Красимир Симеонов, режисьор
- Г-н Симеонов, вие сте режисьор, автор на документални филми, снимате много в София, какво е мнението ви за паметника "1300 години" до НДК?
- Този паметник ми е близък, най-малкото, защото като дете живеех в квартала, където беше пазарът "Баба Неделя". Учех в 22-о училище и често ходех в градинката на НДК. Но сега, като си мисля за настоящето, а и като режисьор, който е снимал много сгради, архитектурни паметници, свикнал съм да мисля за средата, в която се намират. Според мен е важно паметникът да не бъде откъснат от контекста. Ако искаме да го махнем, тогава трябва да махнем и НДК и да си направим един парк. Съгласен съм, че е "соц". Със своята височина обаче той хармонизира с "тортата" на НДК. Тя е ниска постройка и заедно с паметника хармонизира силуета на града. А хармонията е нашето изкуство, хармонията е това, към което се стремим в киното.
- Но, като че ли надделява становището да се премахне. Вие как гледате на проекта за мемориал, посветен на загиналите за своята родина войници?
- Наш дълг е да уважаваме загиналите за България войници. Според мен обаче това не трябва да става по стария традиционен начин. Такъв мемориал няма да стои добре на това място. Имената на загиналите, разбира се, трябва да се видят, но пък там има още два паметника, които носят подобни послания.
- А не е ли по-добре да се премахне изцяло и на това място да се създаде нещо различно?
- Не бива да бъде сринат. Не бива да бъде съборен на кота 0. Мисля си, че този паметник трябва да се преработи, като обаче запази ръста си. Аз съм обиколил света, стигал съм до Хавай, живял съм в Швеция, напоследък много работя в Унгария и в Австрия. Едното ми дете е във Виена, другото в Мадрид, може да се каже, че съм видял много неща. Какво например направиха унгарците с техния паметник на съветската армия, който е в центъра на Будапеща, зад парламента. Те не го събориха, поставиха пред него, но обърната с гръб, статуя на Рейгън с протегната ръка напред, тоест той ги поздравява. Ние трябва да проявим малко фантазия, да направим нещо ново. Най-лесно е да се разруши, трудно е да се направи нещо ново.
- Какво мислите за проектите, които участват в конкурса за нова визия на паметника?
- Големи адмирации към Столична община, към дирекция "Култура", за която аз и работя доста, че организира този конкурс. Разгледах много внимателно проектите, защото съм софиянец. Допадна ми особено един, защото е свързан с киното. Паметникът може да се превърне в нещо ново и модерно. Да има визия, която да се сменя непрекъснато. Могат да се прожектират импресии, природни изгледи, исторически моменти. Например там могат да се прожектират неща, като преплуването на Ламанша от Петър Стойчев, неща които касаят българите. Ето, наскоро направихме филм за водите на София, защо да не го видят повече хора. Хан Аспарух е интересна идея, имаше и един проект с глобус, но от него нищо не разбрах. Предложенията са интересни и доста различни. Образователният център също не е за подценяване, всеки проект си има своите достойнства. Аз лично смятам, че най-интересен е този, който използва мултимедия, защото това е бъдещето. Проектът, който може да се променя, да се допълва. На Пантеона на загиналите ще се поднасят венци на празници и това е. Но нека да си сложим ръка на сърцето - браво, че се направи конкурс, защото това грозно петно в центъра на София, надявам се скоро няма да го няма. Като човек, който много снима градска среда и се интересува от архитектура, ще ми се да стане нещо по-ново, нещо по-модерно, да има атракция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
