Преброяване на клошарите

Сега живея ей на онзи ъгъл, през зимата ме приютяват във входа и домоуправителят дори ми носи одеяло

Преброяване на клошарите | StandartNews.com

"Бях инженер навремето, ожених се, купихме апартамент. После се спука ипотечният балон, жената ме заряза, остави ме сам да плащам кредита и така загубих всичко. Сега живея ей на онзи ъгъл, през зимата ме приютяват във входа и домоуправителят дори ми носи одеяло. Слушам непрекъснато съвети да си потърся работа, но докато нямам дом, нямам и шанс да я намеря - нито мога да представя адрес, нито да се изкъпя, за да отида на интервюто. Да не говорим, че нямам компютър, от който да пусна CV".Сетих се за този човек, с когото правих интервю преди време, когато преди няколко дни видях четирима души, подложили си кашони на пейката м подлеза на Софийския университет, да спят дълбоко въпреки цялата шумотевица около тях. И без всякакви очаквания някой "коуч" да изскочи срещу тях и да ги спаси, като им каже, че трябва да излязат "от зоната си на комфорт". Бяха облечени с плетени от бабите им жилетки или пък с такива, които са намерили в кофите, с които едва ли можеха да се явят на интервю за работа и с магическа пръчка да разрешат проблемите си.

За бездомниците у нас се носят митове, които ни помагат да спим по-добре - те сами са виновни за дереджето си, те самите искат да живеят по този начин, те не искат работа, а предпочитат да просят. Ние сме други. Те са отрепките на обществото, което предпочита да си затвори очите за онова, което им се случва. Слушам го и от познати, и от колеги, но пък съм говорила и с хора без дом и знам, че историите са различни. Има наистина хора, които предпочитат този начин на живот, виждала съм десетки. Има и други, които имат желание да изплуват. Онова, което е еднакво и за едните, и за другите, са гладът, студът и фактът, че са невидими за обществото. Невидими като биография.

Видими, само когато спят на пейките

Вече се наслушахме на приказките на неправителствените организации как поведението на тези хора било заучена безпомощност и нямали никакво желание сами да променят живота си. Не знам как изглежда заучената безпомощност, когато няма къде да се изкъпеш, няма какво да ядеш, а от теб се очаква да излезеш баш от тази зона на комфорт и да си намериш нова и мотивираща работа. Онова, което знам е, че животът на всеки от тези хора е различен. Един наистина е усвоил правилото - "Дай 50 стотинки, како, много си хубава", друг рови в кофите и продава метал и хартия, за да не проси, трети краде директно, а четвърти просто се е предал, защото не е очаквал да води подобен живот и той да го халоса между очите по подобен начин. Поради спукването на предишния имотен балон десетки хора останаха без дом и не всеки получи шанса да се пребори за нов. За житейски старт, шепа любов, хралупа, в която да намериш малко тишина, защита за живота си и малко вяра в бъдещето. Въпросът е, че

държавата няма политика спрямо хората, които губят

не само домовете и работата си, а и света си. И ги оставя да спят на парчета от кашони, на мазни вестници, да сънуват един по-щастлив свят, докато край пейките дрънчат първите боклукчийски коли, които да ги подсетят къде са.Сред онези бездомници, които преди време интервюирах, имаше бивш преподавател в университета. Имаше и майка на две деца, която избягала от съпруга си побойник и заедно с децата спали в общежитие, преди някой там да се опита да изнасили по-голямото момиченце. Майката преценила, че няма друг избор, освен да избяга и от общежитието. И се оказала но улицата, тъй като не можела да плаща и наем. Запознах се с нея, когато се опиваха да й отнемат дъщеричките, вместо да се опитат да й осигурят подслон, защото в нашата държава всичко е наопаки.Не ме интересува дали тези хора са стигнали до тази ситуация поради свои действия или поради вина на близки, на банки, на някакви други фактори - сред тях има такива, които искат да се измъкнат от това положение. Има и такива, които не искат, винаги е така. Има и хора, които чисто и просто са се отказали да се борят, защото знаят, че шансовете им за измъкване клонят към нула. Има и такива, като един от преподавателите, които срещнах под моста - "Аз съм висшист, няма да приема работа в "Чистотата". Ами и него го разбирам, едва ли да четеш Ортега-и-Гасет край кофите може би носи прекалено специфично удовлетворение.А държавата третира всички тези хора, които имат своя биография, живот и пропилени шансове, по един и същи начин - като не второ, а дори трето качество хора. Ето, преброяването тече, къде ли ги преброява - на скъсаните им кашони в подлезите ли? И в кой ли тефтер Дядо Боже пише адреса им за окончателното преброяване?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай