Севт III те гле­да, къ­де­то и да си

• Га­зим в зла­то, въз­клик­нал д-р Ки­тов, ко­га­то от­крил гроб­ни­ца­та на мо­гъ­щия тра­кий­ски вла­де­тел
• Очи­те на брон­зо­ва­та ста­туя са уни­кал­ни - от ала­бас­тър и стък­ле­на пас­та, имат миг­ли

Бук­вал­но га­зим в злато...". Ви­кът на д-р Ге­-ор­ги Ки­тов (1943-2008) при от­кри­ва­не­то на гроб­ни­ца­та в мо­ги­ла­та Го­ля­ма­та Кос­мат­ка раз­ди­ра въз­ду­ха на 21 сеп­тем­ври 2004 г. В он­зи па­ме­тен ден ар­хе­о­ло­зи­те имат шанс, ка­къв­то се па­да вед­нъж в жи­во­та - по­па­дат на из­ця­ло за­па­зе­но пог­ре­бе­ние на са­мия вла­де­тел на Од­рис­ко­то цар­ство Севт III, уп­рав­ля­вал в пе­ри­о­да 330-300 г. пр. Хр.

В гроб­ни­ца­та са от­кри­ти над 70 на­ход­ки - око­ло 20 злат­ни, сре­бър­ни и брон­зо­ви пред­ме­ти, да­ро­ве за вла­де­те­ля. Сред тях са цар­ски зла­тен ве­нец с дъ­бо­ви лис­та, зла­тен ки­ликс, фи­а­ла, гла­ва на бо­ги­ня и елен, шлем на во­ин, мно­го злат­ни мо­не­ти. Но още в на­ча­ло­то на раз­коп­ки­те, пред вхо­да на гроб­ни­ца­та,

д-р Ки­тов се спъ­ва в ог­ро­мен ка­мък, кой­то за­сен­чва

по уни­кал­ност всич­ки от­кри­ти впос­лед­ствие сък­ро­ви­ща. Ко­га­то ма­ха пръс­тта, виж­да в ръ­це­те си из­ящ­на брон­зо­ва гла­ва, чий­то пог­лед сле­ди все­ки око­ло нея, къ­де­то й да се на­ми­ра. Ар­хе­о­ло­зи­те са ка­те­го­рич­ни - ес­тес­тве­ни­те й раз­ме­ри со­чат, че е част от го­ля­ма пред­ста­ви­тел­на ста­туя на Севт III, ко­я­то е сто­я­ла на пи­е­дес­тал в сто­ли­ца­та му Сев­то­по­лис. Фи­гу­ра­та е би­ла ви­со­ка 1,80-2,0 м. Смя­та се, че е би­ла пос­та­ве­на на 10-мет­ров пос­та­мент. Та­ки­ва са би­ли ели­нис­тич­ни­те тра­ди­ции.

"Брон­зо­ва­та гла­ва е тол­ко­ва съ­вър­ше­на и ли­це­то из­ра­зя­ва тол­ко­ва мно­го ми­съл, че е по-ху­ба­ва от "Мис­ли­те­ля" на Ро­ден", каз­ва­ше при­жи­ве са­ми­ят Ки­тов.

Брон­зо­ва­та гла­ва пред­ста­вя мъж в раз­цве­та на си­ли­те си. Ли­це­то, с ха­рак­те­рен, дъ­го­ви­ден в про­фил нос и под­чер­та­ни ску­ли, из­лъч­ва дос­то­ле­пие, си­ла, ха­рак­тер и мощ. Гла­ва­та е с бе­зуп­реч­ни бра­да и къд­ри­ци. Но най-впе­чат­ля­ва­що­то в нея са очи­те. Ця­ло чу­до е, че те изоб­що са дос­тиг­на­ли до нас. Скул­пто­ри от оно­ва вре­ме със за­па­зе­ни очи са из­клю­чи­тел­на ряд­кост. Из­ра­бот­ка­та им е по­ве­че от съ­вър­ше­на. Нап­ра­ве­ни са от ала­бас­тър и стък­ле­на пас­та, но най-юве­лир­ни са миг­ли­те. Те са из­ря­за­ни ед­на по ед­на от мед­на плас­тин­ка и с тях очи­те бук­вал­но ожи­вя­ват. При­да­ват не­о­бик­но­вен ре­а­ли­зъм на изоб­ра­же­ни­е­то - ца­рят гле­да, при то­ва

ся­каш пог­ле­дът му се мес­ти

и не из­пус­ка хо­ра­та на­о­ко­ло. Пред­по­ла­га се, че гла­ва­та е от­къс­на­та още навре­ме­то от скул­пту­ра в чо­веш­ки ръст. Да­ли ца­рят е бил пред­ста­вен из­пра­вен, или ка­то кон­ник, как­то е изоб­ра­зен вър­ху ре­вер­са на сво­и­те мо­не­ти, ни­кой не знае. Но гла­ва­та и хи­по­те­зи­те око­ло ста­ту­я­та хвър­лят свет­ли­на как­то вър­ху са­мия Севт III, та­ка и вър­ху не­го­вия град би­жу - сто­ли­ца­та Сев­то­по­лис.

Севт III е от цар­ски про­из­ход. По­я­вя­ва се на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на в края на уп­рав­ле­ни­е­то на Алек­сан­дър Ве­ли­ки. Гор­ди­ят тра­ки­ец е ог­ла­вил ан­ти­ма­ке­дон­ско­то въс­та­ние, пос­та­ви­ло на­ча­ло­то на но­во Од­рис­ко цар­ство. Из­вес­тно е, че след 323 г. на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на се по­я­вя­ва Ли­зи­мах - най-опит­ният ге­не­рал на Алек­сан­дър. При по­дял­ба­та на ма­ке­дон­ска­та им­пе­рия на не­го се па­да Тра­кия. Севт има два край­но теж­ки во­ен­ни сблъ­съ­ка с Ли­зи­мах, но го по­беж­да­ва и от­сто­я­ва не­за­ви­си­мос­тта на въз­ста­но­ве­но­то от не­го Од­рис­ко цар­ство. Плюс за тра­кий­ския вла­де­тел е и фак­тът, че сключ­ва ди­нас­ти­чен брак с ма­ке­дон­ска прин­це­са - Бе­ре­ни­ке. Из­клю­чи­тел­на кра­са­ви­ца с ос­тър ум, за ко­я­то каз­ват, му е би­ла ве­рен и мно­го до­бър дип­ло­ма­ти­чес­ки съ­вет­ник. Са­мо­чув­стви­е­то на Севт ка­то вла­де­тел се из­ра­зя­ва в са­мо­то на­и­ме­но­ва­ние на ос­но­ва­на­та от не­го сто­ли­ца Сев­то­по­лис - гра­дът на Севт. Той дръз­ко при­е­ма мо­да­та по оно­ва вре­ме, на­ло­же­на от са­мия Алек­сан­дър Ве­ли­ки, но­во­ос­но­ва­ни­те гра­до­ве да но­сят име­то на ца­ря или чле­но­ве на се­мейс­тво­то му. Тя е след­ва­на от всич­ки ели­нис­ти­чес­ки мо­нар­си след не­го. И, ко­пи­рай­ки я,

Севт каз­ва: аз съм ви ра­вен

Кой е из­ва­ял Севт III? За­ра­ди из­ящ­на­та из­ра­бот­ка ня­кои спе­ци­а­лис­ти твър­дят, че ста­ту­я­та е би­ла де­ло на ня­кой от уче­ни­ци­те на про­чу­тия в древ­нос­тта атин­ски скул­птор Фи­дий. Не лип­сват оба­че и хи­по­те­зи, че ста­ту­я­та е де­ло на мес­тен майс­тор. При­жи­ве и след смър­тта на вла­де­те­ля са от­се­че­ни мно­гоб­рой­ни брон­зо­ви еми­сии от се­дем ти­па. В част от тях е пред­ста­вен пор­трет на Севт, а в дру­ги кон­ник - ве­ро­ят­но са­ми­ят той. Се­че­не­то на мо­не­ти е знак не са­мо за ико­но­ми­чес­кия въз­ход на Од­рис­ко­то цар­ство, но и бе­лег за су­ве­ре­ни­те­та на вла­де­те­ля.

Сев­то­по­лис е из­гра­ден през 20-те го­ди­ни на 4 век пре­ди Хр. на не­о­би­та­ва­но мяс­то, по мо­де­ла на ели­нис­ти­чес­ки­те гра­до­ве, ве­ро­ят­но от гръц­ки ар­хи­тек­ти и стро­и­те­ли, по­ка­не­ни от ца­ря. Днес той е на дъ­но­то на язо­вир Коп­рин­ка до Ка­зан­лък. Ня­ко­га оба­че е бил за­щи­тен с мощ­на кре­пос­тна сис­те­ма, в ко­я­то е има­ло от­де­лен до­пъл­ни­тел­но ук­ре­пен учас­тък (тюр­сис). Там бил вла­де­тел­ски­ят дво­рец. В не­го има­ло и све­ти­ли­ще на Ве­ли­ки­те бо­го­ве на Са­мот­ра­ки.

Сев­то­по­лис имал го­лям цен­тра­лен пло­щад (аго­ра), кой­то за­ед­но със сгра­ди­те око­ло не­го бил об­щес­твен и ре­ли­ги­о­зен цен­тър. Жи­ли­ща­та на граж­да­ни­те на сто­ли­ца­та съ­що би­ли по­доб­ни на оби­чай­ни­те до­мо­ве­те в ели­нис­ти­чес­ки­те гра­до­ве - с вът­ре­шен двор, око­ло кой­то са раз­по­ло­же­ни жи­лищ­ни и сто­пан­ски по­ме­ще­ния. Къ­щи­те, ко­и­то обик­но­ве­но би­ли на два ета­жа, има­ли спе­ци­ал­но по­ме­ще­ние за пос­ре­ща­не на гос­ти.

Ар­хе­о­ло­ги­чес­ки­те дан­ни по­каз­ват, че Сев­то­по­лис дейс­тви­тел­но е бил, не са­мо по­ли­ти­чес­ки, но и ико­но­ми­чес­ки цен­тър на дър­жа­ва­та. Ам­фо­ри и ке­ра­мич­ни съ­до­ве, те­ра­ко­ти и дру­ги ар­те­фак­ти сви­де­тел­стват за тър­гов­ски и кул­тур­ни

кон­так­ти с го­ле­ми­те егей­ски про­из­во­ди­те­ли на ви­но и зех­тин

ка­то Та­сос, Акант, Ро­дос и др., как­то и с Ати­на, Ко­ринт и дру­ги зна­чи­ми по­ли­си на Ела­да. То­ва оп­ре­де­ля из­клю­чи­тел­но ви­со­кия стан­дарт на жи­те­ли­те на од­рис­ка­та сто­ли­ца. Днес пор­трет­на­та гла­ва на Севт III раз­каз­ва ис­то­ри­я­та на най-ве­ли­кия тра­кий­ски вла­де­тел в На­ци­о­нал­ния ар­хе­о­ло­ги­чес­ки ин­сти­тут с му­зей при БАН. Гроб­ни­ца­та на Севт III в Го­ля­ма­та Кос­мат­ка - на ки­ло­ме­тър юж­но от гр. Шип­ка и на 12 км от Ка­зан­лък, пък е най-доб­ре ек­спо­ни­ра­ни­ят тра­кий­ски па­мет­ник в До­ли­на­та на ца­ре­те. Тя раз­по­ла­га с из­ця­ло из­гра­де­на ин­фрас­трук­ту­ра и вен­ти­ла­ци­он­на сис­те­ма, ко­я­то под­дър­жа пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра. И е ед­на от най-го­ле­ми­те кул­тур­но-ис­то­ри­чес­ки ат­рак­ции на стра­на­та ни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com