Нишката между родители и образование е скъсана

Диян Стаматов е директор на 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов" и бивш зам.министър на образованието. "Стандарт" го потърси за коментар на идеята в училищата да се обърне по-голямо внимание на възпитанието на децата.
-Господин Стаматов, готви се стратегия, в която ще се набляга на възпитанието в клас наред с обучението. Не е ли изначална функция на училището да възпитава?
- Основната роля на училището наистина е да дава фундаменталните основи за всички дисциплини, които преподава, и едновременно с това да показва добри примери за възпитание. Определено през последните години се натъкваме на немалко примери, в които първите седем години изключително много липсват във възпитателния процес на учениците. Това значително се отразява върху тяхното възпитание и образование в училищната среда. Съвсем естествено е, че когато има пропуски, дефицити във възпитанието на детето, натрупани през тези първи няколко години или пък продължаващи да се трупат поради различни социални проблеми в училищната възраст, нещата в училище не са това, което се очаква от един ученик. Без съмнение, ролята на образованието е в пряка връзка с възпитанието. През последните 15-20 години обаче се поизостави възпитателния момент чувствително назад. Трябва обаче да се подчертае, че в никакъв случай училището няма как да изземе основната функция на семейството, а именно – възпитателната. И занапред ролята на семейството във възпитателния процес ще бъде определяща и водеща. В отделните образователни предмети в училището е от значение да се набляга и на възпитанието. Не трябва да забравяме и факта, че, за съжаление, в много семейства понастоящем родителите са емигрирали. Много от семействата имат социални проблеми. В тези случаи, в които се чувства този дефицит, ролята на учителя, на училището, на образованието е много, много голяма.
- Какво могат учителите да направят именно в тези случаи?
- Дори и да не ми се иска да бъде така, в някои случаи учителят изпълнява и ролята на родител. Това се случва, когато семействата не са си на своите места или имат проблеми. За голямо съжаление, и сега учителят прави много неща, свързани с подпомагане на деца, които имат социални проблеми, или са недохранени, или нещо в общуването на родителите куца, за да покажат добрия пример, който би трябвало детето да следва в по-нататъшното му развитие.
- Какво, според вас, трябва да включва стратегията, която ще разработва министерството на образованието?
- Аз съм доста щастлив, тъй като ръководя училище, в което до голяма степен образователният процес е на висота и е пример за останалите. Този бъдещ документ по-скоро би бил подходящ за голяма част от учебните заведения, които са в т.нар. уязвими групи или в райони, където има сериозен социален дефицит. Едва ли този документ би преоткрил нещо кой знае колко от добре забравеното близко минало – неща, свързани с една стабилна подкрепа на учениците по отношение на това, че те трябва да се трудят, да гледат на труда като на значима ценност, да се грижат за своите приятели, съученици и близки, да се грижат за средата, в която се намират, а не да я възприемат като чужда и безлична собственост. Т.е. неща, които някакси в прехода, в който се намираме, изостанаха встрани.
- В сложното време, в което живеем, не трябва ли възпитанието на децата ни да е комплексна задача на родители и учители, а да не се прехвърля само на едната страна отговорността?
- Съвсем естествено е, че е комплексна задача. Тази дейност не би могла да бъде успешна, ако не е в добро сътрудничество със семейството или с онази част от семейството, която е останала, или с различни хора, които по някакъв начин са съпричастни с образованието на децата там, където няма пълни семейства. Само тогава биха се получили добри резултати. През последните няколко месеца сме свидетели отново на много примери на агресия и това е една поредица от агресивно-поведенчески реакции, които, за голямо съжаление, са резултат от липса на родителско взаимоотношение, недобре свършена работа в определени моменти на дадени хора в областта на образованието. Не трябва обаче само да се упрекваме едни други. Ясно е, че има скъсана нишка на взаимоотношенията между родители и образование. Това е нещо, върху което стремглаво и на мига трябва да започне да се работи, защото това е бъдещето – добрата комуникация.
- Ще имат ли физическото време учителите да общуват достатъчно с родителите?
- При всички случаи биха могли да се използват всички съвременни средства за комуникация с родителите. Тук имам предвид от електронен дневник, изпращане на постоянни сигнали и съобщения до родителя до обикновената среща и разговор, която не е чак толкова трудна за провеждане в малко населено място, където всички се познават и учениците, както и родителите, не са анонимни. Т.е. там фактът, че се познават, трябва да се използва в полза на доброто развитие на ученика. За съжаление, това е една много тежка, трудна и бавна работа, която обаче не може да бъде поета само от учителя. Той може да направи само положителни неща, ако и родителят е съгласен.
- Какво трябва да е съотношението между обучение и упражнения – министър Красимир Вълчев говори за 60 към 40?
- Това съотношение 60 на 40 е заложено в момента в новите учебни програми. Не бива да се забравя, че това съотношение е новото, съвременното съотношение, което прилагат българските образователни учебни програми. Допреди две години, преди навлизането на новия закон и новите учебни програми, това съотношение беше 80% за нови знания към 20% за упражнения. Сега нещата са коренно различни. Тенденцията е почти уеднаквяване 50 на 50 ново учебно съдържание и практически упражнения.
- Не трябва ли училището да е по-интерактивно?
- Интеракцията е застъпена в зависимост от нивото на преподаване на учебния материал. Естествено е, че в начален етап игровият подход и различното участие на учениците в учебния процес са много силно застъпени. Не така стоят обаче нещата в прогимназиалния етап, когато игровият подход постепенно бива заместен от наблягане върху много ново учебно съдържание. В гимназиалния етап има изключително голяма пробойна по отношение на заинтересоваността на ученика да се включва в учебния процес. Трябва се мисли за неговото много по-силно включване в различни проекти, занимания, самостоятелно разработване на дадени дейности, демонстриране на онези умения, които вече са създадени през предходните години на обучението. Защото в гимназилния етап за никого не е тайна, че учениците не успяват да разкажат онова, което учат, не могат да осмислят онова, което четат и да го пресъздадат. И се получават едни мълчаливи, усмихнати ученици, които не могат да изпишат или да разкажат наученото. Това може да се промени с много повече практически упражнения и включване на ученика в учебния процес.
Голям скандал в САЩ! Тежки думи на Тръмп за Украйна
Потрес! Колко пари прибира Благо Джизъса от "Сървайвъ...
Максим Генчев полудя! Какво каза за Джон Малкович
Голям капан за лице на Би Ти Ви! Какво му гласят
Отровна атака от Медведев! Нечувано унижение на Зелен...
Георги Първанов се превъзбуди! Каза кой спасява Бълга...
14 мита за ареста на Тодор Живков