- За Бъдни вечер украсявали дъбови клонки вместо елха
- За българите дъбът е свещено дърво, единствено то може да замени храма
Един от многото манастири в Трънския край е сгушен между вековни дъбови дървета. За българите дъбът отколе е свещено дърво. В днешно време при тия манастирски дъбици хората идват, за да ги прегръщат и казват, че така се зареждали от силата им. В миналото за Бъдни вечер украсявали дъбови клонки вместо елха.
Манастирът "Св. Петка" е в северния край на село Пенкьовци, ширнало се на няколко километра покрай шосето за Трън и в многобройни махали по околните баири. Кога точно е била основана светата обител, сега не може да се каже. Твърде възможно е това да е бил един от многото селски манастири из Трънско, възникнали по инициатива на селяните от Знеполе. Някога, когато семействата имали многобройна челяд,
обричали на Бога някое от децата и така разчитали на Божията милост за другите
деца и цялата фамилия. Момчето постъпвало в близкия манастир като послушник и харизан, а после го и замонашвали. От ония времена още преди османското нашествие по българските земи трябва да са и вековните дъбици край манастира. Според хора, разбиращи от дървета, дъбовете са поне на 800 години. В последните години боледуват от особен лишей, който покрива клоните, но пак са привлекателни и красиви.За манастира се знае, че към XIV-XV в. е бил разорен. По-късно е възстановена само църквата. И хората повече знаят за нея, отколкото за някогашния манастир. Според разказвано от местните хора предание, за да бъде запазен от похитители, храмът е затрупан под дебел слой пръст. Едва след много години местен
пастир намерил своя изгубен козел в храсталаците на могилата над храма
да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от църковния купол. Селяните разровили могилата и открили църквата.Видимо храмът е правен на два етапа. Източната част вероятно е от късното средновековие (XVI - XVII в.), а западната е достроена през Възраждането (1859 г.) с характерната за района полукръгла форма. По това време е направен и открит притвор с характерните за Трънския край декоративни висящи аркади.
Цялата църква е била богато благоукрасена със стенописи.
Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия
извършил работа си в 1867 г. Иконостасът също е възрожденски. Голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация.В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, която е служела за училище, а в по-стари времена в нея били обучавани младежи за духовници. Сега тя е възстановена като жилищна сграда на манастира с магерница и трапезария. Благоустроен е и дворът
.Населник на манастира е монахът Софроний от братството на Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян", който полага много грижи за обителта. При замонашването е получил името на преподобния св. Софроний Софийски, за когото се знае, че е бил свещеник в Пенкьовци. Архивите разказват, че
край манастира е ставал голям събор на Благи петък
Предполага се, че така е наричан петъкът от Светлата седмица след Великден. Някога наоколо било гъста вековна дъбрава и под сенките на дъбовите дървета се ширвали фамилни трапези за празника, събирал се народ от цялото Краище и Знеполе.И това не е случайно. Като свещено дърво дъбът е почитан от много народи.
Венците от дъбови клонки са символ на сила и власт
и били отличителен белег на много владетели. Според българската народна традиция дъбът е единственото дърво, което може да замести храма. Някога в селата, където по една или друга причина нямало църква, хората се черкували и даже венчавали под стари дъбови дървета. По време на суша под тях се молели за дъжд. Бъдникът, който гори цяла нощ на Бъдни вечер, винаги е дъбово дърво - по него гадаели каква ще е новата година, а пепелта използвали за предпазване от злото. На Игнажден полазникът влизал в къщата с дъбова пръчка, клончета или просто с шепа шумки. Запазени са спомени, че вместо днешната традиция да се украсява зелено иглолистно дърво, за Бъдни вечер и за Рождество Христово се украсявали дъбови клони. Тази традиция и до днес е запазена сред населението от т. нар. Западни покрайнини на днешна Сърбия. Обичаят да се гизди коледно дърво е още от предхристиянско време. Християните го запазили като символ на Иисус Христос, който изкупва човешките грехове.
Украсата на клоните му се свързва с плодовете на Райското дърво
и е знак на укрепването и възраждането на човешкия потенциал. В българските народни песни, посветени на Коледа, се пее за "дръвцето на млада Бога".Според различните вярвания, дъбът е дървото, което прави връзка между трите свята - в подземния то влиза с корените си, в земния е чрез стъблото си, а в небесния свят отива с короната си. Заради твърдата си дървесина се приема като
символ на безсмъртието и вечността
Но дъбът символизира и божествената същност, и е знак за могъщество. Символ е на здраве и плодовитост. Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия живот. Приема се за белег на плодородието и безсмъртието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
