Тромбоцитите са като запушалка, преливат се при операции
В плазмата са всички белтъци, безценна е за болни от хемофилия
Кръвта е безценна за човешкия живот. Тя е нужна при почти всички критични ситуации, в които се налага лекарите да спасяват пациентите. Досега обаче изкуствена кръв не е създадена. Единственият начин да се набавя ценната течност е даряването й. За съжаление в България има само 40 000 доброволни дарители. Останалите са близки и познати на пациентите. Защо кръвта е толкова ценна, какво съдържа и как пази организма ни, разказва д-р Николай Андреев. Той е директор на Националния център по трансфузионна хематология.
Кръвта се състои от две основни части - твърда фаза - клетки, и течна - плазмата. В първата се намират клетките - еритроцити, левкоцити и тромбоцити, обяснява д-р Николай Андреев.
Левкоцитите са белите кръвни клетки, които отговарят за имунитета ни и се борят с всички инфекции. Специалистите по трансфузионна хематология обаче не целят тяхното запазване. Причината е, че има най-различни антибиотици, а съхраняването на левкоцитите е много трудно - нужни са допълнителни консерванти и обработка. Затова те се премахват, обяснява д-р Андреев.
Не така седят нещата с тромбоцитите, които още се наричат още кръвни плочици. Те са най-леките кръвни клетки и са безвцветни. Ролята им е да помагат при съсирването на кръвта и специалистите ги извличат от нея. На практика те действат като запушалка, ако някъде в организма се образува дупка, казва д-р Андреев. Например, ако се порежете, клетките на порязаната кръвоносна система отделят вещества, които активират тромбоцитите. Те изпускат също сигнал, с който активират останалите тромбоцити и всички се насочват към раната в кръвоносна система, мъчейки се да я запушат, обяснява специалистът.
Това става възможно, благодарение на свойството им да се слепват един за друг, когато са активирани. Освен това в кръвта има и белтък - фиброноген, който полепва по участъка на дупката, образувайки паяжина, по която тромбоцитите полепват и запълват дупката. При нормално състояние съсирването на кръвта на неголям кръвоносен съд отнема до 3 минути, допълва д-р Андреев. При здрави хора пък в кръвта им има между 150 000 и 400 000 тромбоцити на милилитър кръв. Ако броят е по-малък, значи човекът има риск да започне да кърви, а при по-голям брой - риск да се образуват тромби. За да се помогне на хората с понижено количество тромбоцити или при операции, те трябва да се извлекат от дарената кръв и да се прелеят.
Еритроцитите също са много важни и специалистите дават мило и драго, за да ги извлекат. Тези клетки са най-многобройните в кръвта. Те имат формата на автомобилна гума по-тъмни отстрани, а по средата, където е "джантата", са по-светли, казва д-р Андреев. При напречен разрез те изглеждат като гиричка за културизъм, в двата края са кръгли, а по средата има мостче. Размерът на кръга е около 6 микрона и вътре се намира молекулата на хемоглобина. Свойствата на еритроцитите са чрез него /Нb/ да разнасят кислород и въглероден двуокис от белия дроб до всички тъкани и обратно, обяснява д-р Андреев. Нормално в кръвообращението на един човек здрав еритроцитите живеят около 120 дни, а накрая се разрушават в далака. Когато човек дарява кръв, там има и току-що родени еритроцити и такива в края на жизнения им път. За да запазят еритроцитите жизнени, специалистите трябва да ги консервират. Затова в консервиращия разтвор има цитрат, който не дава на кръвта да се съсири. Освен това има и захар - фруктоза, с която се хранят еритроцитите, обяснява д-р Андреев. Накрая има и аминокиселина, с която да запазят кислородопреносимата им функция, казва той.
Така консервирани еритроцитите могат да живеят 35 календарни дни от датата на кръводаряването. При този краен срок след кръвопреливане на 24 часа минимум 70% от клетките са запазени, обяснява д-р Андреев. При прибавянето на друг разтвор специалистите могат да увеличат с още една календарна седмица срока им на съхранение. Еритроцитите могат и да се замразяват, но това не се практикува често, защото е много скъпо и трябва да се прелеят до 3 часа след размразяване. Затова този метод се ползва най-вече за научни изследвания, казва д-р Андреев.
Плазмата е другата основна съставка на кръвта. В нея се намират всички белтъци и фактори на съсирване. Само белтъците за съсирване са 13, но има и други - например, които поддържат онкотично налягане. Основната част на плазмата обаче е един белтък - албумин и факторите на съсирване. Като най-бързо разграждащият се белтък е фактор 8. При нарушаване на функцията му хората страдат от хемофилия и кръвта им не може да се съсирва. Това заболяване засяга момчетата, но се пренася от майките, обяснява д-р Андреев. Единственото спасение за тези пациенти сме ние и продуктите, които произвеждаме, добавя той. Ако пациентът е с ниско количество на този белтък или той липсва, лекарите преливат плазмен концентрат на този белтък периодично.
Този плазмен концентрат се получава само като се извлече от плазма от дарена кръв. Така, когато пациентът се удари, той е предпазен. в противен случай се събира кръв в ставата му, тя започва трудно да се движи, става като тампон, получават се сраствания и тя спира да работи. Фактор 8 изчезва в дарената кръв най-бързо, затова до 24 часа след кръводаряването трябва да се отдели плазмата и да се замрази на минус 40-50 градуса.По този начин факторите на съсирване се запазват.
"Нашата кръв е течна и за това са отговорни системи на съсирване и противосъсирване, които са в динамично равновесие. Ако едната доминира се получават тромби, ако другата надделее се стига до кървене", обяснява д-р Андреев. За да може обаче всеки пациент да получи всичко, от което има нужда, е изключително важно да има достатъчно кръводарители.
Еритроцитите виновни за бебешката жълтеница
Еритроцитите са в основата на бебешката жълтеница. Причината е, че когато бебето расте в майката, то има един вид хемоглобин, който усвоява и най-малкото количество кислород, преминало през плацентата. Когато бебето се роди, това голямо количество еритроцити вече не е нужно и те трябва да се разрушат, обяснява д-р Николай Андреев. Това е така, защото малчуганите се хранят от майките си чрез плацентата и хемоглобинът им тогава е по-специален, който улавя и най-малкото количество кислород. Когато се родят обаче, те започват да дишат сами, количеството кислород в кръвта им е много по-голямо от нужното. Тогава еритроцитите, с които са родени се разрушават, казва д-р Андреев. Точно те предизвикват и бебешката жълтеница, защото при процеса се отделя жълт пигмент и хемоглобин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
