Ма­ке­дон­ски­ят език е съз­да­ден по­ли­ти­чес­ки

• То­ва, че ком­ши­и­те го­во­рят бъл­гар­ски, не оз­на­ча­ва, че не са ма­ке­дон­ци, каз­ва доц. д-р Ана Ко­че­ва

Доц. д-р Ана Ко­че­ва е един от най-го­ле­ми­те ни ек­спер­ти по бъл­гар­ска ди­а­лек­то­ло­гия и лин­гвис­тич­на ге­ог­ра­фия в Ин­сти­ту­та по бъл­гар­ски език на БАН. Тя има на­уч­ни раз­ра­бот­ки по ди­а­лек­то­ло­гия, со­ци­о­лин­гвис­ти­ка, ис­то­рия на бъл­гар­ския език, ди­а­лек­тна лек­си­ко­ло­гия и лек­си­ког­ра­фия. "Стан­дарт" по­тър­си про­фе­си­о­нал­но­то й мне­ние след по­ред­но­то из­бух­ва­не на скан­да­ла за ези­ка меж­ду Се­вер­на Ма­ке­до­ния и Бъл­га­рия.

ЕТО КАКВО КАЗВА ПРЕД ВЕСТНИК СТАНДАРТ

• Ня­ма­ме ни­що про­тив са­мо­оп­ре­де­ле­ни­е­то на съ­се­ди­те, но дър­жим на ис­ти­на­та
• Пред­ста­вят Бо­те­ви­те сти­хо­ве от "На про­ща­ва­не" ка­то ма­ке­дон­ска на­род­на пе­сен
• Ня­ма ав­стрий­ски, швей­цар­ски и бел­гий­ски език
• Ро­до­во­то по­ня­тие на ези­ка е бъл­гар­ски и ви­до­во­то - ма­ке­дон­ски

- Доц. Ко­че­ва, по по­вод кни­га­та на еки­па от БАН за ези­ка на Се­вер­на Ма­ке­до­ния не за­къс­ня и ре­ак­ци­я­та на един ма­ке­дон­ски ин­сти­тут, кой­то я оп­ре­де­ли ка­то не­на­уч­на и тен­ден­ци­оз­на...

- Про­че­тох я, раз­би­ра се, но в нея ня­ма ни­що но­во под слън­це­то - там от­кри­ва­ме до­се­гаш­ни­те до­во­ди, та­ка че не виж­дам сми­съл да нав­ли­за­ме в по­ле­ми­ка с тях. За­що­то те са­мо то­ва и ча­кат. Об­ви­ня­ват ни в тен­ден­ци­оз­ност и то­ва са не­на­уч­ни­те ар­гу­мен­ти, те не мо­гат да се про­ти­во­пос­та­вят на на­ши­те ар­гу­мен­ти­ра­ни лин­гвис­тич­ни те­зи.

- Как­во е ос­нов­но­то, на ко­е­то ак­цен­ти­ра­те в кни­га­та?

- Бъл­гар­ски­ят език, по­ра­ди фак­та, че Бъл­га­рия не е ус­пя­ла да пос­тиг­не на­ци­о­нал­но обе­ди­не­ние, как­то и по­ра­ди емиг­ра­ция на на­се­ле­ни­е­то в ми­на­ло­то, има ня­кол­ко пис­ме­но-ре­ги­о­нал­ни ко­ди­фи­ка­ции. И то­ва не е са­мо Вар­дар­ска­та пре­ко­ди­фи­ка­ция, как­то ние на­ри­ча­ме офи­ци­ал­ния език на РСМ, те са це­ли шест, но то­ва е те­ма за друг раз­го­вор. Са­мо ед­на е из­вър­ше­на през 1944 - 45-а го­ди­на във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, и то на ос­но­ва­та на кни­жов­ния бъл­гар­ски език. То­ест, в слу­чая не ста­ва ду­ма за ес­тес­твен ези­ков раз­вой, ко­га­то на ба­за­та на оп­ре­де­лен ди­а­лект се фор­ми­ра в про­дъл­же­ние на дъл­го вре­ме кни­жо­вен език, та­ка, как­то ста­ва с бъл­гар­ския език през епо­ха­та на Въз­раж­да­не­то. Тук ста­ва ду­ма за ед­но по­ли­ти­чес­ко и ези­ко­во ин­же­нер­ство, ко­е­то е осъ­щес­тве­но чрез пре­ко­ди­фи­ци­ра­не на кни­жов­ния бъл­гар­ски език. Те­зи ди­а­лек­тни осо­бе­нос­ти в скоп­ския ва­ри­ант на ези­ко­ва­та нор­ма са из­кус­тве­но нас­лаг­ва­ни точ­но с та­зи цел - да се съз­да­де из­мам­но­то усе­ща­не, че ко­ди­фи­ка­ци­я­та е из­вър­ше­на вър­ху ня­как­ва ди­а­лек­тна ба­за. То­ест, про­це­сът да се пред­ста­ви ка­то ес­тес­твен - та­къв, ка­къв­то е при въз­ник­ва­не­то на кни­жов­ни­те ези­ци по прин­цип. Ина­че на­чи­нът, по кой­то въз­ник­ва кни­жов­ни­ят език на Ре­пуб­ли­ка Се­вер­на Ма­ке­до­ния, е доб­ре из­вес­тен. То­ва ста­ва на оп­ре­де­ле­но мяс­то, в ма­нас­ти­ра "Про­хор Пчин­ски", на оп­ре­де­ле­на да­та. Съ­би­рат се три ези­ко­ви ко­ми­сии, ка­то в пър­ва­та е има­ло ези­ко­ве­ди, об­щес­тве­ни­ци, жур­на­лис­ти. След­ва­щи­те две оба­че ве­че са по­ли­ти­чес­ки, ка­то ди­рек­ти­ви­те ид­ват ди­рек­тно от Бел­град. Учас­тни­ци­те в та­зи пър­ва ко­ми­сия са би­ли мно­го на­яс­но как­во се ис­ка от тях и как­во тряб­ва да нап­ра­вят. Нес­лу­чай­но те каз­ват "По-доб­ре е да нап­ра­ви­ме не­коя ези­ко­ва греш­ка, от­кол­ко­то по­ли­тич­ка греш­ка". Пър­во­на­чал­но иде­я­та е би­ла да се въ­ве­де из­ця­ло сръб­ска­та аз­бу­ка - ка­раджи­ца­та. То­ва в зна­чи­тел­на сте­пен пра­вят след­ва­щи­те две по­ли­ти­чес­ки ко­ми­сии. На­ла­гат се че­ти­ри сръб­ски бук­ви и се про­гон­ва бук­ва­та ъ, за­що­то тя е ха­рак­тер­на един­стве­но и са­мо за бъл­гар­ския език, но не за дру­ги­те сла­вян­ски ези­ци. То­зи звук е ха­рак­те­рен и за дос­та ма­ке­дон­ски ди­а­лек­ти, но там пред­по­чи­тат да го за­ме­нят с апос­троф, за да не е тол­ко­ва ек­спли­цит­но бъл­гар­ска фо­не­ти­ка­та. Аз имам един лю­бим ци­тат на един от учас­тни­ци­те в та­зи пър­ва ко­ми­сия - Ге­ор­ги Ки­се­ли­нов, кой­то е пре­дел­но от­кро­вен. Той каз­ва "Ли­те­ра­тур­ни­от язик го пра­вят ли­те­ра­то­ри­те и жур­на­лис­ти­те, ама ние не­ма­ме вре­ме да го че­ка­ме той язик да ста­не". Ня­мат вре­ме да го ча­кат, за­що­то им е пос­та­ве­на по­ли­ти­чес­ка­та за­да­ча да го кон­стру­и­рат бър­зо. Та­ка се раж­да та­зи ези­ко­ва нор­ма, а след то­ва за­поч­ва и ед­на съ­дър­жа­тел­на ре­дак­ция, ско­рос­тно преп­ра­вя­не на ори­ги­нал­ни бъл­гар­ски тек­сто­ве. При ня­кои се уни­що­жа­ват оп­ре­де­ле­ни час­ти, при дру­ги се вмък­ват но­ви, ко­и­то не са съ­щес­тву­ва­ли в ори­ги­на­ла. Под­ме­нят се ет­но­ни­ми­те - нав­ся­къ­де, къ­де­то има "бъл­гар­ски" или "ста­ро­бъл­гар­ски", те из­чез­ват. За­поч­ва ед­на не­виж­да­на фал­ши­фи­ка­ция и на ет­ни­чес­ко­то име на ав­то­ри­те. Всич­ки бъл­гар­ски въз­рож­ден­ци, ко­и­то са се афи­ши­ра­ли ка­то бъл­га­ри, гу­бят в заг­ла­ви­я­та на сво­и­те тру­до­ве ет­но­ни­ма "бъл­гар­ски". Го­ля­ма част от ези­ко­вед­ски­те тек­сто­ве на на­ши ака­де­мич­ни лин­гвис­ти се пла­ги­ат­стват ди­рек­тно, ка­то скоп­ски­те пре­ко­ди­фи­ка­то­ри тол­ко­ва мно­го са бър­за­ли, че ка­то се нап­ра­ви ед­но срав­не­ние меж­ду гра­ма­ти­ки­те на на­шия Лю­бо­мир Ан­дрей­чин и тех­ния Бла­же Ко­нес­ки,  вто­ри­ят не си е нап­ра­вил тру­да до­ри да про­ме­ни при­ме­ри­те. То­га­ва за­поч­ва то­зи вът­реш­но­е­зи­ков пре­вод - до та­ка­ва сте­пен, че да­же Бо­те­ви­те сти­хо­ве от "На про­ща­ва­не" са пред­ста­ве­ни ка­то ма­ке­дон­ска на­род­на пе­сен - "Нем жа­лай, май­ко, не пла­чи/ че ста­нах, май­ко, ай­ду­тин".

- Има ли мно­го та­ки­ва при­ме­ри?

- Друг драс­ти­чен при­мер е пе­сен­та за Рай­на Кня­ги­ня - "Кой со­ши бай­ра­ко,/ кой му ту­ри зна­ко/ "Смрт или сво­бо­да". Тя съ­що е пред­ста­ве­на ка­то ма­ке­дон­ска на­род­на пе­сен. Да­вам са­мо два при­ме­ра, но те са бу­кал­но сто­ти­ци. Най-важ­но­то, ко­е­то се опит­ва­ме да ка­жем на ши­ро­ка­та об­щес­тве­ност с кни­га­та днес, е, че ко­га­то го­во­рим за език, не би­ва да пос­та­вя­ме знак за ра­вен­ство меж­ду език и кни­жо­вен език. Ко­га­то се го­во­ри за "ма­ке­дон­ски кни­жо­вен език", тряб­ва да за­да­дем три въп­ро­са. Пър­ви­ят - как­ва е ис­то­ри­я­та на то­зи език? Бъл­гар­ска. Как­ви са ди­а­лек­ти­те на то­зи език - бъл­гар­ски. Как­ва е кни­жов­на­та му фор­ма - пре­ко­ди­фи­ци­ран бъл­гар­ски кни­жо­вен език. Ще пов­то­ря, ко­га­то го­во­рим за език, ви­на­ги тряб­ва да от­чи­та­ме по­не три ком­по­нен­та - ис­то­рия, ди­а­лек­ти и кни­жов­на фор­ма. Та­ка че, ко­га­то каз­ва­ме, че има ма­ке­дон­ски бъл­гар­ски език, има­ме пред­вид ро­до­во­то по­ня­тие бъл­гар­ски и ви­до­во­то - ма­ке­дон­ски. И то­ва по ни­ка­къв на­чин не пред­став­ля­ва по­пъл­зно­ве­ние или пре­тен­ции към днеш­ни­те граж­да­ни на Ре­пуб­ли­ка Се­вер­на Ма­ке­до­ния. То­ва е све­тов­на и ев­ро­пейс­ка прак­ти­ка - из­пол­зва­не­то на дър­жав­но­то на­и­ме­но­ва­ние ка­то ези­ко­во не е неп­ре­мен­но бе­лег за ет­ни­чес­ка иден­тич­ност. Ня­ма ав­стрий­ски език, ня­ма бел­гий­ски, ня­ма швей­цар­ски, ня­ма ку­бин­ски, чи­лий­ски, мек­си­кан­ски. Ед­на на­ция ка­то аме­ри­кан­ска­та, ко­я­то из­пол­зва ан­глий­ския ка­то дър­жа­вен и на­ци­о­на­лен, ня­ма скру­пу­ли от то­ва. И фак­тът, че в Се­вер­на Ма­ке­до­ния се го­во­ри бъл­гар­ски, не оз­на­ча­ва, че те­зи хо­ра не са ма­ке­дон­ци, щом ис­кат да се на­зо­ва­ват ка­то та­ки­ва. Ние ня­ма­ме ни­що про­тив тях­но­то са­мо­оп­ре­де­ле­ние, прос­то дър­жим ези­ко­ва­та ис­ти­на да не вли­за в по­ли­ти­чес­ко об­ра­ще­ние, а не­ща­та да се на­зо­ва­ват с ис­тин­ски­те им име­на. Ста­ро­бъл­гар­ски­те па­мет­ни­ци са съз­да­ва­ни в то­га­ваш­на­та бъл­гар­ска дър­жа­ва, не е има­ло ма­ке­дон­ска, на­ли; бъл­гар­ски­те кни­жов­ни­ци от Ма­ке­до­ния са се са­мо­оп­ре­де­ля­ли ка­то бъл­га­ри. Да си зат­ва­ря­ме очи­те пред фак­ти­те не е про­я­ва на до­бър вкус. Ние ня­ма­ме ни­как­ви пре­тен­ции към то­ва по ка­къв на­чин ще се ети­ке­ти­рат в Ре­пуб­ли­ка Се­вер­на Ма­ке­до­ния, има­ме пре­тен­ции към ези­ко­ва­та и ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на.

- БАН съз­да­де и ед­на ку­ли­нар­на кар­та, свър­за­на ед­нов­ре­мен­но с ре­цеп­ти от раз­лич­ни ре­ги­о­ни и ди­а­лек­ти­те там. Хо­ди­ли ли сте в Се­вер­на Ма­ке­до­ния за про­уч­ва­ния и от­крих­те ли ня­как­ви сход­ства?

- Да, пра­вих­ме про­уч­ва­ния вклю­чи­тел­но и в из­точ­на­та част на Се­вер­на Ма­ке­до­ния, как­то и от дру­га­та стра­на на гра­ни­ца­та, в Ло­го­даж, Бла­го­ев­град­ско. И ус­та­но­вих­ме, че хо­ра­та ня­мат ни­как­ви проб­ле­ми по­меж­ду си и са­ми­те те каз­ват, че сме ед­но. А кух­ня­та е аб­со­лют­но иден­тич­на. То­ва, ко­е­то се при­гот­вя в Ло­го­даж, съ­щи­те гоз­би се при­гот­вят и от­въд Осо­го­во, та­ка че и в то­ва от­но­ше­ние ня­ма­ме раз­ли­ки.

- Раз­брах, че ве­че сте ак­ти­ви­ра­ли та­зи кар­та, ма­кар че все още не е пъл­на. Как­во ин­те­рес­но мо­же да се на­ме­ри там?

- Кар­та­та е ка­че­на на сай­та на ин­сти­ту­та. Ак­ти­ви­рах­ме я в пан­де­мич­ни­те ус­ло­вия, за да мо­же да бъ­дем мал­ко по-по­лез­ни на оне­зи на­ши съ­на­род­ни­ци, ко­и­то са из­ку­ше­ни от лин­гвис­ти­ка­та и от ку­ли­на­ри­я­та. На кар­та­та мо­же да на­ме­ри­те и ста­ри гоз­би, ко­и­то ба­би­те и дя­дов­ци­те са при­гот­вя­ли пре­ди го­ди­ни и ве­че са из­чез­на­ли, но пък би­ха мог­ли да бъ­дат ре­а­ни­ми­ра­ни, за­що­то са мно­го ин­те­рес­ни. Мо­гат да на­ме­рят и ня­кои ста­ри оби­чаи и да се чу­ят ав­тен­тич­ни бъл­гар­ски ди­а­лек­ти, за­що­то хо­ра­та, ко­и­то сме ин­тер­вю­и­ра­ли от на­ши­те те­рен­ни ек­спе­ди­ции, пред­ста­вят бо­гат­ство­то на ези­ка ни. За съ­жа­ле­ние, по обек­тив­ни при­чи­ни не мо­жах­ме да про­дъл­жим те­рен­ни­те ек­спе­ди­ции, но се на­дя­ва­ме, че през вто­рия етап от про­ек­та ще въз­ста­но­вим ра­бо­та­та. Има­ме прек­рас­ни за­пи­си и от ба­нат­ски­те бъл­га­ри - там, къ­де­то е из­вър­ше­на ед­на от най-ста­ри­те бъл­гар­ски емиг­ра­ции. Там тра­ди­ци­он­на­та кух­ня е мно­го ин­те­рес­на.

- Ви­дях, че спо­ред ле­ген­да­та бан­ски­ят чом­лек го­ни чу­ма­та.

- На­род­на­та ети­мо­ло­гия из­веж­да "чом­лек" от чу­ма, бан­ска­лии за­то­ва и го из­го­ва­рят с "у", ма­кар че кни­жов­на­та фор­ма е с "о". Мно­го чес­то там, къ­де­то има ези­ко­во упо­до­бя­ва­не, мо­гат да се по­я­вят це­ли ле­ген­ди за ед­но или дру­го яс­тие, ко­и­то са плод на на­род­но­то въ­об­ра­же­ние. Но пък бан­ски­ят чом­лек е ед­на гоз­ба с мно­го зе­лен­чу­ци и ху­ба­во ме­со, та­ка че ни­що чуд­но да по­ви­ша­ва иму­ни­те­та.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com