Всеки четвърти директор говори за тормоз в школото

Всеки четвърти директор в България свидетелства за ежеседмичен тормоз, който се случва в училище, сочи международното проучване TALIS.
То е еквивалент на PISA, която мери познанията на учениците на 15 години, и се прави от същата организация, но измерва нивата на стрес, както и квалификацията на преподавателите.
TALIS се провежда на всеки 5 г. от 2008 г. насам. В последното проучване, реално проведено през декември 2017 г., са участвали 48 държави, провинции или региони от 5 континента. У нас в него са се включили 2862 учители от прогимназиалния етап (5-7 клас) и 200 училищни директори. Акцентът през 2018 г. бе върху използването на информационните технологии в цялостния процес на обучение и уменията на учителите за работа с деца, за които майчиният език не е основният в страната. Изследването обаче проучва и различни фактори, от които се влияе училищният климат.
Средно за страните, участващи в изследването, най-голям процент от директорите - 13.1% - посочват, че в повереното им училище ученици се заплашват, обиждат се или се тормозят по друг начин поне веднъж седмично. У нас 10 на сто от директорите са посочили, че учениците им рушат училищно имущество или крадат.
4.2% от школските началници посочват, че ученици се нараняват физически поне веднъж седмично. Всъщност само директорите от Бразилия, Израел и Мексико отчитат подобни стойности на ескалираща агресия сред учениците си.Изследването проучва и областите с най-голяма потребности от професионално развитие за учителите - това безспорно е преподаването на ученици със специални образователни потребности. Само 42.5% от българските учители са били подготвени по време на академичната си подготовка в областта за преподаване на ученици с различни способности (талантливи, изоставащи или със специални потребности.
Сред тревожните данни в изследването са и тези за източниците на стрес сред учителите. 65.3% от  тях посочват поддържането на ред и дисциплина в часовете като най-голяма причина, увеличаваща стреса им в училище, докато при останалите държави този процент е по-нисък - 38%. По същия начин запознаването с промените в изискванията на образователните власти е посочено като стресов фактор от 59.1% от нашите учители, докато при останалите държави този дял е само 39.5. Носенето на отговорност за постиженията на учениците също е доста по-натоварващо за нашите учители - за цели 63% от тях, отколкото за останалите - 45%.
Изследването посочва също, че всеки четвърти български прогимназиален учител работи в училище, в което за повече от 60% от учениците българският език не е майчин.