Д-р Мирослав Зашев е на 31 г., работи в клиниката по хирургия на болница "Лозенец". Започва специализация през 2012 г., а държавният му изпит ще е през декември. Печели 3-то място в категория "Лекари, обучаващи се в докторантура", в конкурса „Млад медик 2017", организиран от вестник „Стандарт" и Български лекарски съюз. Има над 30 научни публикации. Специализирал е във Франция, Германия, Гърция и Словения. Свободното си време посвещава на семейството. Има двегодишен син.
- Д-р Зашев, защо избрахте медицината за свое поприще в живота?
- Бях с нагласата да следвам медицина. Към края на гимназията вече бях сигурен и последната ми година беше изцяло насочена към подготовката за приемния изпит, която е доста сериозна и надхвърля обема информация и навиците от гимназията.
- Има ли разминаване между очакванията Ви и реалността, с която се сблъсквате като хирург?
- Не мисля. Още в студентките години целите ми са били насочени към хирургията. Преценката ми за това какво се очаква и какви са трудностите, още тогава е била правилна. Отговорностите са повече в сравнение с някои други специалности.
- Разкажете за първата Ви операция.
- Беше доста впечатляваща. Участвам в операции още по време на следването си, тъй като те са свързани със стажовете. След 3-ти курс станах доброволец в Спешен хирургичен кабинет във ВМА. Това ми позволи да видя различна патология и беше много полезно.
- Вие сте специализант. Какви са пречките в тази сфера?
- Безспорно новата наредба има своите предимства, но има още неща, които могат да се променят, за да бъде по-лесно започването на специализация. Проблемът, който не е решен, е късането на връзката между институциите. В университета ние сме студенти по медицина и част от инситутция. Когато се дипломираш и станеш лекар, реално си част от нищото. После чукаш на вратата, за да търсиш работа.
- Смятате ли, че комуникацията между институциите трябва да се подобри?
- Може би има нужда от медиатор, посредник. Има колеги, които може да не са се ориентирали към специалност, такива, които да се колебаят дали да останат или да заминат за чужбина. По време на дискусията преди връчването на наградите „Млад медик 2017" се коментираше БЛС да има регистър на лечебните заведения, до който завършилите лекари да имат достъп, за да виждат къде има места и нужда от лекари. Ако има такъв посредник и достъп до такъв регистър, би било полезно.
- Вие как започнахте практика в УБ „Лозенец"?
- Запознах се с началника на клиниката доц. Горнев, на когото заявих своето желание да работя и специализирам хирургия. Тъй като нямаше възможност да бъда назначен, а и нямаше място за специалност, се наложи да изчакам. Аз пък имам опит с доброволстването, говорихме дали има нещо против да идвам и да се включвам в работата на клиниката, без те да имат ангажимент към мен. Така с времето ме назначиха. Болницата предлага добри възможности за развитие на младите лекари, а доц. Горнев е с нагласа да предаде опита и професионализма си на нас, младите.
- Докато бяхте доброволец, реално сте били без доходи. Как се издържа един млад лекар в такава ситуация?
- Семейството ми беше опора през цялото време.
- Имали ли сте случаи с арогантно и агресивно поведение от страна на пациенти?
- Агресивно - не бих казал, но арогантно поведение е имало. Това са рисковете на професията. На арогантното поведение не би следвало да се отговаря по същия начин. Човек трябва да се стреми от една страна да има добри комуникативни умения, от друга - да избягва конфликтните ситуации с пациентите. Това са пациенти, които са поставени под стрес и ситуацията предполага такава реакция.
- Лекарите също са системно в стресови ситуации, това оправдание ли е?
- Лекарят и пациентът са от една страна, ние не сме враждуващи. Някои от пациентите искат нещата да се случат веднага. Имаме пациенти в активна възраст - 40-50 г., които за пръв път посещават болница и с гордост заявяват, че са посещавали един път в живота си лекар. Няма как през цялото си съществуване един път да си отишъл на лекар. И какво се случва - човекът здрав, прав, отиде на лекар и нещо го объркаха. Лекарят виновен.
- Защо лекарят винаги трябва да е виновният?
- В България всичко се определя като лекарска грешка, което насажда отношение към лекарите. Всъщност голяма част от тези „лекарски грешки" са добре описани в литературата усложнения от дадено лечение, оперативна интервенция. Ние, лекувайки пациента, се борим с възникването на тези усложнения. За това се правят предоперативни консултации, мисли се дали има нужда от корекция на терапията или компенсиране на някое от придружаващите заболявания. Предоперативната подготовка на пациента, поставянето му на масата, позицията на операционната маса, достъпът, който използваме, следоперативното лечение са част от процеса, чрез който ние се борим с очаквани усложнения.
- На какво се дължат усложненията?
- Понякога усложненията настъпват заради недобър контрол на придружаващите заболявания, тежестта на основното заболяване, което е наложило оперативната интервенция. Това е факт, не може да се класифицира като „лекарска грешка". И тук идва един от важните моменти в комуникацията с пациента, защото той трябва да има доверие на лекаря, на екипа, който го оперира и да е запознат с рисковете. Разговорът с пациента и неговите близки е изключително важен. Няма как да се изброят всичките евентуални усложнения, но поне би трябвало да се дискутират съществените, които могат да настъпят от дадена операция. Когато пациентът и неговите близки са запознати със заболяването, с очакваната оперативна намеса и с евентуалните усложнения, пациентът взема своето информирано съгласие, готов е да се подложи на това лечение и се доверява на хората, които му го предлагат. Ако е нарушена тази комуникация, след това излиза, че се тръси „лекарска грешка". Лечението на един пациент, още повече в хирургията, не е самотно занимание.
Една препоръка за контрол на основното заболяване е, че пациентът би трябвало да занесе епикриза на личния си лекар, за да може да се проследява и ако има необходимост от диспансерно лечение, то да бъде организирано по този начин. Ние винаги проследяваме пациентите, особено ако следоперативно са настъпили някакви оплаквания, но не можем да накараме пациента нито да търси нас, нито да изпълнява нашите препоръки.
- Профилактиката трябва ли да бъде задължителна и да има санкции?
- Да, абсолютно задължителна е. Но това със санкциите не работи. Всеки сам е отоговрен за собственото си здраве. Има достатъчно данни, че възрастта при появата на злокачествените заболявания пада и случаите стават все повече през годините. Това налага заболяването да се хваща в най-ранен стадий, което може да се случи чрез скринингови програми. Целта на една такава програма е повече хора да минат през нея, да бъде достъпна и евтина. Така до операция би следвало да стигат пациенти, които са в по-ранен стадий, докато ние продължаваме да се срещаме с пациенти, които са с напреднал стадий на заболяването. А обемът на операцията, следоперативното лечение и преживяемостта на тези пациенти много зависи от етапа, в който е констатирано заболяването.
- Какви други проблеми конастатирате в системата на здравеопазването?
- Съвременната хирургия е високотехнологична, това, което вижда пациентът по време на престоя си в болница, е само малка част от необходимото за неговото комплексно лечение. Апаратурата, консумативите и всичко останало са страшно скъпи. А те са необходими за адекватното лечение. Пациентът може да остане доволен от отношението на даден лекар, но всъщност истината е дали лечебното заведение има ресурса да се справи със заболяването.
- Защо опитите за промени и реформи не задоволяват и лекари, и пациенти?
- Ясно е, че не може да се въведе нещо и да даде видим резултат веднага. Реформа не е най-правилната дума, защото реформа означава тотална промяна, а при нас се случват малки промени в различни посоки. Би било по-добре да има обедиднение около една стратегия в рамките на няколко години, която да се следва от всички, независимо кой какъв пост заема във времето. И една такава стратегия да бъде дискутирана и приета и от лекарското съсловие, и от пациентските организации, и от политиците. Следването й да показва и резултатите. Краткосрочни решения и промени не са от толкова голямо значение за лекарите. Това, че сега ще приемем пациент, който трябва да лежи по клинична пътека 2 дни, пък догодина - един ден, няма голямо значение. Ако има стратегия, която да се следва, и лекарите ще бъдат по-спокойни, защото няма да има сътресения.
- Какво ще кажете на тези, които ще тръгнат по вашия път?
- Трябва да бъдат много търпеливи, да имат цел и да не се задоволяват с постигнатото. Да се ориентират към избора на специалност още в студентските години и да търсят място за своята реализация. Така ще се запознаят от една страна със спецификата на работа, от друга - с евентуалните трудности, които ги очакват. В България има поле за развитие. Медицината се промени, хирургията се променя страшно много и това действа доста мотивиращо.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
