Всяка година на 3 март споровете около Руско-турската война и Санстефанския договор се подновяват с нова сили. За отстъпките, които е принудена да направи на Русия, за истинската роля на Бисмарк в тези събития и за зараждането на българската дипломация - потърсихме мнението на доц. Пламен Митев от СУ "Св. Климент Охридски".
- Доц. Митев, със задна дата се обвиняват княз Горчаков и граф Игнатиев, че са дали в Сан Стефано на българите граници, знаейки, че няма останат като такива. Защо?
- Най-сериозното обяснение за тези действия руската дипломация трябва да се търси в желанието да се покаже на българите и на балканските христяни въобще, че Русия е готова да направи за тях всичко. И че единствените, които се противопоставят на техните идеали за свобода, са европейските велики сили. Натискът върху Високата порта да бъде подписан договор на 19 февруари също има пропагандна цел - на тази дата през 1861 г. император Александър II през 1861 г. обявява отмяната на крепостното право. В този смисъл пропагандният ефект, който се цели с подписването на Санстефанския договор, е постигнат. Но ако се доверим на дневника на граф Игнатиев, в някаква степен той вярвал, че възможно бъдещето му ревизиране да не ореже чак в такава степен начертаните граници на свободна България.
- Въпреки че Русия предварително е подписала съглашения, че не може да има такава голяма България?
- Ако проследим цялата предистория на Руско-турската война, започвайки от лятото на 1876 г., то бихме могли да установим, че руската дипломация се опитва да договори възможно най- справедлив вариант за решаване на балканската криза. Но Русия не може да се не е съобразява с клаузите на Парижкия мирен договор от 1856 г., когато е загубила Кримската война. И всички усилия, полагани от Петербург в този период, са насочени към излизането от тази изолация. Те дават известни резултати, но не са достатъчни, за да позволят на Русия еднолично да решава балканските проблеми. Това налага да започнат
тайни преговори с другите Велики сили
- Австро-Унгария, Германия, а после и с Англия. В тези предварителни разговори и договорки се подготвя това, което ще се случи в хода на войната и след нея. Именно срещата в Райхщад между Горчаков и австро-унгарския канцлер Андраши през юли 1876 г. полага началото на една договорка за бъдещето на Балканите. Тези договорки с потвърдени, вече в писмен вид, с Будапещенската конвенция от януари 1877 г., когато става ясно, че Цариградската конференция ще се провали. По подобен начин се развиват и преговорите с Англия, която е най-яростният защитник на статуквото на Балканите. Така че, няма как Русия да не се съобразява с тези фактори.
- Напоследък се пише доста за ролята на Германия в този пъзел. Наистина ли Бисмарк тласка Александър II към война?
- Ролята на Германия и лично на канцлера Бисмарк бе силно идеологизирано-митологизирана по посока на утвърждаване на един негов негативен образ относно ролята, която изиграва на Берлинския конгрес. Това е историческа несправедливост. Не Бисмарк е този, който ще принуди Русия да се откаже от условията на Сан-Стефано. Не Бисмарк и Германия са тези, които ще спрат желанието на Русия за бързото решаване на Източната криза.
Самата Германия има интерес от военната намеса
на Русия на Балканите. Да не забравяме, че десетилетието преди Освободителната война е десетилетие на триумфалното обединение на Германия и превръщането й във велика сила именно под ръководството на Железния канцлер. В този смисъл, Руско-турската война от 1877-1878 г. позволява на Германия да засили още повече своята роля в европейската политика. И ако Германия тогава дава знак на Русия, че не е против войната, то това тя го прави по един коректен начин, следвайки, разбира се, своите глобални интереси. Бисмарк няма никаква вина за ревизията на Санстефанския договор. И е един от малкото европейски политици, които се опитват да гарантират някакви права за християнското население на Балканите, налагайки прословутия член 23 от Берлинския договор, предвиждащ даването на автономия на това население в рамките на Османската империя.
- Всички знаем за историята на българското опълчение и за неговите подвизи при Стара Загора и Шипка. Но някак в сянка остават усилията на българската общественост в защита на националната ни кауза, което на практика и началото на българската дипломация.
- Ако търсим началото на българската дипломация, то започва още
през 1804 г. с мисията на Иван Замбин и Атанас Николаев
в Петербург, извършена по инициатива на българската общност в Букурещ, начело със Софроний Врачански. Оттогава има много примери за това как емигрантският ни елит се опитва да привлече вниманието на Европа към Българския въпрос. Като пример ще посоча събитията от 1869 г., когато по повод поредното въстание на гърците в Крит "Добродетелната дружина" праща един мемоар до свиканата международна конференция в Париж. Този мемоар се оценяваше крайно критично в историографията, но е пример как нашите дейци от онова време са се възползвали от конюнктурата. Еволюцията в тази посока довежда до вече съвсем модерно организираната дипломатическа мисия, начело с Драган Цанков и Марко Балабанов в европейските столици след Априлското въстание. Тя има за цел да популяризира не само истината за зверствата при неговото потушаване, но и да предизвика постепенна промяна в позицията на Великите сили към случващото се на Балканите. Тази мисия постига много сериозен успех. Навсякъде тя посрещаната благосклонно и с разбиране и това, което се представя от нея за турските жестокости, се използва от местната общественост и от печата за натиск върху съответните правителства. А този натиск в крайна сметка води до промяната на отношението им към Балканската криза.
Също така позабравено е и участието на одеските българи в подготовката на войната. Те закупуват от Германия трофейните пушки от Френско-пруската война, с които е въоръжено българското опълчение. И това става още в края на 1876 г., далеч преди окончателното решение за започване на войната! Още по-неизвестен е фактът, че българите в Букурещ водят тайни разговори със съответните руски инстанции за това как българите могат да помогнат, ако започне войната. Те
предават огромна информация за турската армия
- на разположение и численост на на гарнизоните, състоянието на крепостите, пътищата и т.н., което улеснява много руското командване при изработване на плановете за войната. А, когато става ясно, че ще има ревизия на Санстефанския договор, елитът на българското общество прави всичко възможно, за да го защити. Подписани са множество прошения, особено от българите в Македония. Тук е особено интересна ролята на американските протестантски мисионери, които горещо защитават българската кауза. И това продължава чак до Междусъюзническата война включително. Те са изключително обективни и при това го правят безкористно. Тогава САЩ са още една млада държава, току-що излекувала раните си от Гражданската война и без някакви интереси в Стария свят.
- Битува още една теза - че, ако Русия просто бе наложила в Сан Стефано решенията на Цариградската конференция, мирният договор нямаше де бъде ревизиран?
- Това е един наистина интересен казус. Планът на ген. Обручев предвижда руската армия да се насочи към Одрин и Цариград и да застави Високата порта да започне преговори, на които да й бъде наложено да приеме решенията на Цариградската посланическа конференция. Но развоят на войната променя всичко.
В историята, разбира се, няма "ако"
Но ако все пак войната бе приключила със създаването на предвидените от Цариградската конференция две български автономни области, то това би било бомба със закъснител. Те не случайно са измислени и наложени от Австро-Унгария и Англия. Много малко хора си дават сметка, е че в Източната област преобладава мюсюлманското население. А това би засилило различията й със Западната. И едва ли би се осъществило Съединението, както става през 1885 г. Защото и в Княжеството, и в Източна Румелия има мюсюлмани, но те са малцинство и в двете части. Така че руската дипломация при подготовката на Берлинския договор, с подкрепата на Бисмарк, съвсем правилно сменя географските оси на двете български държавни формирования.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
