Българските мъченици - звезди на святостта

• БПЦ е ед­на от най-древ­ни­те по­мес­тни на­ци­о­нал­ни цър­кви
• Хрис­то­ви­те во­ини от ро­да ни  са на­ши не­бес­ни зак­рил­ни­ци и мо­лит­ве­ни хо­да­таи пред Бо­га

В тоя ден 21 юни - Не­де­ля вто­ра след Пет­де­сет­ни­ца - чес­тва­ме Всич­ки бъл­гар­ски све­тии.

Хрис­ти­ян­ство­то по­на­ча­ло е уни­вер­сал­но. То­ва ще ре­че, че то е пред­наз­на­че­но за всич­ки лю­де (Мат. 28:19), без раз­ли­ка на ра­сов, на­род­нос­тен или пле­ме­нен про­из­ход. В Хрис­та и за Хрис­та ня­ма юде­ин, ни елин; ня­ма роб, ни сво­бо­ден; ня­ма мъж­ки пол, ни жен­ски (Гал. 3:28; Рим. 10:12). Цър­ква­та Хрис­то­ва е ед­на и не­де­ли­ма, но въп­ре­ки то­ва има от­дел­ни по­мес­тни цър­кви, нап­ри­мер, в Йе­ру­са­лим (Де­ян. 11:22), в Ан­ти­о­хия (Де­ян. 13:1), в Ко­ринт (1Кор. 1:2), в Ефес, Смир­на, Пер­гам, Фи­ла­дел­фия, Ла­о­ди­кия и др. (От­кр. 2:1, 8, 12; 3:1, 7, 14 и пр.). Има съ­що и на­ци­о­нал­ни по­мес­тни цър­кви, как­ви­то са нап­ри­мер Бъл­гар­ска­та, Рус­ка­та, Ру­мън­ска­та, Сръб­ска­та, Гръц­ка­та и др. Съ­щес­тву­ва­не­то на от­дел­ни по­мес­тни на­ци­о­нал­ни цър­кви оба­че не пре­чи на прин­ци­па на един­ство­то на Хрис­то­ва­та цър­ква, за­що­то тия от­дел­ни цър­кви са са­мо жи­ви чле­но­ве от Ед­на­та, свя­та, съ­бор­на и апос­тол­ска Хрис­то­ва цър­ква. Те са ка­то

кло­но­ве на ед­но мно­гок­ло­нес­то дър­во

Съ­щес­тву­ва­не­то на от­дел­ни на­ци­о­нал­ни цър­кви се оп­рав­да­ва от об­сто­я­тел­ство­то, че Бог е ос­ве­тил обо­со­бя­ва­не­то на чо­ве­ци­те в от­дел­ни на­ро­ди (Де­ян. 17:26) и че взе­ма­не­то под вни­ма­ние на на­ци­о­нал­ни­те осо­бе­нос­ти: език, оби­чаи, бит, мес­тни ге­ог­раф­ски, ис­то­ри­чес­ки и др. ус­ло­вия, е от ес­тес­тво да улес­ни ми­си­я­та на Цър­ква­та - да во­ди към спа­се­ние вяр­ва­щи­те. И ко­га­то един про­по­вед­ник нап­ри­мер за­го­во­ри на ези­ка на сво­и­те съ­на­род­ни­ци, те по-лес­но ще мо­гат да го раз­бе­рат. Или, ко­га­то ду­хов­ни­ят пас­тир сам про­из­ли­за от нед­ра­та на съ­щия на­род, ко­га­то знае не­го­во­то ми­на­ло, не­го­ви­те нра­ви, оби­чаи, не­го­ви­те мъ­ки и нуж­ди, той най-лес­но мо­же да спе­че­ли сър­ца­та и да до­ве­де до спа­се­ние по­ве­ре­ни­те му ду­ши.

Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква е ед­на от най-древ­ни­те по­мес­тни на­ци­о­нал­ни цър­кви. Ето ве­че 1100 го­ди­ни тя во­ди на­шия на­род към ду­хо­вен въз­ход, към свя­тост и спа­се­ние. В те­че­ние на из­ми­на­ли­те еди­на­де­сет ве­ка из нед­ра­та на бъл­гар­ския на­род са из­лез­ли го­ля­мо

мно­жес­тво ду­хов­ни ве­ли­ка­ни

В ло­но­то на род­на­та ни Цър­ква през то­ва вре­ме про­си­я­ха хи­ля­ди Бо­жии угод­ни­ци от поч­ти всич­ки ка­те­го­рии на хрис­ти­ян­ска­та свя­тост: про­ро­ци, рав­но­а­пос­то­ли, бла­го­чес­ти­ви ца­ре, све­ти­те­ли, пре­по­доб­ни, мъ­че­ни­ци и др. - знай­ни и нез­най­ни, чи­и­то име­на са за­пи­са­ни в Кни­га­та на жи­во­та (От­кр. 20:12). Те са яр­ки­те звез­ди вър­ху не­бос­кло­на на все­бъл­гар­ска­та свя­тост; те са свет­ли­ят об­лак, кой­то бла­го­по­луч­но во­ди на­шия на­род през мно­го­ве­ков­ния му ис­то­ри­чес­ки друм (Числ. 9:15-23). Те са об­лак сви­де­те­ли за вя­ра­та в Гос­под Хрис­тос (Евр. 12:1), вър­ху ко­я­то е ут­вър­де­но би­ти­е­то на на­шия на­род.

Да спо­ме­нем име­на­та са­мо на най-из­вес­тни­те от тях. Мъ­че­ник Ен­ра­во­та-Бо­ян, пос­тра­дал в три­де­сет­те го­ди­ни на де­ве­ти век. В сво­и­те пред­смър­тни ми­ну­ти той из­ре­къл зна­ме­ни­ти­те про­ро­чес­ки сло­ва: ,,Вя­ра­та, за ко­я­то се­га аз уми­рам, ще се раз­прос­тра­ни по ця­ла­та бъл­гар­ска зе­мя, ма­кар че се­га вие мис­ли­те да я спре­те, ка­то ме уби­ва­те. На вся­ко мяс­то ще се из­диг­не кръст и ще се пос­тро­ят цър­кви. Чис­ти све­ще­ни­ци чис­то ще слу­жат на чис­тия Бог и ще при­на­сят жер­тва на жи­вот­во­ря­ща­та Тро­и­ца, а пък идо­ли­те и жер­тве­ни­ци­те и не­чис­ти­те хра­мо­ве ще бъ­дат уни­що­же­ни и ще се пре­вър­нат в ни­що, ка­то да не са съ­щес­тву­ва­ли". Не ми­на­ли и три­де­сет го­ди­ни, и тия про­ро­чес­ки ду­ми се из­пъл­ни­ли - през 865 го­ди­на це­ли­ят бъл­гар­ски на­род при­ел хрис­ти­ян­ска­та вя­ра. Та­ка св. Ен­ра­во­та-Бо­ян бил не са­мо мъ­че­ник, но и

про­рок, кой­то пред­въз­вес­тил пър­ви­те за­ри на но­ва­та вя­ра в бъл­гар­ска­та зе­мя.

Да спо­ме­нем за св. рав­но­а­пос­то­ли Ки­рил и Ме­то­дий и тех­ни­те уче­ни­ци, ко­и­то чрез сво­е­то пис­ме­но и ус­тно сло­во прос­ве­ти­ха сла­вян­ски­те на­ро­ди със свет­ли­на­та на ис­тин­ско­то бо­го­поз­на­ние. След тях се ре­ди ос­но­во­по­лож­ни­кът на Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква - св. бла­го­ве­рен цар Бо­рис-Ми­ха­ил, след­ван от бла­го­чес­ти­ви­те ца­ре: Пе­тър, Да­вид и др. В сон­ма на все­бъл­гар­ска­та свя­тост си­я­ят об­ра­зи­те на све­ти­те­ли йе­рар­си: све­ти­те Кли­мент Ох­рид­ски, Ила­ри­он Мъг­лен­ски, пат­ри­арх Ев­ти­мий Тър­нов­ски, Соф­ро­ний Вра­чан­ски и др. Пър­ви­ят оза­ри с уче­ни­е­то си то­га­ваш­на За­пад­на Бъл­га­рия; вто­ри­ят рев­нос­тно се бо­ри сре­щу ере­си­те, ко­и­то ра­зяж­дат ду­хов­на­та сна­га на бъл­гар­ския на­род; тре­ти­ят се по­ка­за доб­лес­тен ар­хи­пас­тир, го­тов да по­ло­жи ду­ша­та си за сво­е­то сло­вес­но ста­до и про­сия в ду­хов­ни под­ви­зи и доб­ро­де­те­лен жи­вот; а чет­вър­ти­ят бе яр­ко све­ти­ло в мрач­на­та нощ на тур­ско­то роб­ство, ка­то по­у­ча­ва­ше на дос­тъ­пен език своя на­род в ис­ти­ни­те на вя­ра­та и стра­да­ше за­ед­но с не­го от из­те­за­ни­я­та на по­ро­би­те­ля.

От сон­ма на пре­по­доб­ни­те да спо­ме­нем

чел­ни­ка на бъл­гар­ско­то мо­на­шес­тво

и пок­ро­ви­те­ля на бъл­гар­ския на­род - св. пре­по­доб­ни Йо­ан Рил­ски, кой­то със своя рав­но­ан­гел­ски жи­вот уго­ди Бо­гу, за ко­е­то и Бог го прос­ла­ви с нет­ле­ние и чу­дот­вор­ство на све­ти­те му мо­щи. По пъ­тя на пре­по­доб­ни Йо­ан тръг­на­ха и дру­ги рев­ни­те­ли на ду­хов­ния жи­вот и съ­що про­си­я­ха в свя­тост. Та­ки­ва бя­ха пре­по­доб­ни­те: Гав­ри­ил Лес­нов­ски, Про­хор Пшин­ски, Йо­а­ким Осо­гов­ски, Пет­ка Епи­ват­ска, Те­о­до­сий Тър­нов­ски, Ро­мил Бдин­ски, Коз­ма Зог­раф­ски, Ди­мит­рий Ба­сар­бов­ски, Па­и­сий Хи­лен­дар­ски и др.

Ук­ра­ше­ние на Бъл­гар­ска­та цър­ква са и све­ти­те на­ши мъ­че­ни­ци, пос­тра­да­ли за вя­ра­та в Хрис­та в раз­лич­ни вре­ме­на, но по-осо­бе­но по вре­ме на тур­ско­то роб­ство. Тия

ге­рои на вя­ра­та

пред­по­че­то­ха не­бес­но­то пред зем­но­то, мъ­ки­те пред обе­ща­ва­ни­те им удо­вол­ствия, веч­но­то бла­жен­ство пред вре­мен­ни из­го­ди и бла­га и за­то­ва бя­ха увен­ча­ни с мъ­че­ни­чес­ки вен­ци. Към сон­ма на мъ­че­ни­ци­те са и све­ти­те Ни­ко­лай Со­фий­ски, Ге­ор­ги Но­ви и Ге­ор­ги Най-но­ви Со­фий­ски, Йо­ан Тра­пе­зун­тски (Тър­нов­ски), Иг­на­тий Ста­ро­за­гор­ски, Онуф­рий и Да­мас­кин Габ­ров­ски, 26-те Зог­раф­ски мъ­че­ни­ци, св. Зла­та Мъг­лен­ска и още мно­го дру­ги знай­ни и нез­най­ни Хрис­то­ви во­и­ни от бъл­гар­ския род . Всич­ки те са на­ши не­бес­ни зак­рил­ни­ци и на­ши мо­лит­ве­ни хо­да­таи пред Бо­га.

Днес, ка­то чес­тва­ме свет­ла­та им па­мет, не­ка от­пра­вим към тях усър­дна мо­лит­ва - да зак­ри­лят от вся­ка бе­да своя еди­нок­ръ­вен на­род, за да пре­ус­пя­ва той във вя­ра­та и лю­бов­та, в мир и бла­го­чес­тие. А ние, ко­и­то ги по­чи­та­ме с вя­ра, ка­то има­ме пред очи тех­ния бо­го­у­го­ден жи­вот, да под­ра­жа­ва­ме на све­тос­тта им и чрез тех­ни­те мо­лит­ви да пос­тиг­нем ка­то тях спа­се­ние в Гос­по­да.

Амин!

Праз­ни­кът на Всич­ки бъл­гар­ски све­тии е ус­та­но­вен от Св. Си­нод на Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква в за­се­да­ни­е­то му на 30 де­кем­ври 1953 г., прот. № 34, § 1.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com