Инженер Дамян Дамянов е магистър по горско стопанство от Лесотехническия университет в София. Има над 35-годишен професионален опит на ръководни позиции в системата на горите. Започва като зам.-директор на Държавно ловно стопанство „Кормисош" , а от 1987 г. до 2009 г. ръководи Държавно ловно стопанство „Витошко-Студена". Межу 2009 г. и 2012 г. е директор на ТЗАД „Южна България". От лятото на 2012 г. е зам.-директор на Югозападното държавно предприятие в Благоевград, а от февруари 2015 година заема най-високия пост в ЮЗДП.
-Г-н Дамянов, имате идея за създаване на Горски училища за подрастващите. Какво ще учат в тях децата?
-Предложението направих по време на дискусията в Благоевград, която се организира от в. „Стандарт", Югозападното държавно предприятие и Министерството на земеделието, храните и горите. В тези Горски училища децата на България ще учат преди всичко как да опазват и съхраняват красивата ни природа. По специална програма те всеки месец ще се обучават в защита на горите. Добре е, че тази инициатива се подкрепя и от местната власт, и от бизнеса, и от неправителствените организации. Надявам се, че положително становище ще има и от Министерството на образованието и науката. Но е крайно време да се насочат активно погледите към децата на България, за да знаят те колко ценна е околната среда и как трябва да я опазват. Активно трябва да започнем работа с тях - Горски училища, програми всеки месец, за да ги ангажираме с тази важна мисия. Защото сега децата повечето време са с компютри и телефони, а така се отдалечават от действителността. Необходимо е да са запознати не само с красотите на България, но и с тяхното опазване, което е основен проблем. Това бе акцентът ни и в Седмицата на гората, която тази година бе не една, а две седмици. Обърнахме най-голямо внимание на децата и младежите към гората. Ангажирахме хиляди подрастващи с проблемите на гората, с възстановяването й. Във всяко едно наше поделение се проведе залесяване, в което участваха ученици и по-малки деца. За да им бъде по-интересно, имаше интерактивни игри. Човек, за да има отношение и за да влезе в проблематиката на гората, трябва от малък да знае за какво става дума. Ние понякога обаче ги изключваме тези важни неща.
-Кога ще бъде залесена гората в Пирин планина над Кресна след големия пожар през август миналата година?
-Процесът е дълъг, ние вече започнахме. Посоката е в изготвянето на качествен анализ на естественото възобновяване в площите, които освобождаваме от съхнещата дървесина. За разлика от доста страни в Европа, в България от 15 години не се извършват т. нар. голи сечи, които да налагат последващо залесяване. Всички сечи, заложени в планове и проекти, целят приоритетно естествено възобновяване чрез постепенно изреждане на гората. Изключение от правилото са т. нар. принудителни сечи, санитарните сечи, както и сечите на тополи, които са промишлени култури. Вече е реализиран договор с Института за гората, чиято цел е изготвяне на методика за оценка темпа на естествено възобновяване на площите, освободени след санитарни сечи. Да не оставяме нещата на субективната преценка, а да се разработи една инструкция и по нея до средата на годината да уточним какви площи за последните 5-6 години са естествено възобновени стабилно и каква част от тях трябва да се залесят. За да може на втори етап да организираме семесъбиране, разсадниково производство и следващите 3-4 години да наваксаме и да залесим тези площи, които трябва. Паралелно с това работим и по площите в пожарищата. След големия пожар от август миналата година в Пирин планина над Кресна за изгорялата дървесина са проведени процедури, освобождават се терените, вече имаме около 400 декара пролетно залесяване. Чакаме да стартират горските мерки, за да кандидатстваме целево за 2000 декара. Идеята е есента да направим подготовка на почвата и следващата година да ги залесим. В рамките на 3-4 години да успеем да възстановим цялата площ, която изгоря от пожара. Там приоритетно са насочени силите ни. Работим и по един проект на европейската програма „Лайф".
Основната дейност е производството на контейнерни фиданки от 50 дървесни видове - космат дъб, дървовидна хвойна, черна елша, черен бор, клек, ясен и други. С тях ще бъде извършено залесяване в приоритетни горски местообитания в защитените зони Огражден–Малешево, Кресна-Илинденци, Скрино, Осоговска планина, Конявска планина и Витоша. За целта ще се съберат и обработят над 7 тона семена. За производството на контейнерни фиданки в горски разсадник „Локорско", в района на ДГС-София, ще бъде доставена и монтирана автоматизирана поточна линия. Това ще ни даде възможност да отглеждаме до 2 милиона контейнерни фиданки. По този начин гарантираме намаляване на разхода при залесяването, облекчаване на труда и над 95% гаранция за прихващане. Проектът вече е в ход, минаха процедурите за доставка на машината. Сега започваме изграждането на площадки за оранжериите, предстоят още процедури за поливни системи. Разчетът ни е до средата на лятото да приключи етапът на монтаж на линията за производство на фиданки. Тази година са предвидени 2500 декара залесяване плюс 2000 декара попълване на такива култури, които миналата година заради големите засушавания изгоряха и изсъхнаха.
-В началото на месец март десетки фирми протестираха срещу електронните търгове. Да се очакват ли промени при провеждането на търговете?
-За сведение на всички противници и привърженици на електронните търгове – това е бъдещето. Не можем да си затваряме очите и да казваме, че това не е прозрачно и да ползваме и други разни квалификации. Електронният търг е политика на Европейския съюз и на МЗХГ. Той е изключително опростен като документация, не ангажира участниците с пътуване, престой и участие. Тотално изчистен от влияние и въздействие върху участниците, от опит да бъде манипулиран самият търг. Като всяка една дейност практиката показва, че има опции да се усъвършенстват някои неща. Благодаря на фирмите, които дойдоха. Видяхме къде има проблеми. Действително качеството, бързината на интернет е основателен фактор да има напрежение. Ще се постараем да изчистим това. Ще направим така, че веднага след приключване на търга, да излезе протоколът. Той се издава автоматично от компютъра. Няма никакво експертно участие. Експертът само слага своя електронен подпис. Класирането и всички стъпки в наддаването вървят автоматично. По отношение на бързината на интернет ще дадем време след всяка стъпка. Всичко това ще внесе успокоение. Сега при по-бавен интернет участникът губи, което не е нормално. Протоколът излиза по-късно, свети една цена, а се класира друг, това е следствие от бавния интернет. Като се справим с тези неща, всички ще се убедят, че няма манипулации, защото няма как да има. Даваме имената на всички участници в протокола, а след търга – на двете фирми, които са на първите места. За мен това е най-добрият начин за продажба на дървесина. Прекратяваме начините за въздействие върху комисията, хората да се подлагат на влияния и искания. Както всичко ново, това върви трудно, но пък върви добре.
-ЮЗДП участва на ловните изложения в Германия и Австрия. С какво можете да привлечете повече ловци от Европа?
-На първо място – с красивата природа, която ние не оценяваме докрай. Второ - имаме достатъчно дивечово разнообразие с добър генофонд и трофейни качества. Трето - притежаваме добра хотелска и ловна база, както и сравнително добър и квалифициран персонал. Така че има всички фактори за сериозен ловен туризъм. Трябва да се работи непрекъснато за повишаване и на количеството, и на качеството на запасите. Но струва ми се, че имаме опция да увеличим определено приходите от тази дейност. Да засегнем не само ловния, но и другите видове алтернативни туристически дейности – екологичен туризъм, фотолов, риболовен туризъм. За всичко това има перфектни условия. Конкуренцията е голяма, защото за разлика от останалите държави в Източна Европа, които са ни конкуренти в ловно отношение, ние сме най-далече. Ловците трябва да летят със самолет, за да дойдат при нас, а това оскъпява престоя им тук. Това е основната разлика, защото в Унгария, Чехия, Словакия отиват с автомобила за час-два.
Ценово ние сме в подходящ клас, съобразяваме се с цените, те са по-ниски в сравнение с основната конкуренция. Като прибавим качеството на услугата, нещата са позитивни у нас. Като на всеки един пазар, те не чакат на опашка да дойдат в България. Трябва да търсим контрагенти, да ги намираме, да ги каним, да ги убедим, че си струва да ловуват в България. Тази година за разлика от предишни години имаше доста по-голяма ангажираност от страна на Министерството на земеделието, храните и горите по време на двете ни изложения. Предложихме нова визия на нашия щанд. Надявам се, че самите заявки ще се реализират на практика. Сега предстои период на кореспонденция и договаряне, както във всеки друг бизнес. Има хора, които, веднъж дошли, после стават радетели на българския ловен туризъм. Основно очакваме германци и австрийци. В Залцбург, където представихме нашите условия за лов, идват ловци от Северна Италия, които са платежоспособни, от Швейцария и Франция. Така че тези две изложения ни помогнаха да се представим и пред холандци, и пред белгийци.
Най-голям интерес има към благородния елен, тъй като той традиционно е най-качественият в Европа. Световният рекорд на трофей от такова животно от 30 години е български. Дивата свиня като цяло е най-атрактивният вид дивеч. Груповият лов, така наречената гонка, се радва на голям интерес. Просто трябва да се трудим в тази посока. Защото на практика имаме всичко, за да развиваме успешно ловен туризъм. Миналата година има известно увеличение на ловците в нашите ловни стопанства. Идваха испанци, шведи. Възстановихме традицията, тъй като 10-12 години шведи не бяха ловували у нас, за тази година пак са подновили заявките. Посрещнахме и белгийски ловци. Руснаци идват и на лов, и на фотолов. Труден бизнес е това, със сериозна конкуренция, защото всяка държава гони собствения си интерес. Сега трябва да финализираме договорките с ловците. Изложенията са само първата стъпка. Би било чудесно, ако на практика успеем да реализираме 30% от заявките.
-Често се освобождават горски шефове, други пък се „въртят" от едно стопанство в друго. Има ли проблем с кадрите по отношение на корупционни практики?
-Има динамика в движението на кадрите. Аз го приемам за абсолютно нормално. Ще дам пример с треньор на футболен отбор – когато има 1-2 неуспеха, треньорът си отива. Искам да подертая, че няма политика в подмяната на кадрите. Всичко е резултат от обективно установени пропуски и неизпълнения. Има едно-две стопанства, в които за втора поредна година не се изпълняват годишните финансови планове. Това не може да продължи. Държавна гора, държавно предприятие – никой няма да ни позволи да работим неефективно. Второ – всички средства, които инвестираме, идват от нашата стопанска дейност. Ако допуснем такова неизпълнение, и то не с 10-20%, а с 90%, означава, че ние не работим ефективно. Целите на предприятието са сериозни – пътища, залесяване, баражно строителство, материална база, горска техника, автомобили за хората. Не забравяме и стандарта – малко ръст на заплатите да осигурим. Всичко това идва от отговорно и добре свършена работа. Там, където не става, се взимат необходимите мерки. Хората още лежат на стара слава. Мислят, че някой дава пари за нищо. Никой не дава така пари. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Всичко, което се инвестира и реинвестира, е от това, което сме планирали да свършим.
Има и други рокади, които са заради неприемливи практики от наши служители – различни зависимости, корупция. Важна е моралната и човешката страна на нашата политика – не виждам основание 96-97% от колегията да се бори да спечели доверието и уважението на хората и да работи сериозно, а двама-трима човека да хвърлят кал отгоре, няма смисъл. Цялата ни дейност е ясна, видима е. Нашето предприятие е на площ една шеста от територията на България. Където е имало сеч, извоз, каквото и да направим – добро или лошо, то се вижда. И в тази връзка благодаря на създаващото се гражданско общество да реагира оперативно на негативните практики и неща. С телефон 112, с мобилните звена, със сигналите, които се получават, може в рамките на половин-един час да установим дадено нарушение. Всичко това има лечебно действие. Колкото по-бързо отстраняваме допуснатите пропуски, толкова по-добре е за всички по веригата.
-Все по-рано снабдявате населението с дърва за огрев. Кога ще стане това тази година?
-Подобрихме работата с кметовете, имаме добра стъпка напред по снабдяването на населението с дърва. Тази година ще се опитаме да постигнем още по-добър резултат. Все по-актуална става темата за замърсяването на въздуха с дърва. Затова, ако хората проумеят, а ние създадем организация веднага след пролетта да ги снабдим с дърва за огрев, то до есента те ще бъдат на 80% просушени, което сваля с 90% замърсяването. Да не говорим, че вдига качеството на дървата като КПД. Много важна задача е това за нас, поставили сме си я като цел. Много хора не могат да се откажат от това отопление, защото е най-евтино. Длъжни сме да свършим тази работа. Но потребителите най-често купуват през септември, октомври, ноември, когато става и по-трудно, и по-тежко, и се вдигат цените. Може да приложим и друга стратегия. Това, което през лятото се продава, да е на по-ниска цена, тъй като разходът е по-малък, а есента цената ще е по-висока, за да стимулираме хората да купуват през летните месеци. Те ще разберат ефекта. Всеки, който една зима гори сухи дърва, ще усети каква е разликата между това, което е стояло на естествено просушаване 6 месеца и това, което е от днес за утре. Производствената програма се изпълнява нормално. Разбира се, има и немалко пропуски, но когато има своевременен сигнал, се отстраняват. Трябва да се държи сметка за пулса на нещата. Същото стана и на срещата с фирмите – разбрахме се на всеки три месеца да се срещаме, а не след година да разберем, че някъде няма път. Можем да реагираме, притежаваме техническа обезпеченост – багери, булдозери, опитваме се да бъдем адекватни на изискванията. Трябват още много средства за инвестиции. Но едно по едно. На фона на факта, че 30 години нямаше горски пътища, сега вече имаме над 80 км стабилизирани, тази година ще направим още 40 км минимум. Проблемът с горските пътища, по които се обслужва и населението, си стои – необходимо е да сме по-гъвкави, да се следят потребностите на хората.
-Кои са горещите бракониерски точки?
-Те не са много – в Петрич падна малко напрежението. В Самоков се държи едно ниво – ту спадне, ту се вдигне. В Ихтиман е проблемно, както в Разлог и Дупница. Анализираме причините – първата е недостатъчна обезпеченост на тези населени места с дърва за огрев, което прави атрактивна търговията с незаконните дърва. Докато в Разлог пък е търговията със строителни секции по 1,10-1,20 метра дължина, които отиват в цеховете за детайли. За да има такива нарушения, има потребление. В Самоков, Ихтиман, Дупница, Петрич чувствително завишихме количествата дърва за огрев за местното население. В Самоков и Ихтиман има и общински гори. В Разлог лятото нямаше проблем, но есента и зимата тръгнаха проблемите. Работим с полицията. Трябва да се проверяват цеховете, които преработват дървесина. Не можем да спрем процеса. Но да го ограничим и сведем до минимум можем. Фрапантни случаи имаше в Самоков и в Разлог – нападения над наши служители, погроми над колите им.
Горските имат нашата подкрепа, търсим съдействие, откриваме нарушителите. Издаваме наказателни постановления и актове, събираемостта е нулева. В крайна сметка това ние не можем да го регулираме. За да се подобрят нещата, необходимо е всички държавни институции да си свършат работата – НАП, полиция, Инспекция по труда, ние. Ако натискът над нарушителите е постоянен, без да очакваме някакви революционни действия, нещата ще се канализират. И това ще стане. Проблемът е, че бракониери с по 30 наказателни постановления са си все в горите. Играем си на апаши и стражари – ние ги гоним, те бягат. Но който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Предприели сме всички възможни действия – с камери следим критичните точки, като цяло броят на нарушенията намалява, но има още какво да се желае.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
