42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. 53% смятат, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост. Това са част от данните от новото издание на традиционния сондаж на „Галъп интернешънъл" по актуални теми, проведен сред 801 души чрез телефонно интервю между 19 и 22 април.
На този фон 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри. 19% пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това. Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например.
Огромното мнозинство - 86% - от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.
Проучването засяга и въпроси от текущата политика. Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а мнозинство от 69% от тях одобряват критиката към правителството. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят.
Друга идея от последните седмици – собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво. Мнозинство от 66% одобрява. Очевидно обаче тази идея би се натъкнала на обострената социална чувствителност. Тази чувствителност личи в ред индикатори, като например подкрепата за предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите (91% от запитаните), мнозинството от 84%, което казва, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока или пък мнозинството от 63%, което се противопоставя на връщането на царските имоти.
Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати. Това е още един израз на нарушеното усещане за справедливост. Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят. Тези резултати показват, че независимо от силното обществено желание за справедливост, охраната на човешкото достойнство като ценност стои високо в скалата на българите.
В същото време ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца), печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор – мнозинство от 60% одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
