- Страна, която в трудни моменти се поляризира, става жертва и може да бъде изядена
- ДБ имат най-голяма възможност, защото ПП ще си говорят само с тях, казва Андрей Райчев
- "Промяната" изненадващо стана дясно крило, стои въпросът как Нинова ще обясни защо е там
- Президентът бяга от служебен кабинет като от огън, ще загърби символиката с мандата
- Инфлацията не е от войната, а от изхарчените за ковид трилиони, които трябва да платим
- Не ми се вярва Борисов да се върне на сцената като подпорка на дребен според него политик
- "Възраждане" ни предлага нов 10 ноември
- Българите обичат да хленчат, но не стигат до крайност
- При ниска избирателна активност 100-200 000 души ще кажат какво ще стане в България
- Господин Райчев, последната интрига остана с третия мандат. Има ли шансове да бъде направен кабинет?
- Не искам да казвам, че не може да стане, но е много малко вероятно. Логичното е следното: президентът Радев не иска да прави служебно правителство, той бяга от това като от огън. Причините са няколко. Първо, той си изхаби кадрите. Със Стефан Янев се разделиха, видяхме съдбата на отношенията с двамата му най-популярни министри. В същото време много е тежка обстановката в страната и в света. Правителството трябва да решава въпроси, които са сложни за служебен кабинет. Но най-важното -не изглежда, че изборите ще решат проблемите на България, а по-скоро ще ги заплетат. Президентът ясно съзира, че може да влезе в спирала, в която през няколко месеца да има избори, които предполагат и едно перманентно служебно правителство - непосилна политическа дейност. Всичко това го кара да прави максималното, за да няма служебно правителство. Това може да стане само по един начин - да се направи друго. Затова в неговите действия няма да има символика както по-рано - да даде мандата на БСП, за да покаже откъде е по произход като президент, кой го е издигнал първи, да прояви уважение към своите леви избиратели и т.н. Това няма да се случи сега поради особената сложност и важност на ситуацията. Той ще даде мандата на тези, които имат най-голям шанс да го съставят - "Демократична България".
- Защо?
- Защото единствено ДБ може да се разбере с "Продължаваме промяната". Няма друг, на когото ПП да повярва и да каже - ще направим още един опит да управляваме не с първия, а с третия мандат. Но шансът на ДБ не е голям. Това не е субективен въпрос. ПП промени, по-точно оформи характера си на партия. Случи се това, че те се оказаха дясната партия в България. Те възникнаха като обединителя - този, който може да съедини протестърите - и Слави, и Нинова, и Христо. Нещо, което Слави не можа, а те успяха.
- А защо смятате, че са станали десни?
- Защото взеха демонстративни решения, особено по отношение на Русия и Украйна, които ги превърнаха във флагман на дясното и на западното. Коя от другите партии може изпреварващо да изхвърли "Газпром", и то на доста сериозна цена? Кой може да изгони 70 руски дипломати и то под заплахата, че ще скъсаме дипломатическите си отношения с Русия? Защото това беше реална заплаха, имаше колебание от руската страна, което за щастие не доведе до рязко движение. Това е дясна крайност. Ще кажете, че те са десница с много развита социална програма. Така е. Има такива десници. Но като прозападна, антируска партия те скъсаха отношения с много слоеве в България. От друга страна получиха подкрепа на други слоеве. Няколко стотин хиляди души виждат в тях своя израз. Това са онези, които навремето наричахме "седесари". ПП в момента въплътиха "синята идея". Но така за тях не е изгодно да правят коалиция - дясната партия иска цялата власт и да си реализира програмата си. Както Иван Костов - той искаше да управлява без съюзници. Сега дясното крило в България се казва ПП. Това е огромно изменение в политическата карта и оплита много възли. Първият е кой е дясното в държавата - Ако ПП са десни защо се явяват самостоятелно като ДБ също са все десни? Това е много трудно да се обясни на избирателя. От друга страна възникват лидерски въпроси - кой е Христо Иванов, кой е Атанас Атанасов, кой е Радан Кънев? ПП имат само двама лидери или има и трети лидер, когото сочат за премиер? В едно семейство - а партията е много бурно семейство - като станат трима вместо двама лидерите, това е огромно изменение. Възможно ли е - не знам. Това ме кара да се колебая. Другото, което се задава като промяна, е следното: За Корнелия Нинова участието в правителството е дюшеш. Тя с всички сили се бори да достигне без вътрешен катаклизъм до 2024 г. Тогава има европейски избори, там някъде е финалът на нейния мандат, който не може да бъде удължен повече от 2 пъти. Но участието й в правителството означава, че се е вкопчила в дясното. Доскоро това беше центристкото, което е нормално - както Първанов беше съюз с ДПС в центъра, изгради отношения с НДСВ, опитваше и с ГЕРБ. Но сега изведнъж ПП не са центристи, а са десни. Как лявата партия се е вкопчила в дясното срещу центъра? Това потенциално е тежка криза. Всички тези съображения ме карат да мисля: първо, моментът е драматичен. И второ - много е хубаво за България да има кабинет, но вероятността е много малка. Ще кажа защо е хубаво за България. Има негативен и позитивен аргумент. Негативният е следният: Има опасност пред нас. Има серия международни опасности, има серия вътрешни опасности. Не знаем как ще се развие енергийната криза в света. Цените може да излязат извън контрол, защото войната в Украйна не ги е причинила, а ги е причинил ковидът, който изхарчи трилиони и сега някой трябва да ги плаща. Позитивният аргумент е следният: Страна, която в трудни моменти успява да събере повечето си партии за единна политика, е сериозна и добра. А тази, която в тежки моменти започва да се поляризира, е жертва. Страх ме е България да не отиде в списъка с жертвите - разцепена, което е и слаба страна. В политиката жертвите ги изяждат. Ще патим.
- ДБ може да се разбере с ПП. Но дори и да се присъедини БСП - гласовете не стигат и ще се повтори сценарият от първия мандат.
- Ще стигнат, ако се случи това, което някои от хората на Слави говорят - ИТН гласуват, даже без условие за министри, правителство с деец на ПП начело, само че с мандата на ДБ. Но след два месеца може да възникне същият въпрос. Затова казвам, че е малко вероятно. ПП разсъждават така - добре, ще направим отстъпка, ще сложим Минчев, но кой ни гарантира, че утре Слави няма да каже - пак ви гоня. Ако ще е така - избори. Те се чувстват силни вдясно. Христо Иванов, разбира се, ще положи усилия, ако президентът му даде мандата и ако той се съгласи да прави правителство. Но вероятността не е голяма - 20 на 80 е.
- Какви са шансовете, ако ИТН вземе мандата? Те споменаха за по-широка коалиция, с участието на ГЕРБ и ДПС.
- Помислете си - Бойко Борисов изведнъж се връща на сцената като подпорка на някакъв политик, който е дребен в неговите очи. Борисов не се страхува от избори, защото мисли, че ще е първи. И това е много вероятно. Аз не се наемам да кажа какъв ще е акълът на българина в средата на октомври, където отиват изборите. Но вероятността Борисов да тръгне да крепи някакво временно правителство - не ми се вярва. Все пак има такава вероятност, но на нея бих сложил 10%. Не е невъзможно, защото те все пак са политици и осъзнават, че изборите не са хубаво нещо. Осъзнават и че няма ясен победител.
- А ако ДПС или "Възраждане" вземат мандата?
- Това би било самоцелна демонстрация от страна на президента. Не виждам защо да я направи. Нито пък те искат такова нещо. "Възраждане" пък изобщо не са коалиционни хора. Това не е "Атака", която беше малко one man show с огромния политически талант на Волен Сидеров. "Възраждане" предлага на България нещо много сериозно, което в моите очи е опасно - нов 10 ноември: нова геополитическа преориентация, фундаментална промяна на нашия съвместен живот и т.н. Дали българите ще гласуват за нов 10 ноември - не ми се вярва.
- Със сигурност ще има такива, които ще гласуват.
- Да. Но тук важи друго - както погрешно се смята в световен мащаб, че ислямът се радикализира, а истината е обратното - радикалните хора потърсиха ислямизма. Тук е същото - няма тенденция национализмът в България да тава екстремен. Има обаче тенденция екстремистите да стават националисти. Това са 200-300 000, някои казват - може би и повече - които толкова не харесват света, в който живеем, че са склонни да пожелаят рухването му. Това не е националистическа идеология - няма такова нещо в България. Просто много радикални настроения: "по-лошо стана", "по-хубаво беше при Тодор Живков", "защо го счупихме социализма", "защо отидохме при Америка", "защо се разделихме с Русия"... Тези хора се радикализират. Но това не е национализъм, а страдание. И дават израз на това страдание: "Не ми харесва света, не мога да го понасям - счупете света". Не ми се вярва прекалено много българи да отидат в тази посока и съм сигурен, че такова нещо не може да вземе властта. В България хората много обичат да хленчат, това е национална особеност. Но българинът не е краен, показваме го в последните 150 г. Това е наше голямо национално достойнство.
- Коментирахте данни от проучване на "Алфа рисърч", според които избирателната активност ще е много ниска - около 38%. Какви ще са последствията?
- Това е страшно ниска избирателна активност, 2 милиона души. Означава, че тези 10% на Корнелия са под 200 000. 20-те процента на ГЕРБ и ПП са 400 000. Когато стане такъв гигантски спад в избирателната активност, остават само твърдите ядра, не е добре само те да решават. Но по-лошото е, че в условията на такъв спад някой може да избухне, да вземе 100 000 гласа отгоре - въпрос на кампания, на случайност, на шанс. Така 100-200 000 души да кажат какво ще стане в България. Това е страшно опасно. И трето - при 2 млн. избиратели бариерата за парламента е 80 000 души. Много партии могат да ги съберат. Може да се стигне до ситуацията в Турция - да вдигаме бариерата. Там стана 10%, в други страни е 5-6. Но това означава, че малките партии няма да имат шанс. Ще се наложи да бъркаме в Конституцията, да преосноваваме страната. Но не устройството ни пречи. Човек, на който не му минава грипа, не трябва да си реже крака.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
