Събарянето на Двойната къща в София, която преди това загуби статута си на паметник на културата, разбуни общественото недоволство. Как да се спре рушенето на емблематични сгради? В каква посока трябва да се промени действащия Закон за културното наследство? Какво е очакването му от новия кабинет в сферата на културата? По тези други въпроси потърсихме за отговор Петър Стоянович, бивш министър на културата в кабинета "Орешарски".
- Господин Стоянович, защо рушим културното си наследство, защо изчезват емблематични за София сгради, като Двойната къща?
- Причините са няколко. Първата е, че класическата градска среда в България постепенно бива премахвана. След 50 години комунизъм, през който унищожиха достатъчно, преходът довърши това абсолютно провинциализиране на българските градове, включително и София. В столицата това е най-забележимо. Преобладаваща част от софийското население, от една страна, и управляващите от всякакъв вид и партийност, от друга страна, нямат нужда, нямат вътрешна необходимост да опазват това културно наследство. То не им е нужно. Те не са расли в него, не го разбират като култура, за тях то е сбор от тухли и кирпич, а не нещо, което жизнеспасяващо запазва облика на един град, бил той София, Пловдив, Варна и т.н.
Втората голяма причина за загубата на недвижимо културно наследство е крайно несъвършеното законодателство. Там, където то е добро и рестриктивно, за жалост не се налага с необходимата сила и последователност.
И третата причина: нивото на онова, което ние наричаме гражданско общество, е смешно слабо и ниско, за да наложи друг поглед върху съответната политическа класа, била тя на общинско или на национално ниво.
Ясно е, че проблемът не е от днес, той е изключително комплексен. Единственият смисъл от това, което през последните дни изживяваме като някакъв национален псевдокултурен ужас и последвал катарзис би могъл да бъде само един. Да опитаме за пореден път да превърнем конкретната свинщина в повод за голяма национална дискусия, която постепенно да обедини усилията на ведомствата и да поправи законодателството и приложението му.
Дошло е време европейски мислещите граждани да кажем така: тъй като наистина става въпрос за няколкостотин изключително хубави сгради, архитектурни комплекси и кътчета. Само няколкостотин... Настойчиво молим хората с копнежи и блянове по супер съвременни и лъскави „проекти" да забравят да се оглеждат за руините на българския сецесион. Видяхме на какво са способни, разбирането им за класическа градска среда е достойно за текст на фолк хит.
- Говорите не само за София, а и за страната, вероятно?
- Разбира се. Погледнете Пловдив, Русе, Варна, частично и Бургас. Гледам го максимално експертно и принципно. Затова покрай градската среда не бива да забравяме и фолклорно-селска среда, тъй като тя е изключително важна за България. Етнографските резервати, но не само те. Откъде, според мен, трябва да започне този голям национален сговор за опазването на хубавата част от България? На първо място, да видим кои и какви сгради от градската среда задължително трябва да влязат в един абсолютно забранителен списък, който позволява и задължава собственика да се грижи за сградата, да прави ремонтни дейности, съобразени единствено със специалния закон и под надзора на съответните специалисти. Задължително е държавата или общината да компенсира тези инвестиции с някои бонуси, както е по цял свят. После да видим кои са онези сгради в извънградската среда, които трябва още веднъж да преминат през ситото на експертната оценка, защото в момента продължаваме да имаме третостепенни сгради, които продължават да са паметник на културата.
От друга страна имаме ценни неща, които не са паметник на културата. Тоест осъвременяването на недвижимото културно наследство на национално ниво е изключително остаряло и трябва много бързо, компетентно и надпартийно да бъде разгледано. Оттам насетне вече ще трябва да се подхване онази част на специфичното законодателство, която е свързана с налагането на закона и наказанията. Имам много добър спомен как с моя ресорен заместник-министър Велислава Кръстева направихме един проект за промяна в Закона за културното наследство, което изключително ни доближаваше до работещите западни практики. Например, при второто неизпълнение на разпорежданията на държавата собственикът губи право да се разпорежда с този имот и той отива в патримониума на държавата или общината, а после по съдебен ред е принуден да изплати цялото му възстановяване. Щом такива мерки работят във Виена и Париж, току-виж пък проработили и в България, не мислите ли? Европейският опит е готов, чака ни, ние просто трябва да го ашладисаме към България, защото разбира се, сумите са едни на Запад, други са тука, сроковете също. Трябва да ги направим малко по-адекватни на българските условия.
- С какво е ценна сградата на бул. "Васил Левски", известна като Двойната къща ?
- Къщата на булевард "Васил Левски", за която говорим, е всъщност един второстепенен пример на архитектурата от периода. Което не омаловажава никак стойността й. Казвам Ви го като историк, който цял живот се занимава с Третото българско царство. Тази къща не е с изключителната стойност на къщата на Теодоров, построена от Фингов, която се разпада на ул. "Шипка". Или онази на Гешеви в началото на „Патриарх Евтимий". Не е шедьовър като бившето китайско посолство, къщата на Яблански-Паница, което слава Богу беше спасена от частен инвеститор и показа, че възстановяването на стари сгради може да стане и по правилата, макар и на висока цена.
Затова призовавам сега да използваме този случай, за да поговорим трезво с помощта на истински експерти, а не с новобогаташи и кръвопийци, за това какво можем да възстановим от хубавата стара България. Днес говорих с български инвеститори именно за съдбата на съборената сграда, те живеят в близост. Комшии са. И са прави – над 20 години тази къща е обречена, тя е оставена да умре. Защо е друг въпрос. Но нека се произнесат експертите - в момента, в който не може да се възстанови цялата сграда, трябва да се възстанови поне една фасада, даже да се бутне отзад цялата къща. Смятам, че е задължително чрез закон да се запази отвън поне градската среда, за да остане споменът за една сецесионова, европейска София, каквато другаде нямаме.
Много се надявам следващият министър на културата да вникне в тази логика. Следващата институция е софийското кметство, където и в лицето на госпожа Фандъкова и на доц. Чобанов виждам хора, които мислят по този въпрос. Готов съм и един граждански комитет да направим, за да подпомогнем политиците в техния свян да ударят през пръстите онези, които не се съобразяват с последните остатъци от хубавата България.
- Споменахте в интервю по телевизия Bulgaria ON AIR, че докато сте бил министър, пратеник на инвеститора Ви е намекнал за солиден рушвет, за да бъде съборена емблематичната сграда. Спомняте ли си кой беше той?
- Като министър приемах по 20-30 човека на ден, извън останалото. Дойде по съвсем друг повод човек, когото наистина не помня, беше много приличен и любезен. Та уж случайно в хода на разговора намекна, че нямало „движение" по една къща... И, че собственикът не иска да има проблеми. Даже не помня за каква сума намекна през смях. Отпратих господина без грубости, макар да ми се искаше.
- Алармирахте ли за намека за подкуп на съответните органи?
- За какво да ги алармирам, че на четири очи някой е намекнал за нещо? Първо не знам доколко е било сериозно, второ без свидетели, трето уж на майтап... То затова в Брюксел очакват от нас по-голям напредък в битката с корупцията. На власт ли си, какви ли не хора идват да целуват ръка. Ама оставиш ли ги веднъж да я оплюнчат, с тази ръка в църква не можеш да влезеш. А аз съм вярващ човек.
- Как бихте коментирали казуса "Копривщица", опитите да отпадне статутът й на архитектурен резерват?
- Не го знам случая в детайли, но мога да си представя каква е била завръзката. Тя е именно част от липсата на голям национален експертен диалог за това къде и какво може да се пипа и да се строи. Човек е изкушен и вечно ще прави опити да извади златния зъб на майка си, докато се прозява. Това е сигурно. Въпросът е, че като има един достатъчно здрав закон, хората никога не могат да си помислят, че някъде, примерно в резерватната част на Копривщица, може да се появи мол. Аз и не вярвам тези хора да са искали да строят мол, примерно, до Каблешковата къща.
Въпросът със запазването на архитектурния резерват е ясен и бетониран, не се пипа. Но не може ли, примерно до стара Копривщица, но то важи и за Банско, и за Жеравна, и за Лещен, да има някакви предградия, места, където хората да правят бизнес, спорт, да има басейни или ски писти? Защо да няма? Ние не можем да се затворим в село Мечка от 1876 г. и да ходим със шишенето и ятагана и да се чудим какво да правим. Трябва да минем в един момент в 21 век точно толкова култивирано, колкото го правят швейцарци, германци. Щом онези хора са успели по този начин да съчетаят консервацията с естествените изисквания на 21-и век, и ние можем да го направим. Ако решат хората, защо около Копривщица, например, да няма нещо съвременно и ново.
- Какво очаквате от новия кабинет в сферата на културата?
- Не мога да ви кажа, не съм чел програмата. Мога само да пожелая по някакъв начин патриотизмът, който в това правителство е някак по задание, да е адекватен на условията на 21-ия век. И този кабинет има право на своя шанс.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
