Китайска пандемия загробва България през ХIV в.

• Китайска пандемия загробва България през ХIV в.

Чум­на­та епи­де­мия от вто­ра­та по­ло­ви­на на ХIV век със си­гур­ност е най-мощ­на­та и смър­то­нос­на в чо­веш­ка­та ис­то­рия. Спо­ред ав­то­ри­тет­ния ис­то­рик Ули­ям Мак­Нийл от Уни­вер­си­те­та в Чи­ка­го, из­точ­ник на при­чи­ни­те­ли на то­зи мор би­ла про­вин­ция Йъ­нан в Ки­тай. По "пъ­тя на коп­ри­на­та" епи­де­ми­я­та дос­ти­га Ка­фа - го­ля­ма кре­пост в Крим, пос­т­ро­е­на от Ге­ну­ез­ка­та ре­пуб­ли­ка, за да от­б­ра­ня­ва тях­на­та фак­то­рия в то­зи ра­йон. От­там ве­че е лес­но чрез тър­гов­с­ки­те ко­ра­би за­ра­за­та да се пре­не­се в Ев­ро­па.

Как­то и днес пър­во­на­чал­на­та въл­на уда­ри­ла Ки­тай, къ­де­то през 1331 г. осо­бе­но пос­т­ра­да­ла про­вин­ци­я­та Хе­бей - из­м­ре­ли бли­зо 90% от ней­ни­те жи­те­ли. Араб­с­ки­ят ис­то­рик Та­ки­юд­дин ал-Мак­ри­зи пи­ше: "То­га­ва Ки­тай съ­вър­ше­но обез­лю­дя". Ибн ал-Вар­ди пък пи­ше, че пър­ви­те око­ло 15 го­ди­ни чу­ма­та сви­реп­с­т­ва­ла на Из­ток и ед­ва след то­ва дос­тиг­на­ла Ев­ро­па.

Още през 40-те го­ди­ни на ХIV в. епи­де­ми­я­та об­х­ва­ща и Бал­ка­ни­те, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ва ви­зан­тийс­ки­ят им­пе­ра­тор и хро­нист Йо­ан Кан­та­ку­зин. Бо­лест­та из­бух­на­ла в Кон­с­тан­ти­но­пол, къ­де­то в пред­г­ра­ди­е­то Пе­ра има­ло ге­ну­ез­ки квар­тал. Ум­рял до­ри Ан­д­ро­ник - най-мла­ди­ят син на им­пе­ра­то­ра. Друг ис­то­рик - Ни­ки­фор Гри­го­ра пи­ше как "в по­ве­че­то до­мо­ве всич­ки уми­ра­ли за­ед­но". Спо­ред све­де­ния от ве­не­ци­ан­с­ки хро­ни­ки, за­ги­на­ло око­ло 90 % от на­се­ле­ни­е­то на Кон­с­тан­ти­но­пол. То­ва оче­вид­но е пре­у­ве­ли­че­но, но все пак бро­ят мър­т­ви не­съм­не­но бил го­лям.

Въл­ни­те на епи­де­ми­я­та про­дъл­жа­ват есен­та на 1347 г. ка­то за­ся­гат и Бъл­га­рия. Пос­лед­ва­ли ня­кол­ко въл­ни, ка­то тре­та­та из­бух­на­ла през 1369 г. и вър­лу­ва­ла це­ли 8 го­ди­ни. Из­вес­т­но е от­к­ри­ти­е­то на ар­хе­о­лож­ка­та Стеф­ка Ан­ге­ло­ва в сред­но­ве­ков­на Си­лис­т­ра, къ­де­то в два гро­ба от края на ХIV в. е от­к­ри­то аб­со­лют­но не­о­би­чай­но­то за хрис­ти­ян­с­т­во­то кре­ми­ра­не - оче­вид­но в опит за ог­ра­ни­ча­ва­не на за­ра­за­та. Из­вес­тен е и ма­со­ви­ят гроб в под­зе­ми­е­то на ед­на цър­к­ва на хъл­ма Тра­пе­зи­ца. Там без­раз­бор­но са нах­вър­ля­ни те­ла­та на  по­ве­че от 50 ду­ши. Уче­ни­те са на мне­ние, че то­ва се пра­ви са­мо при пог­ре­бе­ние на за­ги­на­ли от ма­со­ви епи­де­мии и за­ра­зи, ко­и­то зас­т­ра­ша­ват жи­во­та на го­ле­ми гру­пи от хо­ра.

Вър­лу­ва­ща­та бо­лест ве­ро­ят­но е ед­на от при­чи­ни­те цар Иван Алек­сан­дър да ор­га­ни­зи­ра ня­кол­ко цър­ков­ни съ­бо­ра през 60-те го­ди­ни на сто­ле­ти­е­то. Как­то и в За­пад­на Ев­ро­па то­га­ва в Тър­нов­г­рад се раз­п­рос­та­ня­ват раз­лич­ни ере­си, ве­ща­е­щи края на све­та и по­губ­ва­не­то на чо­ве­чес­т­во­то. А сил­но­то обез­лю­дя­ва­не на гра­до­ве­те спо­мог­на­ло при­иж­да­щи­те от Азия тур­ци да зав­ла­дя­ват срав­ни­тел­но лес­но гра­до­ве и кре­пос­ти. Кос­ве­но за то­ва го­во­ри и уче­ни­кът на Пат­ри­арх Ев­ти­мий Гри­го­рий Цам­б­лак, опис­вай­ки па­да­не­то на сто­ли­ца­та Тър­нов­г­рад - "И най-пос­ле прев­зе гра­да (тур­с­ки­ят во­е­на­чал­ник - Н. О.), но не със сво­я­та си­ла, а ка­то зам­лък­на Бо­жи­е­то пре­доп­ре­де­ле­ние." Впро­чем са­ми­ят Цам­б­лак по-къс­но уми­ра от чу­ма.

Из­вес­т­ни­ят бъл­гар­с­ки ис­то­рик проф. Хрис­то Ма­та­нов е ка­те­го­ри­чен, че ки­тайс­ка­та епи­де­мия е ед­на от глав­ни­те при­чи­ни за па­да­не­то на Бъл­га­рия под ос­ман­с­ка власт. "В све­де­ни­я­та, ко­и­то има­ме за Доб­ру­джа от пър­ви­те ос­ман­с­ки ре­гис­т­ри - каз­ва той, - по­каз­ва ед­но поч­ти то­тал­но обез­лю­дя­ва­не. Ог­ром­ни­те де­мог­раф­с­ки за­гу­би ло­гич­но обяс­ня­ват и ця­ла­та по­ли­ти­чес­ка, ико­но­ми­чес­ка и вер­с­ка кри­за по то­ва вре­ме. И ве­ро­ят­но пър­во­то нас­тъп­ле­ние на ос­ман­ци­те." Ис­то­ри­кът от Ве­ли­ко­тър­нов­с­кия уни­вер­си­тет доц. Иве­лин По­пов го­во­ри за 6 въл­ни, пре­ми­на­ли у нас до края на ХIV в.

Те­зи мне­ния по ин­те­ре­сен на­чин се под­к­ре­пят и от ар­хе­о­ло­ги­чес­ки­те раз­коп­ки, ко­и­то про­веж­дам аз. Още през 2008 г. про­уч­вах­ме ин­те­рес­ния къс­но­нос­ред­но­ве­ко­вен нек­ро­пол край с. Ни­со­во, Ру­сен­с­ко. Хо­ра­та там още раз­каз­ват за из­чез­на­ло­то се­ли­ще Га­ли­ца, чи­е­то на­се­ле­ние из­м­ря­ло из­ця­ло от пос­лед­на­та въл­на на чу­ма­та в края на 18 - на­ча­ло­то на 19 в.  И на­ис­ти­на - в гро­бо­ве­те на­ми­рах­ме вар, хвър­ле­на оче­вид­но за да обез­за­ра­зи пог­реб­ва­ни­те тру­по­ве.

Най-тро­га­те­лен бе гро­бът на май­ка с нев­ръс­т­но де­те, по­ло­же­ни в по­за, уди­ви­тел­но при­ли­ча­ща на Бо­го­ро­ди­ца с Мла­де­не­ца от ико­ни­те. По-къс­но по­пад­нах на ет­ног­раф­с­ки па­ра­ле­ли, в ко­и­то се раз­каз­ва за по­до­бен оби­чай на на­пъл­но от­ча­я­ли­те се от ужас­ния мор хо­ра. Ста­ва ду­ма за не­що ка­то об­раз­на мо­лит­ва към Гос­под. Мър­т­ва­та же­на и ней­но­то съ­що по­чи­на­ло де­те са би­ли по­ло­же­ни в та­зи мо­лит­ве­на по­за, за да из­п­ро­сят от Бог спа­се­ние за ос­та­на­ли­те!

Но как­ва бе на­ша­та из­не­на­да, ко­га­то през 2012 г. от­к­рих­ме иден­тич­ни пог­ре­бе­ния в скал­ния град Пер­пе­ри­кон. Там пог­ре­бе­ни­я­та бя­ха от вто­ра­та по­ло­ви­на на ХIV век. То­га­ва ве­че зна­ех­ме, че важ­ни­ят град па­да в ръ­це­те на тур­ци­те след теж­ка и про­дъл­жи­тел­на об­са­да око­ло 1361 г. Ня­ма­ше съм­не­ние, че ста­ва ду­ма за съ­щия оби­чай, как­то в да­ти­ра­ния ве­ко­ве по-къс­но нек­ро­пол от Ни­со­во.

Впро­чем ис­то­ри­чес­ки е из­вес­т­но, че още чум­на­та епи­де­мия от 1347 г. обез­лю­дя­ва на­ми­ра­щи­те се в бли­зост до Пер­пе­ри­кон бе­ло­мор­с­ки гра­до­ве. Та­ка нап­ри­мер в Ксан­ти прос­то ня­ма­ло бой­ци, ко­и­то да го от­б­ра­ня­ват сре­щу ос­ман­с­ки­те пъл­чи­ща. В Се­рес да­же по­чи­нал от чу­ма Все­лен­с­ки­ят пат­ри­арх Ка­лист. Но ар­хе­о­ло­ги­чес­ки­те раз­коп­ки на Пер­пе­ри­кон по­каз­ват, че той се е от­б­ра­ня­вал до пос­лед­но с мал­ци­на­та ос­та­на­ли жи­ви за­щит­ни­ци.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com