- БСП са в трагично състояние - нямат нито кадри, нито идеи, казва Борислав Цеков в интервю за вестник "СТАНДАРТ"
Борислав Цеков е доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. Университетски преподавател. Политик. Основател на Института за модерна политика. Специализирал е в редица американски и европейски университети, в т.ч. Колежа по държавно управление "Дж. Кенеди" в Харвардския университет. Тази седмица стана ясно, че д-р Цеков създава нова неправителствена организация, която ще защитава експертни идеи за преодоляване на неолибералния модел. Името на структурата е "Изследователски център за нова Европа". В него участват още икономистът Румен Гълъбинов, Ивелина Алексиева - бивш председател на ЦИК, Стефан Гайдарски - доктор по наказателно право.
- Тръмп получава много сериозна подкрепа за втори мандат
- ДПС остана единствената партия, която се държи системно и прогнозируемо, има нивелираща роля
- Конституцията няма нужда от ремонт, да не я превръщаме в готварска книга
- В момента се съчетават две кризи, едната свързана с икономическите последици от коронавируса, а другата - с бунтовете в САЩ
- Господин Цеков, какви ще са първите неща, които ще направи Вашата неправителствена организация?
- Идеята за създаването на този изследователски център за нова Европа се зароди сред тази разнородна група и като професии, и като политически убеждения експерти, защото нашето впечатление е, че публичната дискусия се доминира от неолибералното мислене и неговите догми. Политиката, насочена към преодоляване на този модел на глобализация и това фетишизиране на пазара остава на заден план. Още повече, че идеологическият обрат, който се осъществи във Вашингтон с избора на Доналд Тръмп, на практика доведе до последователен демонтаж на неолибералния глобализъм като геополитическа система. И ние виждаме какви радикални промени се излъчват в света. Как геополитическите отношения вече не са във вид на еднополюсен свят, а са центрирани около трите суперсили - САЩ, Русия и Китай. Евроатлантическото направление минава на заден план. Искаме за тези идеи да се говори повече и по-системно.
- А как гледате на тази расистка вълна в САЩ?
- Тези вълнения започнаха като гражданска реакция на едно брутално полицейско убийство, но много бързо бяха преформатирани и превзети от екстремистки групировки, които са насъсквани от елитите на опозиционната Демократическа партия. Ние виждаме, че израждането на тези процеси в открито мародерство и бандитизъм, насилие, омраза се случва главно в щатите и градовете, в които управляват демократите, където управлението е левичарско. Така е в Сиатъл, в Лос Анджелис, в Минеаполис, където местната власт е доминирана от демократи. Виждаме как полицията буквално наблюдава бандитизма по улиците, без да се намесва. Припомням, че в САЩ полицията е на подчинение на местната власт, а не на Белия дом. С други думи, прави се опит да се режисират бунтове и вълнения в навечерието на президентските избори през ноември. А за тези избори не без основание се твърди, че ще са исторически. Защото или ще продължи тази радикална промяна в света, която бе стимулирана от избора на Тръмп, или ще има реставрация на неолибералните политики и на един модел, в който светът започва да изпитва социални неравенства. И заедно с това ще настъпи ерозия на демокрацията. Защото това означава изнасяне на суверенитет от държавата в наднационални институции, които са откъснати от демократичния контрол. Ние тук живеем по същия начин - ЕС не подлежи на подобен контрол.
- Тръмп постави в центъра на кампанията си темата за расизма. Ще го изстреля ли до втори мандат?
- В момента се съчетават две кризи, едната свързана с икономическите последици от коронавируса, а другата - с тези бунтове. Но това, което мога да кажа към този момент е, че шансовете да бъде осуетен изборът на Тръмп са пренебрежимо малки. В телевизионните кадри ние виждаме едни радикални групировки по улиците на САЩ, които обаче представляват много малка част от американското общество. Има един естествен обществен рефлекс - в ситуации на безредици по-голямата част от американското общество се мобилизира около властта, защото иска ред и спокойствие. Заедно с това подкрепата за президента Тръмп също се мобилизира. Ще Ви дам само един пример - в събота предстои първото предизборно събитие след коронакризата в Оклахома. То ще бъде за 20 000 души, но към момента повече от 1 милион души са заявили билети за него. Разбира се, че не всички ще отидат, но самото заявяване на билети за това събитие е знак за много сериозна подкрепа на Тръмп и неговата политика.
- Ако преминем към България, как гледате на новопоявилите се политически проекти - Слави Трифонов, Васил Божков...
- Онова, което ме е научил опитът през годините е, че може да има много декларации или намерения за партии, но една политическа сила може да бъде преценена доколко ще успее едва тогава, когато представи три неща. Първото е хората, които ще олицетворят тази партия. Второто е програмата, която ще защитят - конкретна програма, а не общи приказки, и третото са организационните структури. Едва тогава може да се даде някаква прогноза. На този етап, поне от моя гледна точка, получаваме заявки от хора, които, имайки свои идеи и разбирания, се опитват да се впишат в политическия живот на страната.
- България се тресе от поредица от скандали, има ли вариант това да доведе до промяна на статуквото?
- Годината е предизборна, по-малко от 12 месеца остават до изборите, и очевидно след затишието заради коронавируса в много сгъстени темпове политическите сили наваксват предизборната треска. Затова очаквам все повече напрежение и скандали - кои реални, кои хиперболизирани. ГЕРБ е в криза, мнозина са уморени от десетгодишното им управление, но тази криза не може да доведе до прогноза, че ще падне при следващите избори. И причината е в това, че основната опозиционна партия БСП е в трагично състояние. Те нямат нито кадри, нито идеи, нито единство - организационно и политическо, така че да застанат пред избирателите и да предложат една алтернатива на управлението на ГЕРБ. Останалото на политическия терен са малки разпокъсани партии като Патриотите. С едно голямо изключение - ДПС остана единствената партия, която се държи системно, прогнозируемо, и следвайки своите разбирания, се опитва да има нивелираща роля.
- Като специалист по конституционно право искам да Ви попитам, нарушени ли бяха основни конституционни права на българските граждани по време на извънредното положение и след това?
- Извънредното положение трябваше да бъде обявено именно заради това, за да бъде допустимо ограничаването на основни права. Сега, когато не сме в извънредно положение, а в тази по-мека форма, наречена извънредна епидемиологична обстановка, властите трябва да са изключително внимателни. Защото такъв тип ограничения на основни права, които бяха допустими при извънредно положение, днес не са допустими. Но мисля, че те съумяват да спазват този баланс.
- Трябва ли да има някакви промени в Конституцията?
- Според мен няма нужда от съществени промени. Не само че не могат да се направят, защото липсва обществено, експертно и политическо съгласие. Но заедно с това аз съм дълбоко убеден, че Конституцията, ако бъде четена компетентно и прилагана правилно, съдържа всички отговори на големите въпроси и кризи, които биха могли да се зародят в българското общество. И не е нужно да я превръщаме в готварска книга, където да пише колко щипки сол се слагат в супата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com