първата лястовичка на новия световен ред. Ако формулата на алианса се размине с реалностите на Балканите и с очакванията на световното обществено мнение, това ще бъде началото на ерозията на западната ценностна система под напора на собствените й дилеми.

Именно в тази драматична ситуация на Балканите България има какво да предложи като модел за намирането на баланс между принципа за националната държава и принципа на етническата демокрация в рамките на гражданското общество.Политическата матрица на българския модел за решаването на етническите проблеми предполага реална интеграция, а не обособяване и търсене на автономия. В политическия инструментариум на българския модел доминират такива понятия, като мир, баланс, толерантност, диалог, съгласие, равнопоставеност и партньорство.

При една рекапитулация на постигнатото през последните девет години става ясно, че няма какво друго да предложим на света, освен българския модел за решаването на етническите въпроси. Въпреки това все още има достатъчно хора, включително и в Народното събрание, на които не само че не им се иска да е така, а правят всичко възможно за елиминирането на Движението за права и свободи от политическата сцена на страната. Няма да коментирам докъде може да доведе това, но държа да ви напомня накъде тръгна Косово след дублиране на организацията на Ругова с Армията за освобождение на Косово на Адем Демач.

Това са основанията нашата позиция за даването на достъп за част от нашето въздушно пространство да е ясна и категорична.

Първо, ние сме за даването на достъп до въздушното пространство на страната, при едновременни гаранции за нашата национална сигурност от страна на Северноатлантическия съюз. Политическото поведение на България трябва да бъде като страна - членка на НАТО, но и алиансът трябва да се отнася към нашата национална сигурност като част от собствената си колективна сигурност.

Второ, България не трябва да поема ангажименти, които предполагат прякото участие на български войник, на български части във военни действия срещу Съюзна република Югославия.

Трето, след гафа, който направихме със селективния подход към бежанците, сега страната е в по-изгодна позиция да инициира спирането на етническото прочистване и на ударите в Югославия и даването на шанс на дипломацията.

Предлагаме българският парламент да излезе с призив към страните на конфликта за спирането на етническото прочистване, за прекратяването на военните действия в Югославия и създаването на реални условия за възстановяването на преговорите.

Уважаеми колеги, изкуството на политиката е превръщането на възможното в необходимо, както и създаването на необходимите условия за постигане на съгласие. За нас като български политици няма нищо по-значимо от това да гарантираме мира и сигурността на страната и да съдействаме за възстановяването на траен мир в региона. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Доган.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички