Неделя,

През ноември ще добием първото злато от Ада тепе

От: Администратор -
A
A
A

Правим фонд от $ 5 млн.  за проекти от Крумовград,  казва инж. Илия Гърков

За Деня на миньора Българската минно-геоложка камара отличи "Дънди Прешъс Металс Крумовград" с наградата за социално - отговорна компания.
Нейният изпълнителен директор инж. Илия Гърков получи и лична грамота за 50-годишния си юбилей.
Пред "Стандарт" той коментира работата в златния рудник на Ада тепе край Крумовград, както и социалната политика у нас на "Дънди Прешъс Металс", която разработва и златно-медното находище край Челопеч.


- Господин Гърков, честито за наградата за социална отговорност на компанията. За първи път от 40 години у нас започва работа нов рудник- този край Крумовград, разработван от "Дънди Прешъс Металс". Бихте ли разказали за него ?
- Рудникът започна работа в края на юни. Целта сега е да се натрупа табан, това е един запас от добита руда, така че, когато обогатителната фабрика започне работа, да има достатъчно материал, който тя да преработва. Предвиждаме в края на ноември или началото на декември да започнем въвеждането й в експлоатация.
- Може ли да кажем, че през ноември ще имаме първото злато от Крумовград?
- Да, можем да го кажем. В момента текат преговори в кое преработвателно предприятие ще изпратим извлечения концентрат.
- Получихте награда за социална отговорност. За какво точно беше връчена това отличие ?
- Това е награда на целия наш екип, на всички хора, които работят във фирмата, тъй като социалната отговорност за нас е наистина може би най-важния елемент. Абсолютно всички знаем, че минната индустрия е единствената, която е свързана с природата. Нашата цел е така да работим, че да минимизираме негативните ефекти.
- А какво конкретно правите?
- Конкретно, приключихме първия етап на една програма, която е за защита на застрашените
два вида костенурки в района. Всички те бяха преместени извън индустриалната територия на рудника, която беше обградена с ограда.
Освен това във всяка една от тези костенурки беше имплантиран чип и сега те могат да бъдат наблюдавани и да се изучава тяхното поведение, което е един вид нашето участие в опазването на природата. Друг наш проект е пречиствателна станция за отпадните води, които

ще се пречистват по-качествено от питейни води

Разбира се, като тръгне производството, нашите планове са така, че производството да работи на затворен цикъл. Иначе казано, да не изхвърляме вода, която е скъп и ценен ресурс.
- Имаше много опасения, че добивът на злато ще отрови зеленчуците в района около рудника ?
- Взели сме всички нужни мерки това да не се случи. Промишлените води след утаяване се връщат обратно в преработвателния процес. Индустриалната площдка пък е изолирана така, че там да не попадат дъждовни води. Дори тези, които валят директно върху площадката, се събират, пречистват и влизат в производството. Ако се стигне до огромни валежи, и се налага изпускане на води, тогава ще използваме
тази пречиствателна станция. Каквото се изпусне, ще бъде с качеството на питейна вода. По-чиста, отколкото от природата.
- Всъщност каква технология се използва за добива на Ада тепе. Местните хора имаха притеснения, че ще се употребява опасния цианид ?
- Напълно се съобразихме със страховете на хората. Нормално е това, което не познаваш, да те плаши. Изцяло премахнахме цианидната технология. Работим по нормалната конвенционална технология за обогатяване на минерални руди. Процесът на обогатяване или флотация е абсолютно идентичен на процеса на пране на дрехите.

В случая с обогатяването се използват промишлени сапуни или пенообразуватели

Постъпва смляната руда, подава се вода, подават се тези пенообразуватели и се разбърква. Получава се тази пяна и за нея се залепват минералните частици. И те се отделят и остава един вид изпраната скална маса без минерални частици.
- Ада тепе има славата на първия златен рудник
на Балканите, още отпреди 8 хиляди години. Какво стана с всички артефакти, които бяха открити там?
- Имаме договор с Археологическия институт на БАН за постоянен мониторинг върху нашите дейности, така че, ако случайно се открие нещо, те да могат да го вземат да го съхранят. Понастоящем са намерени от археологическия екип на д-р Христо Попов почти 18 тона керамика и артефакти. Този договор е до момента в който приключим закриването и рекултивацията на рудника след 13-15 години.
- След като още в древността са добавила злато от Ада тепе, какво количество е останало ?
- В античността са добити най-богатите части, които са били на повърхността. Сега колкото по-навътре се отива, толкова по-ниско е съдържанието на злато, толкова по-скъп и енергоемък е добивът. Хълмът Ада тепе е бил между 7 и 9 метра по-висок, но този масив е бил изкопан и свлечен при добива на древните траки.
След това извличането на злато е спряло, защото вече технологично и икономически не е било изгодно. За тях всичко останало е било баластра, която за нас сега е руда. Защото технологиите са се развили и икономическият смисъл на добиването на този метал вече е различен. В един тон руда средно има между 3-3,5 грама злато. Крумовград и Челопеч са средни находища. Значи в кубик руда при обемно тегло около 3 тона имаме около 9-10 грама злато.

А в един кубик телефони има между 11 и 13 кг благородни метали

Човешката цивилизация се основава на експлоатиране на природните ресурси и трансферирането им в полезни за хората продукти. Без миннодобивната индустрия няма
да има много неща, като и модерните мобилни телефони. Може ли да кажем на нашите деца да си изхвърлят телефоните ?
Между другото, наскоро попаднах в един разговор, в който критикуваха една учителка на първолаци, която оставила децата без надзор и отишла да изпуши една цигара. На упреците тя отговорила, че всички деца имат айфони и няма да мръднат никъде извън сградата, защо навън няма свободен интернет. Този пример показва колко много се променя светът и нуждите на хората.
- Какви са очакванията, колко злато ще бъде добито за целия период на концесията?
- Геоложките запаси, както са проучени, са за почти 27 тона. За съжаление няма технология, която да изземва на 100 % тези запаси. Ние предвиждаме да успеем да извлечем около 95 %.
Но после следва преработване в обогатителната фабрика, където отново има степени на извличане. Затова нашите планове стигат до 85- 87 %.
- Някои наши политици задават въпроса защо българското злато трябва да го вземе някой друг?
- Аз няма да влизам в политически разговори.
Само ще напомня как работи минерално-суровинния бранш. Ако една фабрика или производство
може да го изнесеш от една държава в друга,
то за селското стопанство и минната индустрия това е невъзможно. То си е там, където природата го е създала. Но пък там, където го е създала, не винаги има това търсене. В България как да се използва злато, ние за съжаление не правим телефони. Мисля, че над 50 години вече не съществува златното покритие на парите ни. Така че независимо коя компания го добива, това злато ще бъде изтъргувано по цени на световните борси. И ще го купят тези, които имат нужда от него. Едно находище или един метал, докато е в земята, не струва пари. Получава икономически смисъл, когато се извлече и се предостави на индустриите. Когато се говори, че в България концесионните такси са ниски, не се казва колко са те в другите страни. Твърдят, че някъде били 100 %. Кой е този инвеститор, който ще отиде да инвестира нещо, от което ще му удържат 100 %. Няма икономическа логика !
Важно е също по каква формула се изчислява и какво се включва в тези концесионни такси. Защото там, където те са 30-35 %, изчислени по същия начин таксите в България са от порядъка на 38-42 %.

България е в горната част на средните нива на таксите в Европа

Всички казват, че САЩ са икономически най-развитата страна в света, а там с изключение на два-три щата концесионни такси няма. Трябва да се отчита, че всяко работно място в минната индустрия генерира още между 5 до 7 работни места.
В България има няколко фирми от нашия сектор, които смело мога да кажа, са на световно ниво. И двете дружества на „Дънди" са регистрирани в България, плащаме абсолютно всички данъци тук.
А една част от печалбата, при това значителна, отива за инвестиране в Крумовград.
- Точно това щях да ви питам. Вие сте една голяма компания, а Крумовград е една бедна община ?
- Вече не е бедна. Наемът за едностаен апартамент с малка кухня там вече е 500 лева на месец, даже в областния център Кърджали е по-евтино. Животът в Крумовград наистина се променя. Понастоящем имаме наети 162 човека производствен персонал. Не слагам в това число тези, които са наети за временно строителство
и кратковременни дейности. От тези 162-ма души, които ще работят през всичките години, само
9 не са от Крумовград.

- А има ли в Крумовград специалисти, които ви трябват ?
- Аз все пак имам някакво участие в минно-геоложкия университет, направихме едно бързо проучване колко човека студенти има от района на Крумовград. И се оказа, че тогава, говоря за 2013- 2014 година, един от най-добрите студенти е от Крумовград. Ние се срещнахме с него и още три момчета. Казахме им: "Искате ли да започнете работа, когато завършите ?". И получихме четири отговора "да". После те започнаха работа в Челопеч, придобиха опит и сега се връщат в Крумовград.
- Дали има шанс да се върнат в този регион и други млади хора, които са напуснали през годините, когато не е имало какво да работят.
- 48 от тези 162 души, които ние сме наели са работили извън страната и са се завърнали.
Освен това, ние подписахме преди три години един меморандум за разбирателство с общината в Крумовград. Защото искаме нещата да са видими и ясни.
- Какъв е смисълът на този меморандум за вас.
- Той има няколко части. Една от тях е посветена на отговорността, която компанията поема към местните хора – да ги наемем и да ги обучим. Сега през септември ще наемем последните две групи хора, това е персоналът в обогатителната фабрика. С тях работещите при нас ще станат около 220-223 човека, като минимум 90 % ще бъдат от община Крумовград. Просто удоволствие е да видите тези хора как работят с усмивки. Ние задължително подпомагаме общините, в които работим. Това е социалната ни отговорност, нашите инвестиции в обществото. Нашата помощ е насочена основно в три неща: инфраструктура, училища и здравеопазване. Правим ремонти, поддържаме болници, издържаме, но ние не можем да заместим държавата. Помагаме на училища,оборудваме нови кабинети, наши специалисти изнасяме лекции, учениците могат да се включват в нашите стажантски програми и т.н.
По отношение на инфраструктурата помагаме за пътища, водоснабдяване, окабеляване и т.н.
Сега създаваме фонд за развитие на малкия и среден бизнес от 5 милиона долара. Предстои ни да го учредим, все още работим за формирането и правилата за неговата дейност
- Каква е идеята на този фонд, кого ще подпомагате с него ?
- Парите от фонда ще се предоставят за финансиране на проекти на местните хора.
Имаме обаче две задължителни условия, на които държим. Първо, ще финансираме само проекти на хора от община Крумовград, чиито фирми са регистрирани там, за да си плащат данъците и да подпомагат собствената община. И второто, да не са свързани с минния бизнес. Защото тоиз бизнес винаги има ясно начало и край. Този рестарт на местната икономика, който се получава благодарение на финансираните от фонда проекти, трябва да има своя ефект и след като приключим нашия добив.
- На какъв етап сте със създаването на този фонд ?
- В момента сме в преговори с различни банки, за да изберем коя банка да го управлява този фонд. Не искаме ние да го правим, това не е нашият бизнес. Фондът трябва да си се ръководи от хора, които разбират от управление на пари.
А „Дънди" просто ги предоставя тези 5 млн.
долара и чрез банките те отиват в малкия бизнес.
Ще бъде създаден управляващ борд, в който ние
ще имаме представител. Според нашите планове този фонд трябва да започне да работи в първото полугодие на следващата година.
- А имате ли идеи по отношение на артефактите, открити на Ада тепе ?
- В този меморандум, който подписахме с общината, предвиждаме да се открие музейна сбирка в Крумовград с находките от златния рудник. Първо ще финансираме изграждането на нужните помещения. Другото, което ще направим,
е да подготвим портфолио или интерактивни филмчета, за да бъде интересно за децата и за възрастните.
- Надявате ли се да привлече и туристи с този музей ?
- Защо не, това са си уникални неща.
Ще покажем нагледно какво означава минната индустрия, как работи, дори малките посетители да могат и да си поиграят.
За децата злато не означава нищо. Но когато му кажеш, че от много такива камъчета може да се направи космическа ракета, очите им стават ей такива. Да видиш как ги тъпчат по джобовете и ги носят вкъщи. Направо са готови миньорчета.
Преди три години направихме конкурс за рисунка в детските градини в Крумовград. Темата беше как си представят минната индустрия. Казахме им предварително, че най-добрите рисунки ще бъдат наградени. Накрая дадохме награди на всички. Защото при децата не може да има лоша картина, всички са хубави. А на рисунките навсякъде има зелено, усмихнати хора и слънца. Така децата си представят минната индустрия.
- А как ще изглежда Ада тепе като приключите с дейността си. Ще бъде ли зелено, както в детските рисунки и както и беше преди ?
- Категорично да. По време на строителния период ние отделихме и съхранихме цялата почва, която след това поетапно ще бъде използвана за рекултивация.

Даниела Казанджиева

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички