Генералът от резерва Съби Събев е заемал различни длъжности във ВВС и Генералния щаб. Оглавявал е щаб на авиационна ескадрила, полк и дивизия, бил е зам.- началник щаб на авиационен корпус, последователно е ръководил оперативно управление в щаба на ВВС и управления по операциите и стратегическото планиране в Генералния щаб на Българската армия. Приключва военната си кариера като представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел.
- Ген. Събев, как коментирате отказа на летците от авиобазата "Граф Игнатиево" да участват в тренировъчни полети ?
- Това е изключително неприятен прецедент. За първи път в историята на бойната ни авиация се случва колективен отказ от изпълнение на учебни полети под претекст за психическа неустойчивост и неувереност в силите за изпълнение на задачи. Обикновено винаги е имало един, двама, трима летци, които могат да се почувстват психически неуверени на по-сложни задачи, но сега имаме масов, организиран отказ.
От друга страна разбирам летците, че толкова години не се случват нещата, които те желаят и са доказали, че трябва да бъдат извършени по отношение на модернизацията на ВВС и осигуряването на достатъчно ресурси за регулярна летателна дейност, който да им гарантира минимален нальот.
- Излязоха цифри, че годишно навъртат едва 30 летателни часа при минимално изискване от 180 за НАТО ?
- Крайно малко е. Обикновено в САЩ и в НАТО стандартът е 180 часа. При навлизането на модерни тренажори, в някои западни държави имат по 140-150 часа полети, а останалите до 180 са на тези тренажори. Нашите летци са под санитарния минимум от 80 часа в останалите съюзни държави. Под този минимум летците не могат да бъдат пуснати да изпълняват каквито и да е задачи.
- Значи ли това, че отказът на летците от Граф Игнатиево е логичен и оправдан ?
- Да, техният отказ звучи логично, но друг е въпросът, че като военни не би следвало по този организиран начин да се отказват от изпълнението на учебни летателни задачи. Този прецедент обаче, следва да изпрати съвсем ясен сигнал към нашите политици, че проблемите на въоръжените сили и в авиацията трябва спешно да бъдат решавани, а не да бъдат отлагани с години.
- Веднага се появиха конспиративни версии, че бунтът може да е резултат от политически игри ?
- Аз не допускам действително летците да бъдат подтикнати към такъв акт.
- Никой бивш летец не би си позволил да заиграва с авиацията по такъв начин?
- Така ми се струва. Така го изисква коректността и честта на пагона. В случая, предполагам, че ще има разследване от специално назначена комисия - дали има някакви противоречия в командването на базата или между летците. Но имаме прецедент и трябва да се вземат всички мерки за изключване на причините, които пораждат подобни действия.
- А доколко отказа на пилотите е свързан с проблеми с доставените двигатели за МиГ-29?
- 10-те двигатели от Русия трябва да бъдат съпроводени от оригинални документи, а не от фотокопия, от производителя "РСК МиГ". Такава е практиката. Знам, че е изпратен военния ни аташе в Москва да посети "РСК МиГ" и да види защо се получава тази некоректност. Друго е интересно - в авиобазата има 7 оперативно изправни самолета, има и гориво и не би следвало да има сериозна причина за отказ да се лети. Няма обаче масло. Дълги години се получава парадокса, когато се чака даден консуматив да свърши и тогава се задейства процедура по доставката. Така беше и с пиропатроните за катапултите. Логистиката на летателните апарати сериозно страда.
- Каква е причината за тези сривове - управленски проблем или е следствие на постоянния финансов недоимък ?
- Повече и управленски проблем, който вече продължава 20 години. След като се изчерпаха резервните части в складовете и консумативите, проблемът стана още по-остър със забавената реакция на органите по доставка.
- Какъв сигнал към политиците е отказът на летците да летят ? Трябва ли да се ускори избора на нов изтребител или да се наблегне върху поддръжката на ресурса на наличните руски самолети ?
- И двете неща са важни. Докато не доставим нов изтребител и не бъдат подготвени летците, ние сме принудени да поддържаме определено количество от техниката. Трябва да се ремонтира само такава част, която да осигури възможността за изпълнение на минимум задачи. Но без забавяне да стартира процедурата за нов самолет.
Връщането на конкурса беше добро заради съмненията за непрозрачност при изразходването на такъв огромен публичен ресурс. Форсирането на конкурса чрез натиска на президента бързо служебното правителство да се произнесе и да се вземе решение доведе до съмнение за обективността му. Важното е да се съберат оферти от всички производители, но процесът не трябва да се забавя повече от средата на следващата година и тогава да имаме сключен договор. Нека да оставим техническите лица - екипът по избора на нов самолет да излязат с резултати и правителството да вземе решение. Разбира се, не най-евтиното или с най-слаби технически показатели.
- Три са основните насоки за превъоръжаване на армията - самолети, бойни машини за пехотата и фрегати? Кое е приоритет, според вас?
- И трите са приоритетни, но все пак на първо място е процедурата за изтребителите, защото ние сме страшно изостанали и не изпълняваме редица изисквания по оперативната съвместимост на НАТО, а задачата по еър-полисинга е ежечасна и ежедневна.
- Все по-силно се чуват гласове за създаването на общоевропейски въоръжени сили. Какви са шансовете това да се случи ?
- Потребността от европейска отбранителна интеграция е голяма. Вече беше създадена Европейската агенция по отбраната. Но хората, които си мислят, че това трябва да стане чрез обща европейска армия са романтични оптимисти. При положение, че има НАТО, в която членуват 22 страни от ЕС е казус нонсенс. Но акцентът сега се насочва в друга посока - това е интеграцията в европейската отбранителна индустрия - изследванията, разработките да се финансират колективно. Вместо Европа да има 10-12 вида самолета и 30 бойни машини те да бъдат по-малко, но по-качествени. Така по-лесно ще се осъществява логистиката, оперативната съвместимост, индустриалното сътрудничество, а и ще се харчат по-малко пари на европейския данъкоплатец. Това е целта сега и това е правилният път. В много далечното бъдеще може да се стигне и до колективни бойни формирования на ЕС, но всички те биха следвали да бъдат в общата рамка на НАТО.
- Проблем ли е, че в ЕС няма да има такъв хегемон, какъвто е САЩ за НАТО?
- Не мисля, фактът, че беше разработен изтребителят "Еврофайтър", преди това "Торнадо", са много добри примери за европейска интеграция.
- Заиграват ли се родните политици с проблемите в армията ?
- Политиците трябва да се откажат от навика да политизират всички въпроси на отбраната. По казуса с новия изтребител трябва да се търси консенсус. Политиците следва да бъдат много по-оперативни и решителни във взимането на решения и да заделят необходимите ресурси. Но пък в никакъв случай не трябва да се противопоставят разходите за отбрана с тези за здравеопазване и образование, например. Трябва да се правят баланси и приоритети. Ако в отбраната в последните 20 г. не е инвестирано в средата за сигурност, а се виждат геополитическите рискове, трябва да се взимат отговорни решения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
