Руми от Горна Оряховица е наследникът на Индиана Джоунс

Уни­кал­на­та Дет­ска ар­хе­о­ло­ги­чес­ка шко­ла наг­ра­ди 30 уче­ни­ци

Руми от Горна Оряховица е наследникът на Индиана Джоунс | StandartNews.com
  • Уче­нич­ки­те Ру­ми­на, Йо­ан­на и Ния про­уч­ват Ря­хо­вец на­рав­но с топ ар­хе­о­ло­зи­те
  • Уни­кал­на­та Дет­ска ар­хе­о­ло­ги­чес­ка шко­ла наг­ра­ди 30 уче­ни­ци

Тя е са­мо 16 го­ди­ни, но вече учас­тва в ар­хе­о­ло­ги­чес­ки раз­коп­ки и са­мосто­я­тел­но про­уч­ва гро­бо­ве. Страс­тта й е ан­тро­по­ло­ги­я­та и гра­фич­но­то до­ку­мен­ти­ра­не на на­ход­ки­те. Еди­най­се­ток­лас­нич­ка­та Ру­ми­на Три­фо­но­ва учи би­о­ло­гия и хи­мия в СУ "Ге­ор­ги Из­мир­ли­ев" в Гор­на Ор­я­хо­ви­ца. Тя е най-мал­ка­та от три­те мла­ди на­деж­ди на гра­да в ар­хе­о­ло­ги­я­та. Ру­ми­на, Йо­ан­на Кат­ре­ва и Ния Вел­че­ва са сред пър­ви­те въз­пи­та­ни­ци на един­стве­на­та по ро­да си у нас Дет­ска ар­хе­о­ло­ги­чес­ка шко­ла. Про­ек­тът е рож­ба на Мая Ива­но­ва, ве­че ди­рек­тор на Ис­то­ри­чес­кия му­зей в Гор­на Ор­я­хо­ви­ца, и на Или­ян Пет­ра­ки­ев, ар­хе­о­лог в РИМ - Ве­ли­ко Тър­но­во, ръ­ко­во­ди­тел на еки­па, кой­то пе­то ля­то про­уч­ва уни­кал­на­та кре­пост Ря­хо­вец. Имен­но с нея е свър­за­на и шко­ла­та. Мо­ми­че­та­та учас­тват ак­тив­но в раз­коп­ки­те и са твър­до ре­ше­ни да пос­лед­ват пъ­тя на учи­те­ли­те си. Йо­ан­на е пър­ва. Най-го­ля­ма­та от мал­ки­те уче­ни за­вър­ши та­зи го­ди­на па­ра­лел­ка­та с ан­глий­ски и френ­ски език в Ези­ко­ва гим­на­зия "Проф. д-р Асен Зла­та­ров" във Ве­ли­ко Тър­но­во. И

ве­че е сту­ден­тка по ар­хе­о­ло­гия

в Со­фий­ския уни­вер­си­тет "Св. Кли­мент Ох­рид­ски". Ар­хе­о­ло­гия ще кан­ди­дат­ства и Ния, ко­я­то е уче­нич­ка в па­ра­лел­ка­та по гра­фи­чен ди­зайн в СУ "Еми­ли­ян Ста­нев" в ста­ра­та сто­ли­ца. Две­те учас­тват в раз­коп­ки­те на кре­пос­тта Ря­хо­вец два се­зо­на, а то­ва ля­то Йо­а­на до­ри е би­ла член на спа­си­тел­на ар­хе­о­ло­ги­чес­ка ек­спе­ди­ция до пле­вен­ско­то се­ло Гор­ни Дъб­ник. Мо­ми­че­то ра­бо­ти­ло там за­ед­но с Или­ян Пет­ра­ки­ев. Ар­хе­о­ло­гът е из­клю­чи­тел­но впе­чат­лен от Йо­ан­на. От пър­ва­та им сре­ща тя не прос­то про­я­вя­ва­ла ин­те­рес към на­у­ка­та, но и за­да­ва­ла из­клю­чи­тел­но точ­ни въп­ро­си, по­каз­ва­ла ста­ра­ние и та­лант, нап­ред­ва­ла с ше­мет­на ско­рост. Днес Пет­ра­ки­ев смя­та, че Йо­а­на е нат­ру­па­ла тол­ко­ва мно­го зна­ния и опит на те­рен, че спо­кой­но е мо­же­ла да за­поч­не обу­че­ни­е­то си в Ал­ма ма­тер ди­рек­тно от вто­ри курс.

Ру­ми­на би­ла за пър­во ля­то на раз­коп­ки­те на Ря­хо­вец. По­ве­ри­ли я в ръ­це­те на Йо­а­на, ко­я­то на прак­ти­ка ста­на­ла пър­ва­та й учи­тел­ка в ар­хе­о­ло­ги­я­та. Две­те ра­бо­ти­ли в от­де­лен сек­тор - юж­но­то под­гра­дие, къ­де­то бук­вал­но ръ­ко­во­ди­ли про­це­са. Сут­рин пос­та­вя­ли ни­ве­лир, пра­ве­ли пос­то­я­нен дне­вен от­чет, раз­пре­де­ля­ли ра­бот­ни­ци­те, во­ди­ли днев­ник, взи­ма­ли ре­ше­ния в раз­лич­ни­те си­ту­а­ции, раз­каз­ва ис­то­ри­я­та на мо­ми­че­та­та в. "Бор­ба". Или­ян Пет­ра­ки­ев ви­на­ги бил на ед­на ръ­ка раз­сто­я­ние, но са­ми­ят той приз­на­ва, че за не­го би­ло ис­тин­ско удо­вол­ствие да ги наб­лю­да­ва как се спра­вят са­ми.

Ру­ми­на би­ла осо­бе­но доб­ра в ра­бо­та­та с ме­та­ло­тър­са­ча и ва­де­не­то на мо­не­ти от пръс­тта. Но ка­то чле­на на еки­па с най-доб­ри поз­на­ния по хи­мия и би­о­ло­гия, тя про­я­вя­ва­ла най-го­лям ин­те­рес към ске­ле­ти­те. За­то­ва бър­зо си

спе­че­ли­ла тит­ла­та ан­тро­по­ло­гът на ек­спе­ди­ци­я­та

"По кос­ти­те мо­жеш да на­у­чиш ця­ла­та ис­то­рия на чо­ве­ка, как е жи­вял, от как­во е бо­ле­ду­вал, как е ум­рял. Изоб­що не е страш­но, ин­те­рес­но е, ра­бо­тим със скал­пе­ли, чет­ки, ръ­ка­ви­ци. Има точ­на про­це­ду­ра при вди­га­не­то на ске­ле­та, уви­ва­ме го в спе­ци­а­лен най­лон, за да се за­па­зи ДНК-то", об­яс­ня­ва Ру­ми­на пред "Бор­ба".

Нес­лу­чай­но тя бе ед­но от 30-те де­ца, ко­и­то по тра­ди­ция му­зе­ят от­ли­ча­ва вся­ка го­ди­на със спе­ци­ал­ни гра­мо­ти. Наг­ра­ди­те им бя­ха връ­че­ни пре­ди дни при от­кри­ва­не­то на уни­кал­на­та из­лож­ба с таз­го­диш­ни­те на­ход­ки от Ря­хо­вец.

Из­ло­же­ни­е­то в Ис­то­ри­чес­ки му­зей - Гор­на Ор­я­хо­ви­ца, пред­ста­ви най-но­ви­те на­уч­ни от­кри­тия от раз­кри­ва­не­то на кре­пос­тта. Из­лож­ба­та, ко­я­то ще мо­же да се ви­ди цял ме­сец, бе от­кри­та от но­во­наз­на­че­ния за­мес­тник-кмет Пла­мен Ма­де­мов, кой­то бе ди­рек­тор на Ис­то­ри­чес­кия му­зей по вре­ме на раз­коп­ки­те. Мая Ива­но­ва - зам.-ръ­ко­во­ди­тел на еки­па и ве­че ди­рек­тор на му­зея при­пом­ни, че в пе­то­то ар­хе­о­ло­гич­но ля­то са от­кри­ти 300 уни­кал­ни ар­те­фак­та, ка­то най-го­лям е ин­те­ре­сът към пе­ча­ти­те вър­ху ам­фор­ни дръж­ки, по ко­и­то мо­же да се съ­ди за тър­гов­ския жи­вот от III-I в. пр. Хр.

Око­ло 150 де­ца от Ве­ли­ко Тър­но­во и Гор­на Ор­я­хо­ви­ца са пре­ми­на­ли през шко­ла­та за 4 го­ди­ни. То­ва ля­то в нея учас­тва­ха уче­ни­ци от СУ "Ге­ор­ги Из­мир­ли­ев" и СУ "Ви­чо Грън­ча­ров" от Гор­на Ор­я­хо­ви­ца, СУ "Мак­сим Рай­ко­вич" от Ляс­ко­вец и СУ "Еми­ли­ян Ста­нев" от Ве­ли­ко Тър­но­во. Де­ца­та бя­ха из­клю­чи­тел­но щас­тли­ви да ви­дят из­ло­же­ни ар­те­фак­ти­те, в чи­е­то на­ми­ра­не и по­чис­тва­не са­ми са учас­тва­ли. Над 30 мом­че­та и мо­ми­че­та ен­ту­си­а­зи­ра­но об­яс­ня­ва­ха кое от под­ре­де­но­то във вит­ри­ни­те, къ­де и как е на­ме­ре­но. За Йо­ан­на, Ния и Ру­ми­на чув­ство­то на гор­дост и удов­лет­во­ре­ност е осо­бе­но сил­но, за­що­то те са и

сред най-ак­тив­ни­те доб­ро­вол­ци

ко­и­то вся­ка съ­бо­та се съ­би­рат в му­зея в Гор­на Ор­я­хо­ви­ца, за да по­чис­тват на­ход­ки­те под ръ­ко­вод­ство­то на Мая Ива­но­ва, ко­я­то е и зам.-ръ­ко­во­ди­тел на еки­па, про­уч­ващ Ря­хо­вец. Го­ля­ма­та й цел - да на­ме­ри сред доб­ро­вол­ци­те още ен­ту­си­а­зи­ра­ни де­ца, ве­че се ре­а­ли­зи­ра. Вся­ка съ­бо­та до нея ся­дат 12-го­диш­на­та Габ­ри­е­ла Ан­ге­ло­ва от СУ "Ге­ор­ги Из­мир­ли­ев" в Гор­на Ор­я­хо­ви­ца и 11-го­диш­ни­ят Крис­то Ку­шев от ОУ "Иван Ва­зов". Ко­га­то се по­я­ви­ли за пър­ви път, Га­би би­ла на 9, а Крис­то на 8. Уче­ни­те се на­дя­ват, че те съ­що ще пос­лед­ват при­ме­ра на Йо­ан­на, Ния и Ру­ми­на...

Кре­пос­тта па­зе­ла пъ­тя от Чер­вен до Тър­нов­град

Ря­хо­вец е ед­на от най-ин­те­рес­ни­те сред­но­ве­ков­ни бъл­гар­ски кре­пос­ти. Раз­по­ло­же­на е на площ 43 де­ка­ра, сте­ни­те й са би­ли до 8 мет­ра де­бе­ли, ко­е­то я пра­ви най-со­лид­на­та ци­та­де­ла от от­бра­на­та на сред­но­ве­ков­на­та сто­ли­ца Тър­нов­град. Не­об­хо­ди­мос­тта от за­щи­та­та й въз­ник­на­ла с въз­ста­но­вя­ва­не­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва в края на XII в. В пе­ри­о­да 1187 до 1190 г. би­ли из­гра­де­ни ня­кол­ко стра­же­ви кре­пос­ти, сред ко­и­то и Ра­хо­вец. Тя е вдиг­на­та на ед­но от най-се­вер­ни­те раз­кло­не­ния на Тър­нов­ски­те ви­со­чи­ни, ог­ра­ни­че­но на из­ток от Сред­ния бо­аз, а на за­пад - от Край­ния бо­аз.

За­да­ча­та на кре­пос­тта, ко­я­то про­съ­щес­тву­ва­ла до прев­зе­ма­не­то й от пол­ско-ун­гар­ския крал Вла­дис­лав III Яге­ло през 1444 г., би­ла да ох­ра­ня­ва пъ­тя от Чер­вен за Тър­но­во. С то­ва е свър­за­но и име­то й. Ря­хо­вец има пер­сий­ки про­из­ход, ду­ма­та оз­на­ча­ва път, друм. За стро­е­жа на кре­пос­тта е из­пол­зва­на ес­тес­тве­на­та труд­но­дос­тъп­ност на хъл­ма. Сте­на­та ми­на­ва по сре­да­та и це­лия се­ве­рен склон и дос­ти­га стръм­на ска­ла. Дъл­жи­на­та й е око­ло 250 м. В за­пад­на­та си част зи­дът е дъ­лъг 50 м., а от из­ток сте­на поч­ти ня­ма­ло - ес­тес­тве­ни­те ска­ли са неп­рис­тъп­ни. Кре­пос­тна­та сте­на би­ла из­гра­де­на от ло­мен ка­мък, спо­ен с хо­ро­сан.

Открили над 20 древни фалшиви гръцки монети

Фал­ши­фи­ка­ци­я­та на па­ри не е па­тент на съв­ре­мен­ния свят. Ими­та­ция на мо­не­ти се пра­ви от­как­то съ­щес­тву­ва се­че­не­то им. До­ка­за­тел­ство­то е уни­кал­на­та на­ход­ка от кре­пос­тта Ря­хо­вец то­ва ля­то - над 20 мо­не­ти ими­та­ции на ори­ги­на­ли от гръц­ка­та ко­ло­ния Оде­сос. Фал­ши­ви мо­не­ти са на­ми­ра­ни до Сев­ли­е­во, за­ро­ве за иг­ра мен­те пък са от­кри­ти в ан­тич­ния град Де­ул­тум (об­щи­на Сре­дец до Бур­гас). Мо­не­ти­те ими­та­ция в Ря­хо­вец са­мо до­каз­ват, че още от дъл­бо­ка древ­ност Ря­хо­вец е бил го­лям и раз­вит тра­кий­ски цен­тър, кой­то си е поз­во­ля­вал да ими­ти­ра ори­ги­нал­ни мо­не­ти. За из­ра­бот­ка­та им са из­пол­зва­ни бронз и оло­во.

Над 300 уни­кал­ни на­ход­ки от­кри еки­път на Или­ян Пет­ра­ки­ев и Мая Ива­но­ва то­ва ар­хе­о­ло­ги­чес­ко ля­то. Про­уч­ва­ния бя­ха под­си­гу­ре­ни с 20 000 лв. от Ми­нис­тер­ство на кул­ту­ра­та и още тол­ко­ва от мес­тна­та хаз­на. 7 да­ри­те­ли съ­що под­по­мог­на­ли ра­бо­та­та на уче­ни­те, ко­я­то про­дъл­жи 32 дни. Нек­ро­пол с над 20 гро­ба, на­ме­ри­ли ар­хе­о­ло­зи­те. Те по­пад­на­ли и на сгра­да от Хт­тт век, под ко­я­то от­кри­ли яма от ели­нис­ти­чес­кия пе­ри­од - III-I век пр. Хр. Там по­пад­на­ли на ред­ки ам­фор­ни пе­ча­ти.

Ос­вен то­ва уче­ни­те от­кри­ли и рим­ски мо­не­ти, и мно­го доб­ре за­па­зе­ни сред­но­ве­ков­ни. Рим­ски­те са осо­бе­но ин­те­рес­ни, за­що­то са кон­тра­мар­ки­ра­ни. То­ва са ос­та­ре­ли или из­ха­бе­ни мо­не­ти, на ко­и­то се е пос­та­вял спе­ци­а­лен пе­чат, за да се вър­нат от­но­во в об­ра­ще­ние.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай