Нишката между родители и образование е скъсана

Диян Стаматов е директор на 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов" и бивш зам.министър на образованието. "Стандарт" го потърси за коментар на идеята в училищата да се обърне по-голямо внимание на възпитанието на децата.

-Господин Стаматов, готви се стратегия, в която ще се набляга на възпитанието в клас наред с обучението. Не е ли изначална функция на училището да възпитава?
- Основната роля на училището наистина е да дава фундаменталните основи за всички дисциплини, които преподава, и едновременно с това да показва добри примери за възпитание. Определено през последните години се натъкваме на немалко примери, в които първите седем години изключително много липсват във възпитателния процес на учениците. Това значително се отразява върху тяхното възпитание и образование в училищната среда. Съвсем естествено е, че когато има пропуски, дефицити във възпитанието на детето, натрупани през тези първи няколко години или пък продължаващи да се трупат поради различни социални проблеми в училищната възраст, нещата в училище не са това, което се очаква от един ученик. Без съмнение, ролята на образованието е в пряка връзка с възпитанието. През последните 15-20 години обаче се поизостави възпитателния момент чувствително назад. Трябва обаче да се подчертае, че в никакъв случай училището няма как да изземе основната функция на семейството, а именно – възпитателната. И занапред ролята на семейството във възпитателния процес ще бъде определяща и водеща. В отделните образователни предмети в училището е от значение да се набляга и на възпитанието. Не трябва да забравяме и факта, че, за съжаление, в много семейства понастоящем родителите са емигрирали. Много от семействата имат социални проблеми. В тези случаи, в които се чувства този дефицит, ролята на учителя, на училището, на образованието е много, много голяма.

- Какво могат учителите да направят именно в тези случаи?
- Дори и да не ми се иска да бъде така, в някои случаи учителят изпълнява и ролята на родител. Това се случва, когато семействата не са си на своите места или имат проблеми. За голямо съжаление, и сега учителят прави много неща, свързани с подпомагане на деца, които имат социални проблеми, или са недохранени, или нещо в общуването на родителите куца, за да покажат добрия пример, който би трябвало детето да следва в по-нататъшното му развитие.

- Какво, според вас, трябва да включва стратегията, която ще разработва министерството на образованието?
- Аз съм доста щастлив, тъй като ръководя училище, в което до голяма степен образователният процес е на висота и е пример за останалите. Този бъдещ документ по-скоро би бил подходящ за голяма част от учебните заведения, които са в т.нар. уязвими групи или в райони, където има сериозен социален дефицит. Едва ли този документ би преоткрил нещо кой знае колко от добре забравеното близко минало – неща, свързани с една стабилна подкрепа на учениците по отношение на това, че те трябва да се трудят, да гледат на труда като на значима ценност, да се грижат за своите приятели, съученици и близки, да се грижат за средата, в която се намират, а не да я възприемат като чужда и безлична собственост. Т.е. неща, които някакси в прехода, в който се намираме, изостанаха встрани.

- В сложното време, в което живеем, не трябва ли възпитанието на децата ни да е комплексна задача на родители и учители, а да не се прехвърля само на едната страна отговорността?
- Съвсем естествено е, че е комплексна задача. Тази дейност не би могла да бъде успешна, ако не е в добро сътрудничество със семейството или с онази част от семейството, която е останала, или с различни хора, които по някакъв начин са съпричастни с образованието на децата там, където няма пълни семейства. Само тогава биха се получили добри резултати. През последните няколко месеца сме свидетели отново на много примери на агресия и това е една поредица от агресивно-поведенчески реакции, които, за голямо съжаление, са резултат от липса на родителско взаимоотношение, недобре свършена работа в определени моменти на дадени хора в областта на образованието. Не трябва обаче само да се упрекваме едни други. Ясно е, че има скъсана нишка на взаимоотношенията между родители и образование. Това е нещо, върху което стремглаво и на мига трябва да започне да се работи, защото това е бъдещето – добрата комуникация.

- Ще имат ли физическото време учителите да общуват достатъчно с родителите?
- При всички случаи биха могли да се използват всички съвременни средства за комуникация с родителите. Тук имам предвид от електронен дневник, изпращане на постоянни сигнали и съобщения до родителя до обикновената среща и разговор, която не е чак толкова трудна за провеждане в малко населено място, където всички се познават и учениците, както и родителите, не са анонимни. Т.е. там фактът, че се познават, трябва да се използва в полза на доброто развитие на ученика. За съжаление, това е една много тежка, трудна и бавна работа, която обаче не може да бъде поета само от учителя. Той може да направи само положителни неща, ако и родителят е съгласен.

- Какво трябва да е съотношението между обучение и упражнения – министър Красимир Вълчев говори за 60 към 40?
- Това съотношение 60 на 40 е заложено в момента в новите учебни програми. Не бива да се забравя, че това съотношение е новото, съвременното съотношение, което прилагат българските образователни учебни програми. Допреди две години, преди навлизането на новия закон и новите учебни програми, това съотношение беше 80% за нови знания към 20% за упражнения. Сега нещата са коренно различни. Тенденцията е почти уеднаквяване 50 на 50 ново учебно съдържание и практически упражнения.

- Не трябва ли училището да е по-интерактивно?
- Интеракцията е застъпена в зависимост от нивото на преподаване на учебния материал. Естествено е, че в начален етап игровият подход и различното участие на учениците в учебния процес са много силно застъпени. Не така стоят обаче нещата в прогимназиалния етап, когато игровият подход постепенно бива заместен от наблягане върху много ново учебно съдържание. В гимназиалния етап има изключително голяма пробойна по отношение на заинтересоваността на ученика да се включва в учебния процес. Трябва се мисли за неговото много по-силно включване в различни проекти, занимания, самостоятелно разработване на дадени дейности, демонстриране на онези умения, които вече са създадени през предходните години на обучението. Защото в гимназилния етап за никого не е тайна, че учениците не успяват да разкажат онова, което учат, не могат да осмислят онова, което четат и да го пресъздадат. И се получават едни мълчаливи, усмихнати ученици, които не могат да изпишат или да разкажат наученото. Това може да се промени с много повече практически упражнения и включване на ученика в учебния процес.