София. "Пирогов", четвъртък, 8,00 ч - петък, 8,00 ч. 24 часа, 750 прегледани пациенти, 132 приети. Това е телеграфното описание на една обикновена смяна в спешната болница на страната. Ако човек си направи труда да сметне, ще установи, че през вратата влиза по един пациент на всеки 2 минути. Ако наблюдаваш входната врата обаче, оставаш с впечатлението, че има грешка. Тя не спира да се отваря и затваря дори за секунда. През нея влизат всякакви хора - от майки с пеленачета на ръце до възрастни, които внасят на количка от линейките. Заедно с пациентите идват и техни близки, с тях на месец оттук минават около 40-50 000 души, пресмята д-р Стоян Сопотенски, хирург и зам.-директор по лечебната дейност на спешната клиника. И добавя: "Ако човек не иска да вижда работеща болница, "Пирогов" определено не е точното място".
В 9,00 часа сутринта д-р Стоян Сопотенски е зад бюрото си в малкия кабинет точно до регистратурата и касите. Пред него са строени куп документи и всякакви по цвят и размери слончета, които според поверието носят щастие. "23 са, всички са от пациенти, няма нито едно купено от мен", казва усмихнато хирургът. Работният му ден е започнал отдавна - в 7,30 ч, когато медиците са провели ежедневния си рапорт. На него се докладва как е минала смяната, колко човека са приети в съответната клиника, с какви диагнози, имало ли е нещо необичайно. "Обикновено рапортът продължава около половин час, оказа се, че
през миналото денонощие не е имало инциденти
казва д-р Сопотенски. След това идва ред на документите за отпуски, закупуване на различни материали за болницата, а после са писмата за съда и полицията. "Искат ни информация за различни пациенти - кога са били лекувани, колко време, от какво", обяснява докторът. Сега обаче не му остава време, за да разгледа дори отпуските, камо ли да вземе другите писма.
В 9,15 ч телефонът звъни и го викат да свали конците на негова пациентка, която е оперирал преди време от жлъчка. Отиваме в единия от спешните кабинети, където се преглежда всеки новодошъл. В него има няколко кушетки с пердета, бюро и две врати, които водят от двете му страни към малки стаички с общо три кушетки. На едната лежи и 38-годишната пациентка на д-р Сопотенски. "Добре ли си?", пита я той, докато оглежда превръзките върху корема й. "Много съм гладна, тази диета...", оплаква се тя. "Това е добър признак", коментира медицинската сестра, а докторът пита жената какво й се яде. "Ами нещо, месо, Коледа идва", казва тя. "Защо не си направиш пържола тогава?", пита я д-р Сопотенски. "Може ли?!", възкликва жената, а докторът се смее: "Че защо иначе я правихме тази операция!". Докато й маха конците, в съседната стая влиза сестра, за да пита има ли свободен доктор, който да поеме човек в друг кабинет. Напрежението в приемните е голямо, пациентите не секват. Лекарите нямат дори почивка
ядат на крак, ако остане време
За да поддържат реална непрекъсната 24-часова работа на болницата, екипите на клиниките са от 14 лекари, като на смяна има около петима. Смените са няколко вида, основните са - от 8 до 8 ч, от 7 до 13 ч и от 13 ч до 20 ч. Така "покриват" цялото денонощие. В "Пирогов" се намират и уникални отделения за града - като детските хирургии или гнойно-септичната. Парадоксалното е, че всичко това изправя клиниката пред финансови проблеми вместо да й носи ползи. "В другите болници екипите в клиниките са по 7-8 души до 14 ч и после остават максимум двама, много малко са тези, които имат дежурни лекари денонощно", обяснява д-р Сопотенски. В същото време касата плаща еднакво за лечението на пациентите. Заради липсата на средства е трудно болница като "Пирогов" да изглежда добре. "Около 70% от помещенията са за ремонт, но пари няма", казва д-р Сопотенски. Проблем е и че идват предимно тежки случаи. "Дори линейките така ги карат - тежките при държавните клиники, леките - в частните", категоричен е той. "Освен това ние ги изписваме, след като се подобрят, а в някои болници пътеката свършва на третия ден", възмущава се лекарят. И тъй като не вярвам на думите му за престоя, се заканва да ми покаже температурните листове в "Първа хирургия". Преди това обаче трябва да отскочи до директора. Малко след 9,30 ч излиза от кабинета си и слиза да остави папката с писмата от съда и МВР. Пред стаята му вече чакат две жени. "Докторе, колежка ни е, искам ти да пипнеш корема й, за да прецениш какво е", казва по-младата. След кратък преглед в спешния кабинет се оказва, че най-вероятно става дума за бъбречна криза.
Малко след 10 ч най-накрая успяваме да стигнем в "Първа хирургия". Д-р Сопотенски смело се присяга за температурния лист на първия пациент, до който стигаме. "Какво пише - от 17 дни е тук", посочва средата на листа хирургът. После взима втория - 16 дни, третия - 13 дни. "Имаме и с още повече", обажда се плахо сестрата, която е дочула разговора ни. "Уверихте ли се, че не ви лъжа оттук
минават над 40 000 пациенти на година
а средният престой е 5,8 дни", казва той и добавя: "Хората трябва да знаят, че клиничната пътека свършва, когато се подобрят поне малко, а не след третия ден, както е в някои болници".
Запътваме се към кабинета му, за да разгледа най-накрая писмата от полицията. Докато им отговаря, го питам кои са най-интересните случаи в болницата. "Не са "топките" (б.а. големите тумори), ако някой е направил такова нещо не трябва да се хвали, а да си мълчи, защото то означава пробив в системата", казва д-р Сопотенски недоволно. И си спомня, че преди няколко седмици са имали случай на полусиамски близнаци. "Полу", защото единият организъм не бил добре развит и се наложило хирурзите да го изрежат, за да живее другият. Докато се чудя как се чувства човек след такава операция, идва и следващото почукване на вратата. Този път се оказва жена, която търси работа. "При мене няма свободни места, иди при главната сестра", казва й той. И обяснява, че често идват хора да търсят работа, най-вече за санитари, въпреки че средната заплата е 350 лв. За сестрите е 600 лв., а
лекарите вземат 750 лв.
добавя д-р Сопотенски. Вижда ми се малко, но той казва, че не е точно така. Защото в "Пирогов" има повече сестри и смените са нормални, а в частните болници работят по-малко хора за повече време.
Минава 10,30 ч и се запътваме към шокова зала. И тя се намира на първия етаж. По "пътя" от няколко метра, който я дели от кабинета на д-р Сопотенски обаче, пациенти отново го пресрещат. Този път майка го моли да прегледа сина й. "Бяхме тук, но искам вие да го видите", казва тя и тримата заедно влизат в спешния приемен кабинет. След кратък преглед момчето получава директивата да отиде за допълнителни изследвания, а ние се отправяме към шокова зала. В 114 стая ни посрещат лекар и сестра. "Тук сме като пожарната или има много работа, или чакаме", казва д-р Петкова и повече не желае да разговаря с нас, защото смята, че медиите не отразяват обективно здравеопазването. "От 8 ч досега не сме имали случай, но през изминалото дежурство е имало 5", казва сестра Стойнева. Пациентите им били с кървящи рани, субдурален хематом и емфизем.
Четирима оцеляха, един - не
добавя сестра Стойнева, а ние отново се връщаме в кабинета на д-р Сопотенски, където освен 23-те слончета, го чака още много работа. Питам го как издържат на това темпо. "Знаете ли, няма повече и по-малко важна професия, но човек трябва да върши всичко добре", казва той. А за темпото ми обяснява, че преди време бил с колега на спокойна работа в чужбина. Изкарали месец-два и му казал: "Хайде да се връщаме, че не издържам - липсват ми пациентите, колегите, натоварването от това 20 души да са ти на главата. Явно се свиква и дори ти липсва", обобщава д-р Сопотенски и потъва в работа. А аз си мисля, че лекарите ни са свестни, просто условията, в които са поставени да работят - не са. И това е жалко.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
