На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник "Мир" и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода "Вратцата" и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи и хора, а три дни по-по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 107 жертви, но според местните жители отнетите животи са над 500. Инцидентът е засекретен, за да не се помрачава празникът на труда, и малцина извън Враца научават за нещастието.
"Три дни преди това непрекъснато валя дъжд. Изведнъж видях, че водата в реката започна по-силно да тече, и разбрах, че стената на хвостохранилището е поддала. Хукнах да спасявам сина си, който си играеше на моста. После тръгнах между къщите да викам "Всичко живо да бяга!", разказва със сълзи на очи Цеко Павлов, който е бил бригадир във фаталния рудник "Мир". Той видял как клоните на дърветата се разлюляват, чул силен грохот и усетил как земята под краката му силно затреперила. Секунди по-късно отровният потоп се изсипал върху селото. Хората гледали как тинестата вълна, висока 3 метра, удря на зиг-заг къщите ту по единия бряг на реката, ту по другия. Течението влачело хора, които крещели от ужас, и ги преобръщало. Цеко видял с очите си как мътилката отнесла съседната къща със стопаните и на повърхността се носела тава с току-що опечено агне.
Светла е била на 16 години и се връщала от манифестацията, когато стихията я застига на площада край Природо-научния център. Успява да се покачи нависоко и да види как тинята изхвърля разкъсаните тела на нейните съседи.
Няколко рейса с миньори пък спрели внезапно под носа на стихията и секунди преди да бъдат пометени, мъжете разбили прозорците и успели да се спасят.
Същия ден районът бил отцепен от войска. Войниците събирали труповете и ги носели на градския стадион. Там ги миели с маркучи и близките им минавали да ги разпознават. После с хеликоптер ги носели на една поляна над Згориград, където започнали масовите погребения.
"Хората, които си бяха у дома на 1 май, ги отнесе. Другите останахме. Загубих майка и брат в потопа", проплаква Яна. На оцелелите дали обезщетение от 1000 лева на загинал роднина. Яна е убедена, че властите са скрили причините за трагедията, броя на жертвите и истинските виновници. "Те са знаели, че стената на хвостохранилището е напукана, но са си мълчали и са чакали да минат празниците", категорична е жената.
Цеко Павлов с бригадата си е почиствал канала на съоръжението предишната вечер. Той смята, че срутването е причинено от силно подземно изворче, което е подронило дигата. "Цялото хвостохранилище беше неправилно проектирано - не беше хваната реката, а водооточните кули не вършеха работа", твърди бригадирът.
По думите му истинският брой на жертвите е бил, много по-голям, но е прикрит от властите. "До вечерта само в Згориград бяха открити 36 тела. Много хора по-късно умряха от раните си. Нямаше спасение - нагълтали се бяха с тиня, пълна с цианиди и метали", допълва Павлов. Според независими оценки жертвите са около 500, ранените - над 2000, зачернените семейства - 576. Във Враца са построени няколко панелни блока, които носят имена "Май 1", "Май 2" и "Май 3", за временно настаняване на оцелелите бездомници.
Рудникът тръгна през 1957 г., а името му го избрахме го избрахме на работническо събрание -"Мир", спомня си той. Две години по-късно отваря врати и флотационната фабрика. "Мир" е бил продължение на мините "Плакалница" и "Седмочисленици", които работят от началото на ХХ век. Рудниците, затворени окончателно през 1996 г., били известни със самородното си олово, което достигало съдържание от 90% в рудата.
Днес малцина от тълпите туристи, които се изкачват към приказния водопад Боров камък, се досещат за драмата - върху някогашното хвостохранилище цъфти акациева гора, а край останките на водооточните кули пасат табуни коне. Надолу по реката стотици палатки и биваци се разпъват през пролетта и лятото, а смели катерачи щурмуват живописните скали над Вратцата. Цената на премълчаните кошмари най-добре се усеща от гостите от Италия, които често навестяват Згориград. Те са преживели сходна трагедия - на 19 юли 1985 година се срутва хвостохранилището на мината за добив на флуорит "Преставел", намираща се над село Става и Тезеро. 180 000 куб.м кал, отпадъци, камъни и вода изминават над шест километра, помитат всичко по пътя си и убиват 268 души. Днес площадът в Тезеро е кръстен на врачанското селце, а този в Згориград носи името на побратимения в нещастието италиански град.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
