Доц.Красен Станчев е преподавател в СУ, съосновател и председател на УС на Института за пазарна икономика.
- Г-н Станчев, неотдавна бе извършено сравнение между храни, предлагани на нашия и на западноевропейския пазар. Установен ли бе двоен стандарт?
- Не смятам, че това "изследване" е имало такава цел. Замисълът по-скоро е бил да се използва един измислен повод, за да се установи по-голям контрол и регулация на пазара, от министъра на земеделието и на подчинените му агенции. Затова министърът още при обявяването на резултатите, заяви, че започва да контролира цените. Което е лоша политика.
- Това не е ли антипазарна политика?
- Такава политика беше въведена на 1 септември 1995 г. от правителството на Жан Виденов. Дотогава цените бяха сравнително освободени, т.е. само около 10% от стоките и услугите в потребителската кошница - горивата, топлофикацията, електричеството – бяха администрирани. Към края на 1995 г. под контрол се оказаха 54% от цените. Резултатът – производителите и търговците не можеха да покрият разходите си, за да обслужват кредитите си, разрасна се сивият пазар, появи се недостиг на стоки и услуги и се разгърна най-скъпата банкова криза в посткомунистическите страни (с цена от 42 до 50% от БВП за 1996 г.). Подобна по стойност (38% от БВП) беше само банковата криза в Киргизстан през 1998 г., но тя бе по други причини.
Ценови контрол, при който приходите не покриваха разходите, бе въведен и в българската електроенергетика през 2013 г. Сега ефект като през 1996 г. не може да се получи, но е ясно, че това е вредна политика.
- По каква методика е извършено сравнението на храните?
- Характерното за това изследване е, че то не е направено по нормални стандарти. Онзи, който иска да регулира, провежда изследване, то показва желаните резултати и те се тълкуват така, както подхожда на целта. Т.е. целта определя средствата. Това е аморално.
Технически: извадката е много малка, проучването е направено за много кратко време и е извършено от заинтересовани лица. Навсякъде, където бе направено подобно изследване, то бе дадено на независими организации. Политиките обикновено се обосновават с научни проучвания, защото така нещата изглеждат обективно. Но никой не държи истината в джоба си и критичното обсъждане на резултатите е част от решението да се предприема ли дадена политика или не.
Прави впечатление, че колкото по-регулиран е пазарът, колкото по-недемократична е дадена юрисдикция, толкова повече се използват наукообразни изследвания и толкова по-малко се обсъждат техните резултати. Най-много „наука" има при авторитарните режими – за да не отрежат главата, на онзи, който предлага дадена политика. Но волята на началника не се обсъжда.
- Какво всъщност констатира изследването?
- Разликите в съдържанието са между 0,5 и 3%. Ако направите спектрален анализ, може би ще откриете и други разлики. Но в крайна сметка хората купуват онова, което им харесва и не е работа на правителството да се занимава с определяне на цени или на качество.
Преглеждахме преди време с колеги поведението на цените и установихме следното. Цените на храните тук бяха на равнището на 57% от средните цени за Европа. (А доходите са около 50% от средните за Европа.) Имотите, земята, трудът, услугите са доста по-евтини у нас, но според последните данни на Евростат (2016 г.) цените на храните и безалкохолните напитки са 70-71% от средните за ЕС. Такова е положението във всички страни от нова Европа. Причината е много проста: доходите са по-ниски, но хората искат да живеят като в стара Европа.
Освен това статистиката за разходите на домакинствата показва, че разходите за храна намаляват непрекъснато през последните години. Делът на разходите за храна на домакинствата е най-голям през 1988 г., когато 49% от дохода отиваше за храна. Следващият случай е 1997 г., когато за храна се изразходваха 50% от всички доходи. Но от тогава досега този процент намалява. Преди две години за първи път разходите на домакинствата за храна намалиха своя дял до под равнището на други групи разходи в семейните бюджети. Т.е. очевидно е, че, въпреки по-високите ценови равнища, поне средните български домакинства харчат все по-малко за храна. Иначе казано, ако има проблем, той е все по-малко съществен. За 19 г. разходите за храна са спаднали от 50% до 27-28%, а до края на т.г. вероятно ще станат 25%. Това, разбира се, е повече отколкото в Германия, но това е друга тема.
Искам да кажа, че проблемът изобщо не е, че цените на храните у нас са по-високи от същите в Западна Европа, а в това защо са по-високи. Тук обяснението е най-вече в това, че има по-малко конкуренция. Заявените намерения на министъра са в посока на нейното допълнително ограничаване.
- Смятате ли, че България просто се присъединява към кампания на държавите от Централна и Източна Европа?
- Между другото, интересно е да се отбележи, че в Словакия подобно изследване се направи също около 2 месеца след изборите. В Словакия управляващите имаха нужда от потвърждение на посланието за лошо влияние на ЕС върху страната. И тъй като това няма как да се докаже с икономически данни, се пристъпи към акцията с „двойния стандарт". Икономически процесите в Словакия са подобни на тези в България: 3 пъти ръст на реалните доходи, 4 пъти ръст на инвестициите, 2,5 - 3 пъти ръст на събраните данъците вследствие на присъединяването към ЕС. (И тук, там имаше оплоскостяване и намаляване на данъците, 70-80% от всяко евро доход са следствие на интеграцията с общия пазар на Съюза.) Т.е. няма как да се докаже лошо влияние на ЕС чрез стопанската статистика.
Затова трябваше да се намерят други „доказателства". Такъв бе мотивът за хранителното сравнение в Словакия, нещо подобно има в Полша, а може би и Румъния. Подобен е вероятно и политическият мотив в България.
Но според мен по-достоверно е обяснението, че министърът на земеделието иска повече функции. Може би той се чувства застрашен от патриотите или прави някакъв реверанс към тяхната реторика. Това е апетитно министерство. То е най-големият собственик. Там (ако се абстрахираме от министерството на финансите) се разпределят много пари и не е случайно, че коалиционните партньори, които крепят мнозинството в различните парламенти, винаги търсят контрол точно върху това министерство.
- Изглежда като че ли това е начало на нов епизод от кампанията срещу търговските вериги и чуждите компании.
- Може би... Това е сага от 2009 г., имаше четири проектозакона по този въпрос, всичките икономически несъстоятелни и вредни. Най-накрая се прие вариант да има определено количество български стоки в магазините, което не означава, че храните ще станат по-качествени, по-здравословни или по-евтини. По-скоро ефектът е обратен
У нас концентрацията на търговията на дребно в търговски вериги не е толкова висока, колкото в другите страни от Централна Европа. Там концентрацията е над 60%, а у нас - около 40%. И у нас веригите не са 5-6, както е в Чехия, а са 20. При нас пазарът е по-конкурентен, затова и цените са по-добри. Подобни атаки срещу чуждестранни и местни инвеститори и търговци само ще оскъпят търговията и намалят ръста на доходите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
