Красив монумент бе издигнат върху занемарения от години гроб на прочутия тенор Аспарух Лешников в Малашевските гробища в столицата със средства от Хасково, където е роден певецът, и по идея на баритона Георги Петков, чиято майка, Анна Петкова – солистка на хор „Христина Морфова“, обожавала песните на световния маестро на шлагера. В дома на Петкови непрекъснато въртели грамофонна плоча на артиста, издадена от „Балкантон“. „Оказа се, че родната ми баба почива в съседство с Аспарух Лешников-Ари, с чиито изпълнения съм израснал. Отидох да се поклоня на гроба на баба и останах потресен от занемарения гроб на Ари. Очукан паметник, хлътнала пръст. Само по снимката си личеше кой почива тук. Направих справка в гробищната управа и разбрах, че задължителните такси не са платени, че са се натрупали лихви. Гробът бе застрашен от заличаване. Покрих от джоба си задълженията, за да го спася от позора. След серия публикации в пресата, кметът и областният управител на Хасково се намесиха много адекватно. Бяха отпуснати пари за обновяване на гроба“, коментира Георги Петков от Виена.
По християнска традиция гробът на Лешников бе осветен от духовно лице – заупокойна молитва прочете отец Петър от църквата в Подуяне. Цветя върху обновения гроб положи тенорът Живко Желев, пристигнал от Германия за концерт в музея „Борис Христов“ в столицата. „Съвременните поп певци веднъж годишно трябва да идват на този гроб с цветя. Аспарух Лешников нека им бъде пример! На запад интересът към изпълненията му непрекъснато расте“, казва Живко Желев. Пред паметника запали свещ и Ива Борованска – вдовица на известния бас Георги Боровански.
Аспарух Лешников е роден на 28 юни 1897 година в Хасково. Първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Пропява в църковния хор на родния си град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920-а започва да учи пеене при професор Иван Вульпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927-а е солист в „Charell-Revue chorus“. През 1928-а постъпва във „Фридрихщад палас“ – най-голямото кабаре в Берлин. Става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“. Втори тенор – Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас– Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 30–те години. Грамофонните фирми „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“ и „Хиз Мастър войс“ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж. „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934-а е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт. Участват в много филми заедно с популярните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра.
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ. Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ и работят заедно до 1941-а. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944-а събира състав, с който обикаля младежките бригади. През 1951-а е поканен за първи тенор от Георги Белчев за квинтет, подобен на „Комедиен хармонист“. През 1958-а участва в пътуващата естрада „Балкан“. Типично за родната действителност става жертва на донос – някой съобщава, където трябва , че Лешников е бил любимец на Хитлер и Гьобелс. През 1965-а е обявен е за почетен гост на Дрезден и Шверин. На тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.
В края на 60-те започва преиздаването на плочите на „Комедиен хармонист“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с най-добрите песни на Ари. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в Борисовата градина. Умира в бедност на 31 юли 1978-а в София. Втората му съпруга, Сашка Лешникова, го погребва с фрака от „Комедиен хармонист“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
