Подготовка за еврото, по-малко регулации за бизнеса и помощ за износа са трите задачи на държавата, казва
Даниела Бобева
"България и светът в развитие" бе темата на Петия икономически форум" на списание "Мениджър", който се проведе вчера. Сред лекторите бе Даниела Бобева, доцент в Института за икономически изследвания на БАН и преподавател по финанси и международна икономика в УНСС. Публикуваме нейното изказване със съкращения.
Икономиката ни е доминирана от еврозоната повече, отколкото от самия ЕС.
Прогнозите за следващата година не са благоприятни. Икономиката на ЕС продължава да се забавя до 1,5% ръст. Неблагоприятна е ситуацията в държави като Германия и Холандия, които ни пряко ни касаят. Това означава, че не би трябвало да чакаме инвестиции. Традиционните източници няма да подсилват икономическия растеж, еврозоната продължава да стагнира. Чисто монетарните инструменти, прилагани от ЕЦБ, изчерпаха своя потенциал. ЕС е изправен пред проблема как да стимулира растежа. Свръхрегулациите не вършат работа, особено във финансовия сектор. Създаде се Европейски съвет за системен риск - никакъв ефект - Дойче банк съвсем наскоро щеше да фалрира! Хвалим Банковия съюз, но банките продължават да затъват!
Но сме позволили на тези евроструктури да диктуват нашия живот. Станахме опитни зайчета. Ние допуснахме грешката да сме изцяло доминирани от еврозоната. Забравихме, че има свят, пазари, които са извън еврозоната. Дори Вишеградската четворка се заклеймява. А ситуацията на пазарите не изглежда зле. Ще започне да се вдига цената на медта, надяваме се на стабилизация в цената на петрола, има добри прогнози за зърното и царевицата, за храните. Храните ще подпомогнат нашите износители. Но ние сме единствената държава в ЕС, която не подпомага износителите си. Министерствата точно това трябва да правят, а не да се правят на началници на бизнеса.
2017 г. ни предлага някои предизвикателства, като икономическия съюз между Турция и Русия. Един прагматичен подход би ни помогнал да се възползваме от него.
Ситуацията в Русия се политизира много. Говори се, че като отпаднат санкциите, българските стоки ще се върнат.
А те няма да се върнат, защото не са били там отдавна
Загубихме позиции още през 90-те години, когато митата за внос се вдигнаха рязко. Руският пазар си остава доминиран от политически съображения и как ще проникваме на него - това е въпрос на прагматизъм. Връщане на руския пазар при разумни правила трябва да бъде една от политическите цели. От 20 г. ние сме добрите ученици. Казаха ни, че трябва да направим валутен борд и ние го направихме. Написахме история на икономиката как валутният борд оцелява при всякакви кризи.
И оцелява, защото го държим всички - и граждани, и бизнес, и политици.
Казват, че много харчим. А колко похарчи Меркел за автомобилния сектор? Ами американците ?
Има едно табло с 15 показатели, по което ние не сме в червената зона, но сме в прекомерен макроикономически дефицит, защото била фалирала банка. Но не бяха ли Англия, Белгия, Франция в същата ситуация? Само в две страни от ЕС не са фалирали банки. Крайно време е да престане това неравно третиране по отношение на България и българската икономика. Нашите хора, които работят в европейските структури, анализаторите, както и тези, които правят бизнес, трябва да го поправят.
Ще цитирам една китайска поговорка: Когато духа вятър, недей да строиш стени, а прави вятърни мелници. В трудната 2017 г. трябва да се възползваме от вятъра. Имаме достатъчно възможности. И ако чакаме държавата да измъкне бизнеса от кризата - много сме се объркали. Бизнесът ще извади държавата от кризата.
Но държавата трябва да направи три основни неща.
Първо, трябва да влезем във Валутен механизъм 2. Това ще има отражение върху рейтинга ни и върху българския бизнес. Ще дам пример: Мой клиент търгува успешно във Великобритания, но с чужда марка. Решил да пробва със своята българска марка и резултатът бил - нула продажби. Българското няма хубав имидж.
Затова национален пироритет трябва да стане минаването към Валутен механизъм 2.
Второ, намаляване на административната тежест. Казвате, че корупцията е основен проблем. Но тя ще спре когато ние престанем да даваме рушвети. Защото според законодателството този, който дава, е толкова виновен, колкото онзи, който взима.
Българинът има толерантно отношение към корупцията и това е проблемът
Защо нямаме нито едно мълчаливо съгласие?
Писах докладна записна до Министерски съвет, исках всяко министерство да даде поне едно мълчаливо съгласие. Нито едно не даде - малко им бил персоналът, нямало го като опит в други страни и т.н.
Значи освен влизането във валутен механизъм 2, нужна е радикална промяна на адвинистративните режими - да се махнат с едно решение.
И третото е по-активна политика за подкрепа на българските компании в чужбина.
Не съм оптимист, че растежът ще дойде от вътрешното потребление. Това са по-високи пенсии и заплати, но ние нямаме икономическа предпоставка за това.
Искам да завърша с една хубава българска поговорка: "Когато водата ти стигне до устата, вдигай нагоре главата."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
