Важно е институциите да запазят стабилния ритъм на работа, казва Румен Порожанов
Румен Порожанов е роден е на 17 август 1964 г. Магистър по „Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт" и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт"от Университета за национално и световно стопанство.
От март 2011 г. до края на август 2013 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие" . През 2014 г. е избран за министър на финансите в служебното правителство на проф. Георги Близнашки. На 27 ноември 2014 г. отново става шеф на фонда.
- Г-н Порожанов, страната ни се намира в сложна политическа обстановка. Не е ясно ще има ли служебен кабинет, не се знае датата на парламентарните избори и от кога ще заработи ново правителство. Няма да се лъжем - бизнесът, местните власти, администрацията работят в условия на несигурност. В ДФ „Земеделие" обаче е съсредоточен голям национален и европейски ресурс за подпомагане на аграрния бранш и на селските общини. Как се отразява на работата ви политическата ситуация?
- Работим в един нормален ритъм, но не трябва да подценяваме взаимоотношенията си и с другите институции. Фондът като разплащателна агенция е част от административен механизъм и не работи самостоятелно. Затова е важно основните институции, с които си партнираме, да задържат стабилен ритъм на работа. Ние сме зависими от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и от Министерство на земеделието и храните като цяло, защото там се определя и нормативната уредба, и методиките.
- Земеделците най-често питат кога и колко пари ще получат преди Коледа.
- Регулярно продължават плащанията по ПРСР: основно по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства", по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители", както и за местните инициативни групи.
През другата седмица ще бъдат преведени между 550 и 600 млн. лева по СЕПП – средства за единно плащане на площ. Това реално са директните субсидии, които фермерите получават за всеки декар от земята, която обработват. 85% от стопаните ще имат преводи. Индикативната ставка, която ще платим сега, е 19,80 лв. на декар, но тя зависи от размера на площите. След като бъдат разшифровани ортофотоснимките, направени тази есен и след предоставяне на тази информация от МЗХ, ще преведем и останалите суми по СЕПП. Това ще стане до края на януари.
Любопитно е, че за пръв път плащаме директни субсидии още през декември.
Както вече се знае, стопаните ще получат и по 40 ст. на литър гориво, което са изразходвали за дейността си. Всъщност, компенсираме част от акциза на горивото за земеделски нужди. До момента са обработени документите на 6716 кандидати и те ще получат около 71 млн. лева. Още около 14 млн. лева ще бъдат изплатени, след като се прегледат документите, за които има съмнения за грешки.
Също за пръв път се плаща по този облекчен начин. До миналата година помощите се даваха като ваучери, но системата се оказа не особено ефективна.
Така че, като плащания на площ и помощи за гориво, фермерите ще получат над 650 млн. лева през следващите дни.
- ПРСР е сред най-големите европейски програми у нас, а за фермерите е най-интересно финансирането на земеделските стопанства. От началото на програмата на два пъти те пускаха проекти по т. нар. мярка 4.1. Какви са резултатите до този момент?
- Миналата седмица приключи и вторият прием по тази мярка с обявен бюджет от 237 млн. евро. Подадени са 2926 проекти със заявена субсидия за 1,404 млрд. лева. Отделно, от първи във втори прием са прехвърлени 240 заявления, с което стават общо 3166. Класирането ще бъде през януари.
Бих искал да споделя нещо симптоматично за страната, на което и ние станахме свидетели. Само за последните 5 дни от приема, който продължи 6 седмици, бяха подадени над 80% от проектите, а през последните три дни – 65%. Отново се чака до финала и по тази причина всеки път в края на всеки прием имаме административни затруднения.
- За какъв бизнес най-често се иска финансиране, какъв тип са най-масовите проекти?
- Поръчали сме този анализ и ще е готов през следващата седмица. Но ще ви кажа за първия прием, защото вече издаваме заповеди за одобрени проекти. А и сме представили нашите данни в земеделското министерство и на тяхна база експертите там направиха промени в наредбата. Приоритетните сектори като растениевъдство, животновъдство, етерично-маслени култури и биологично производство са водещите.
- Кои са най-честите опити да се пробие системата?
- Нищо ново под слънцето. Има опити да се завишават цените и това най-често става, когато се използва методът на трите оферти.
Но тези неща са видими, не могат да останат скрити от нас и затова въвеждаме референтни цени. Вече сме го направили с втория прием за почти всички активи, които подлежат на финансиране – техника, овощни насаждения, включително биологично производство.
При изпълнението на проектите пък ще използваме система на проверки при вноса на активи. Вече хващаме случаи, че се заявяват доставки на по-голяма стойност. Ще проверяваме през системата на Агенция Митници и през каналите на НАП за вътрешно общностните доставки.
И тъй като вече стартират плащания за първите проекти по мярка 4.1, започват и по-активните контроли. Бенефициентите не бива да се изненадват, всичко това е от взаимен интерес.
- Преработвателите на земеделска продукция питат какво се случва с техните проекти, пуснати по мярка 4.2 от ПРСР?
- Вече са подписани 184 договора. Отказали сме 15 проекта. Други 22 са спрени и предадени за проверка на специализираните звена. Ще се доразглеждат още двадесетина, които са с по-особен предмет на дейност.
- Защо подавате проекти на разследващите органи, след като реално не са платени?
- Когато имаме съмнения за документни измами, за неоснователно повишени цени или за непотвърдени оферти, подаваме сигнали в Дирекцията за противодействие с измамите. Когато съмненията се потвърдят, изпращаме преписките на прокуратурата. По лозарската програма, например, имаше проекти с буквални измами във фактури, цени, стойности и т. н.
- Според публикувания график, февруари-март следващата година преработвателите отново ще могат да пускат проекти за създаване на нови мощности и за модернизиране на съществуващите. Реален ли е този срок според вас?
- Още преди индикативният график да бъде публикуван на страницата на земеделското министерство казахме, че не е реално. Не е възможно да се справим по чисто административни причини. Освен големия прием на проекти за инвестиции в стопанства, разглеждаме и проекти за поне още 700 млн. лева на общини и църкви. Това означава, че следващите проекти за преработка на земеделски суровини реално е възможно да се приемат през юни-юли догодина.
В същото време вече се обсъждат промените в правилата. Аз обаче си имам своите резерви. Не съм привърженик на сложните критерии за оценка и класиране. Именно те създават трудности при установяване на достоверност на информацията. Например, сега искат да се дават точки за стимулиране на износа на агростоки. Добре, но как ще установим каква е тази продукция и каква е нейната стойност, след като вътрешно общностните доставки не се отчитат като износ? Много трудно ще бъде да проверим в заявленията на бенефициентите какъв е бъдещият им износ на продукция. Затова казвам, че трябва да се поставят проверяеми и надеждни критерии за оценка. Така ще бъде премахната и субективността.
- Бизнесът се ядосва, че проекти от големите областни центрове не получават одобрение за сметка на малки селски проекти, които пък не могат да си осигурят банково финансиране и затова по-късно отпадат.
- Наистина, за проекти в селски райони се дават допълнителни точки, но такава е философията на програмата. Също е вярно, че все още не се е подобрила темата с финансирането. Рестрикциите при предоставянето на кредити продължават, търси се надеждният клиент, на новите се гледа с по-осторожно око. За съжаление, в новия програмен период не са завъртени все още финансовите инструменти. Трябва да заработи Фондът на фондовете. Разплащателната агенция имаше договори с 26 банки за рефинансиране на проекти и това работеше добре в стария програмен период. Трябва все пак да се признае, че се правят проекти заради проектите.
- Общините научиха ли се да пишат проекти и да правят коректни обществени поръчки, за да не са уязвими при проверките след това?
- Вече сме приключили класирането и са раздадени общинските проекти за водопроводни мрежи, училища и детски градини, улици в селски райони, за читалища. Остават за пътища. Всеки момент ще бъде обявено класирането. Много внимателно направихме процедурата, поканихме представители на сдружението на общините, на асоциацията на консултантите, на земеделското министерство.
Направихме и контролен ранкинг на всички проекти от втори екип, за да игнорираме субективни грешки.
Тези проекти изискват много внимание. Леко ни създава дискомфорт фактът, че все още не са определени единни критерии за провеждане на обществените поръчки. Този ангажимент е записан изрично в Споразумението за партньорство. България е длъжна и да съгласува критериите с Европейската комисия. Това се отнася не само за селската, но и за всички други оперативни програми.
Надявам се да се случи в най-близко време, защото без тези критерии няма как да бъдат подписвани договорите по общинските проекти.
- Наскоро се появи информация, че по проекти от старата ПРСР са финансирани ферми за патици, в които реално патици няма. Вярно ли е това?
- Това не е новина от последните дни. Заради съмнения за нередности във фонда направихме внимателни проверки на договори с четири фирми, които имат одобрени проекти по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства" от ПРСР 2007 - 2013. Проверките продължиха от края на 2015 г. до средата на 2016 г. и аз лично на 26 юни изпратих сигнал до Софийска градска прокуратура. Надявам се, че разследващите органи ще си свършат работата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
