Определението на Христос като Божи син се дължи на зле преведен юдейски израз, казва известният португалски писател
Най-продаваният португалски писател в света е в София за третото издание на Международния литературен фестивал. Жозе Родригеш душ Сантуш е добре познат на българската публика. Издателство "Хермес" издава седем от неговите хитови романи. Най-новият е "Ключът на Соломон", който отново има сериозна научна основа, примесена с интригуващ сюжет. Този път португалецът се опитва да отговори на въпроса за същността на Вселената, човешкото съзнание и има ли живот след смъртта.
- Г-н Сантуш, идвате у нас за четвърти път, а в една от книгите ви има дори български герой. Изглежда, сте привързан към нашата страна?
- Да, обичам да общувам с българската публика. Изобщо не съм се замислял да не дойда, когато ме поканиха. България се появява в романа ми "Последната тайна", където става дума за убийство, извършено в Пловдив. То е свързано с един от героите г-н Вартоломеев, кръстен на моя издател в България.
Последният ми роман "Ключът на Соломон" се занимава с откритията на науката за живота след смъртта. Тази алтернативна тема е разгледана чрез конвенционалната наука. Интересното е, че учените са стигнали до някои сериозни открития относно това как съзнанието ни организира и създава реалността, т.е. светът около нас не съществува без нашето съзнание. Това не е мое заключение, а на Алберт Айнщайн. В романите си се опитвам по фикционален начин да разкривам тайни, които не са само предмет на науката, а и на реалността, като използвам точни данни. По този начин читателят не само приятно прекарва времето си, като чете романа, но и го оползотворява като научава нови неща. Например "Кодекс 632" разказва за мистерията около Христофор Колумб, "Божията формула" се основава на научните открития за съществуването на Бог. "Божият гняв" се занимава с радикалния ислям, където се опитвам да покажа религиозните източници, които стават основание за радикалистките действия. Книгата беше редактирана от ислямски радикалист функционер на "Ал Кайда". За мен беше важно да сравня версията си с техния начин на мислене. Във всички обаче има литературна фабула, но и нелитературна информация.
- Колко време ви отне да съберете научната информация за "Ключът на Соломон"?
- Голямо предизвикателство беше да се заема с много сложни неща, като квантовата физика, и да се опитам да ги предам на език, разбираем за всички хора. Първо ние самите трябва да проумеем темата, за да я предадем на останалите. Около две години правих проучвания, преди да започна да пиша. Най-големият комплимент за мен беше мнението на един физик, който каза, че съм успял така да обясня квантовата физика, че дори и самите физици да я разберат.
Имах и консултанти от ЦЕРН, които нямат право да говорят пред публика
и поискаха анонимност. Не са издали някаква секретна тайна, но просто процедурата по изнасяне на информация е тежка.
- Вие сте и журналист, как този опит ви помага в писането на романи?
- В стила ми. Журналистите винаги се опитват да бъдат много ясни. Ако читателят не го разбере, вината няма да е негова, а наша, защото не сме формулирали добре тезите си. Другата характерна черта на журналистическите текстове е да бъдат интересни, защото хората лесно могат да сменят вестника. Можем да направим една тема занимателна или не в зависимост от това как я разказваме. Както понякога се смеем на един виц, разказан от един човек, и не ни е смешно, когато друг го разказва. Един адвокат може да описва даден случай, както си поиска, а журналистът е длъжен да пише интересно. Опитвам се да пиша ясно и занимателно. Темите, които избирам, не са интересни. Кой го интересува Колумб или квантовата физика? Разковничето е да разказваме добре. Казват, че публиката не обича да чете, но аз не съм съгласен. Мисля, че хората не обичат да четат скучни книги, или онези, които не разбират.
- Как ще коментирате бежанската вълна, която залива Европа?
- Това са бежанци от военен конфликт и ние трябва да ги приемем. Причината е хуманна. Но не сме длъжни да приемаме икономически мигранти. Затруднението е да се направи тази разлика. Възниква обаче проблемът за тероризма и по специално за ислямския. Трябва да му се противопоставим по два начина. Непосредственият начин е да се бомбардира Ислямска държава, но това няма да реши нещата. Това, което трябва да бъде убито, е идеята. Това е седмоглава ламя - когато отрежеш едната глава, изниква нова. Ататюрк в Турция е измислил начин за решаването на този проблем. Някои части в ислямските текстове, които може да се опишат като фанатични, защото говорят за превъзходство над други народи, са забранени от Ататюрк. Освен това задължава обществото да следва някои светски практики, като жените да не ходят забулени. Изобщо, разбирал е добре религията си и за това осъществява промените, които имат положителен ефект върху Турция. По същия начин в нашите училища не е разрешено да се преподава расизъм, радикализъм, фашизъм. Ние трябва да бъдем толерантни, но единствено в отговор на други толерантни. Не можем да проявяваме толерантност към нетолерантността. През 30-те години англичаните са били много толерантни с нацистите и от това не е излязло нищо хубаво. Ние сме твърде толерантни към радикалистите и нищо хубаво не се случва от това. Наскоро министерството на здравеопазването в Лисабон издаде ръководство относно сирийски бежанци в Португалия и едно от правилата в него е, че
мюсюлманите могат да откажат да бъдат лекувани от лекар, ако е жена
Ето класически пример за проява на толерантност към нетолерантността. Това е дискриминация по пол. Това е лудост. Това подлага на съмнение нашите ценности, а нашите ценности си равенство на половете. Никоя жена не трябва да бъде дискриминирана, но правилникът разрешава на мюсюлманите да го правят. Ако продължи така, няма да свърши добре. Можем да кажем, че религията им предполага полова дискриминация, но тогава да отидат в Саудитска Арабия. Щом са дошли в нашата страна, ще уважават нашите ценности и закони. Скоро ще се сблъскаме с нацист, който твърди, че даден евреин не може да седне там, и ние ще го приемем, защото това е културата на нацистите. Изводът е, че трябва да бъде убита идеята. А това не става с усмивки, трябва да има забрани, както се прави с нацистките текстове.
- Често третирате темата за Бог. Вие религиозен ли сте?
- Не. Позицията ми не е на атеист, а на агностик. Вярвам в науката като инструмент да проумеем какво се случва в действителността. Тя е метод, чрез който изследваме природата, задаваме въпроси, а тя отговаря. Природата никога не лъже. Друг въпрос е, че понякога ние не разбираме отговорите.
- Вярвате ли в Исус Христос?
- Той е съществувал наистина. Но дали е Божи син? Може би не е. Той е човешко същество като всички други. Изразът "божи син" е често използван от юдеите. Те обозначават себе си като божи синове. Този израз, изваден от еврейския контекст, създава мита за божия син. Но това е зле преведен юдейски израз. Когато говорим за Бог, всъщност за какво по-точно говорим? За старец с бяла брада, който ни гледа отгоре и слуша нашите молитви? Бог е антропоморфично построение. От научна гледна точка, когато говорим за Бог, търсим две неща - дали Вселената е интелигентна? Отговорът е да. Всичко около нас е съставено с изключителен интелект. Вторият въпрос е - този интелект целенасочен ли е? Тази интенционалност се доказва по-трудно. От края на миналия век съществуват научни открития, които доказват, че Вселената е целенасочен интелект. Ако това е така, то вероятно има Бог, но това не е Богът от Библията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
