Проф. д-р Емануел Спорн е един от водещите специалисти и онкохирурзи в Центъра за здраве на гърдите във виенската Wiener Privatklinik - WPK. Той се специализира в областта на абдоминална, коремна хирургия и гръдна хирургия. Фокусът му е върху хирургичното лечение на функционални разстройства и тумори на стомашно-чревния тракт, хирургия (операция при фрактури). Друг акцент е гастроскопията и колоскопията (гастроскопия и чревно балониране). Проф. Спорн е и старши лекар в Медицинския университет на Виена. По време на медицинската си кариера, той участва активно в различни проекти и проучвания и има ключова роля в развитието на нова хирургична техника в областта на минимално инвазивна хирургия. Автор е на многобройни научни статии и изнася лекции като участник в национални и международни конференции.
- Проф. Спорн, знаем, че причините за рака на гърдата все още са неизвестни, но може ли да ни да на дадете няколко примерни рискови фактора?
- Най-важният рисков фактор е мутацията на BRCA1 и BRCA2 гените, което се асоциира с до 80% риск от развитие на рак на гърдата. Други рискови фактори са наличието на случаи на заболяване в семейството, наднорменото тегло, късната бременност или липсата на такава, хормонозаместващата терапия, пушенето и липсата на физическа активност. От друга страна кърменето може да намали риска от рак на гърдата.
- Какво ще посъветвате жените, които са диагностицирани с рак на гърдата?
- Да се свържат със специалист по хирургия на рака на гърдата възможно най-бързо. Той ще ги лекува с терапия, състояща се от няколко възможности за лечение (хирургия, лъчева терапия, химиотерапия, ендокринна терапия).
- Годишно хиляди жени в България са диагностицирани с рак на гърдата. За съжаление, това е съпътствано и с висока смъртност. Според Вас какво означава превенцията на това заболяване и как тя може да бъде направена?
- Вече е ясно, че рутинният мамографски скрийнинг дава възможност за ранно откриване на рака на гърдата. Това ни позволява да лекуваме този вид рак в ранен стадий, което води до подобряване на дългосрочната преживяемост на пациента, както и до високата степен на запазване на гърдата, като в Австрия тя достига до 90% на случаите, при които се избягва мастектомия. Нещо повече, мултидисциплинарният подход с хирургия, химиотерапия, ендокринна терапия и лъчева терапия предлага широк спектър от ефективни опции за лечение, които имат като резултат отлични нива на дългосрочна преживяемост и добро качество на живот по време и след терапията на рак на гърдата.
- Когато става дума за хирургически подход при лечение на тумора, каква е промяната от гледна точка на вашия повече от двадесетгодишен опит? Какво е развитието по отношение на техниката и технологичното оборудване? Как бихте дефинирал модерния подход при хирургическата операция на гърдата?
- Новите техники вече са факт, такива като биопсия на сентинелни лимфни възли, при която се избягва пълната помощна дисекция и значително се намалява продължителността на постоперативната заболеваемост (болка, лимфедем). При пациенти с големи тумори неоадювантната химиотерапия може предоперативно да намали размера на тумора и да ни позволи да проведем съхраняваща гърдата хирургическа намеса при пациенти, които иначе са били кандидати за мастектомия. Съхранението на гърдата, последвано от лъчева терапия, дава същите резултати по отношение на дългосрочната преживяемост, с подобрено качество на живот.
- През последните години наблюдаваме хирургически операции върху хора , извършени от роботи. Мислите ли, че те могат да заместят хирурзите, по-специално при реконструкцията на гърда, например?
- Понастоящем стандартното хирургическо лечение на рака на гърдата не включва използването на роботи. Реконструктивната хирургия с помощта на робот обаче вече се прилага в експериментални проучвания и може да бъде полезна, например при зашиването на микрокръвоносни съдове. Роботите със сигурност ще имат роля в предоперативната диагностика, например асистирана от робот биопсия на рак на гърдата или следоперативно управление на интерстициална брахитерапия.
- На каква база решавате какъв хурургически подход е подходящ за вашите пациенти – класически или лапароскопия?
- Първо, следва да се каже, че лапароскопията се използва при коремната хирургия, но не и при операции на рак на гърдата. Ако става дума за лапароскопско третиране на злокачествени коремни заболявания, аз рутинно използвам тази техника за колоректална хирургия. Но не всеки пациент е подходящ за този подход. При определени пациенти с извършена отворена коремна операция може да са налице обширни интраабдоминални сраствания, които възпрепятстват лапароскопския подход. Големи тумори, които са инфилтрирали съседните тъкани също могат да бъдат противопоказни. Решението дали пациентът е подходящ за лапароскопска операция е индивидуално за всеки. Ако пациентът е подходящ, той или тя ще страдат от по-малко следоперативни болки, ще имат по-бързо възстановяване, по-бърза дефекация и по-кратък болничен престой.
- През последните 20 години наблюдаваме подобряване на взаимотношението „лекар-пациент" (по-приятелско е ). Лекарите обясняват процедурите на пациентите в детайли, даже препоръчват второ мнение; следоперативното наблюдение означава не само да се уверим, че процедурата е направена коректно, но също така е комплексен процес, който включва оказване на морална подкрепа на пациентите. Дали това е нов начин за спечелване на тяхното доверие?
- Напълно съм съгласен с вашите наблюдения. Въпреки това има голяма разлика между различните лекари, някои полагат по-голяма грижа за пациентите от други. Никога не забравям, че пациент, на когото му предстои операция, се намира в деликатна, уникална и понякога неприятна ситуация. Поради факта, че повечето пациенти не знаят какво да очакват, винаги се опитвам детайлно да обясня планираната процедура. Обикновено използвам разбираем език, без медицински термини и се опитвам да разсея страховете на пациента. Преди и след операция изпълнявам ролята на мениджър на пациента, който има грижата за това най-добрите специалисти, които ще се заемат с лечението, да работят като добре сработен и информиран мултидисциплинарен екип и мрежа.
- Имате практика и от частни и държавни болници. Има ли някакви различия между тях? Дали пациентите се лекуват по различен начин?
- В Австрия и частните, и държавните болници имат много високи медицински стандарти. Разбира се, има някои разлики между частния и публичния сектор с наличие на предимства и недостатъци и при двата. Докато престоят в частна болница в повечето случаи предлага повече удобства и индивидуален избор на специалисти, държавната болница осигурява интензивно лечение за високорискови пациенти и следоперативна грижа в случаи на големи коремни операции.
- Относно случаите, диагностицирани от вас до сега във вашата област на експертиза, (стомашно-чревни тумори, панкреас, черен дроб, далак), кои се срещат по-често и имате ли обяснение защо е така?
- Най-често срещаните са колоректалните злокачествени заболявания, които се проявяват по-често даже от рака на панкреаса и рака на черния дроб. При това повечето пациенти, диагностицирани с рак на дебелото черво, могат да бъдат третирани оперативно, докато голям брой пациенти с рак на панкреаса и черния дроб не са подходящи за операция, поради напредналия стадий на болестта по време на извършването на диагнозата.
- Как пациентите могат да се свържат с Вас?
- Пациенти от други страни могат лесно да се свържат с нас чрез електронна поща на адрес [email protected].
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
