- Ученичките Румина, Йоанна и Ния проучват Ряховец наравно с топ археолозите
- Уникалната Детска археологическа школа награди 30 ученици
Тя е само 16 години, но вече участва в археологически разкопки и самостоятелно проучва гробове. Страстта й е антропологията и графичното документиране на находките. Единайсетокласничката Румина Трифонова учи биология и химия в СУ "Георги Измирлиев" в Горна Оряховица. Тя е най-малката от трите млади надежди на града в археологията. Румина, Йоанна Катрева и Ния Велчева са сред първите възпитаници на единствената по рода си у нас Детска археологическа школа. Проектът е рожба на Мая Иванова, вече директор на Историческия музей в Горна Оряховица, и на Илиян Петракиев, археолог в РИМ - Велико Търново, ръководител на екипа, който пето лято проучва уникалната крепост Ряховец. Именно с нея е свързана и школата. Момичетата участват активно в разкопките и са твърдо решени да последват пътя на учителите си. Йоанна е първа. Най-голямата от малките учени завърши тази година паралелката с английски и френски език в Езикова гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Велико Търново. И
вече е студентка по археология
в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Археология ще кандидатства и Ния, която е ученичка в паралелката по графичен дизайн в СУ "Емилиян Станев" в старата столица. Двете участват в разкопките на крепостта Ряховец два сезона, а това лято Йоана дори е била член на спасителна археологическа експедиция до плевенското село Горни Дъбник. Момичето работило там заедно с Илиян Петракиев. Археологът е изключително впечатлен от Йоанна. От първата им среща тя не просто проявявала интерес към науката, но и задавала изключително точни въпроси, показвала старание и талант, напредвала с шеметна скорост. Днес Петракиев смята, че Йоана е натрупала толкова много знания и опит на терен, че спокойно е можела да започне обучението си в Алма матер директно от втори курс.
Румина била за първо лято на разкопките на Ряховец. Поверили я в ръцете на Йоана, която на практика станала първата й учителка в археологията. Двете работили в отделен сектор - южното подградие, където буквално ръководили процеса. Сутрин поставяли нивелир, правели постоянен дневен отчет, разпределяли работниците, водили дневник, взимали решения в различните ситуации, разказва историята на момичетата в. "Борба". Илиян Петракиев винаги бил на една ръка разстояние, но самият той признава, че за него било истинско удоволствие да ги наблюдава как се справят сами.
Румина била особено добра в работата с металотърсача и ваденето на монети от пръстта. Но като члена на екипа с най-добри познания по химия и биология, тя проявявала най-голям интерес към скелетите. Затова бързо си
спечелила титлата антропологът на експедицията
"По костите можеш да научиш цялата история на човека, как е живял, от какво е боледувал, как е умрял. Изобщо не е страшно, интересно е, работим със скалпели, четки, ръкавици. Има точна процедура при вдигането на скелета, увиваме го в специален найлон, за да се запази ДНК-то", обяснява Румина пред "Борба".
Неслучайно тя бе едно от 30-те деца, които по традиция музеят отличава всяка година със специални грамоти. Наградите им бяха връчени преди дни при откриването на уникалната изложба с тазгодишните находки от Ряховец.
Изложението в Исторически музей - Горна Оряховица, представи най-новите научни открития от разкриването на крепостта. Изложбата, която ще може да се види цял месец, бе открита от новоназначения заместник-кмет Пламен Мадемов, който бе директор на Историческия музей по време на разкопките. Мая Иванова - зам.-ръководител на екипа и вече директор на музея припомни, че в петото археологично лято са открити 300 уникални артефакта, като най-голям е интересът към печатите върху амфорни дръжки, по които може да се съди за търговския живот от III-I в. пр. Хр.
Около 150 деца от Велико Търново и Горна Оряховица са преминали през школата за 4 години. Това лято в нея участваха ученици от СУ "Георги Измирлиев" и СУ "Вичо Грънчаров" от Горна Оряховица, СУ "Максим Райкович" от Лясковец и СУ "Емилиян Станев" от Велико Търново. Децата бяха изключително щастливи да видят изложени артефактите, в чието намиране и почистване сами са участвали. Над 30 момчета и момичета ентусиазирано обясняваха кое от подреденото във витрините, къде и как е намерено. За Йоанна, Ния и Румина чувството на гордост и удовлетвореност е особено силно, защото те са и
сред най-активните доброволци
които всяка събота се събират в музея в Горна Оряховица, за да почистват находките под ръководството на Мая Иванова, която е и зам.-ръководител на екипа, проучващ Ряховец. Голямата й цел - да намери сред доброволците още ентусиазирани деца, вече се реализира. Всяка събота до нея сядат 12-годишната Габриела Ангелова от СУ "Георги Измирлиев" в Горна Оряховица и 11-годишният Кристо Кушев от ОУ "Иван Вазов". Когато се появили за първи път, Габи била на 9, а Кристо на 8. Учените се надяват, че те също ще последват примера на Йоанна, Ния и Румина...
Крепостта пазела пътя от Червен до Търновград
Ряховец е една от най-интересните средновековни български крепости. Разположена е на площ 43 декара, стените й са били до 8 метра дебели, което я прави най-солидната цитадела от отбраната на средновековната столица Търновград. Необходимостта от защитата й възникнала с възстановяването на българската държава в края на XII в. В периода 1187 до 1190 г. били изградени няколко стражеви крепости, сред които и Раховец. Тя е вдигната на едно от най-северните разклонения на Търновските височини, ограничено на изток от Средния боаз, а на запад - от Крайния боаз.
Задачата на крепостта, която просъществувала до превземането й от полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г., била да охранява пътя от Червен за Търново. С това е свързано и името й. Ряховец има персийки произход, думата означава път, друм. За строежа на крепостта е използвана естествената труднодостъпност на хълма. Стената минава по средата и целия северен склон и достига стръмна скала. Дължината й е около 250 м. В западната си част зидът е дълъг 50 м., а от изток стена почти нямало - естествените скали са непристъпни. Крепостната стена била изградена от ломен камък, споен с хоросан.
Открили над 20 древни фалшиви гръцки монети
Фалшификацията на пари не е патент на съвременния свят. Имитация на монети се прави откакто съществува сеченето им. Доказателството е уникалната находка от крепостта Ряховец това лято - над 20 монети имитации на оригинали от гръцката колония Одесос. Фалшиви монети са намирани до Севлиево, зарове за игра менте пък са открити в античния град Деултум (община Средец до Бургас). Монетите имитация в Ряховец само доказват, че още от дълбока древност Ряховец е бил голям и развит тракийски център, който си е позволявал да имитира оригинални монети. За изработката им са използвани бронз и олово.
Над 300 уникални находки откри екипът на Илиян Петракиев и Мая Иванова това археологическо лято. Проучвания бяха подсигурени с 20 000 лв. от Министерство на културата и още толкова от местната хазна. 7 дарители също подпомогнали работата на учените, която продължи 32 дни. Некропол с над 20 гроба, намерили археолозите. Те попаднали и на сграда от Хттт век, под която открили яма от елинистическия период - III-I век пр. Хр. Там попаднали на редки амфорни печати.
Освен това учените открили и римски монети, и много добре запазени средновековни. Римските са особено интересни, защото са контрамаркирани. Това са остарели или изхабени монети, на които се е поставял специален печат, за да се върнат отново в обращение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com