Събота,

Българската орисия на "Евровизия"

От: Администратор -
6407
Българската орисия на "Евровизия"
A
A
A

Едва ли другаде по света "Евровизия" се гледа с толкова големи надежди, колкото в България. Причините за свръх интереса ни са и хубави, и лоши. Хубави заради любопитството и интереса ни към една пъстра международна сцена, отличаваща се със сериозен състезателен дух и кой от кой по-екстравагантни участници. И лоши заради нещо, което не обичаме да си признаваме - че откакто националите никакви ги няма, отчаяно имаме нужда от победи, които да повдигат съвсем спихналото ни самочувствие. В това отношение "Евровизия" вече се е превърнала в новото световно по футбол. И някак си дори изглежда закономерно, че Поли стана 4-та: изглежда сме орисани на това съдбоносно число, обвързано с най-големите български триумфи. Навремето, когато Елица и Стунджи станаха пети, водещият по БНТ възкликна "Гуляй, България!". Подобно леко смешновато пожелание в голяма степен обяснява настройката, с която през годините сме гледали нашите участници на европейските сцени - те просто са длъжни да ни накарат да гуляем!

Въпреки всички тези уговорки едно е ясно: Поли Генова абсолютно заслужено се класира четвърта и си спечели симпатиите на милиони фенове по света. А ако се абстрахираме от политическия конфликт между Украйна и Русия, и съвсем очевидния факт, че Австралия някак си се е разминала с Европа на картата, то Поли беше най-автентичният и безспорен победител в състезанието. Нещо, което хиляди фенове по света през последните дни коментират в социалните мрежи.

Като всяко друго нещо обаче и Евровизия е конкурс, в който преди да се случат качествените промени, са необходими количествени натрупвания. Вече повече от десетилетие се стремим да се доберем да успех там. И тук ще разкажем за българската траектория, която ни доведе до престижното четвърто място в Стокхолм.

Фалстарт с "Каффе"

Всички добре помним фалстарта, с който започна участието ни на "Евровизия". Слави Трифонов и Софи Маринова, вместо да изпълнят хита си "Единствени", прочетоха декларация от сцената, в която обявиха, че оттеглят кандидатурата си, тъй като победителят в български квалификации е предварително ясен и това е група "Каффе". Това наистина се случи и музикантите заминаха за полуфиналите, въпреки че отвсякъде миришеше на нагласена история. "Каффе" впрочем не бяха никак лоша банда и парчето им "Лорейн" включваше няколко от задължителни елементи, необходими за добро представяне на състезанието - балада на английски, със запомнящ се текст и мелодия. В поп-джазовата песен обаче нямаше онзи взрив и напрежение, които са необходими на истинските победители. На полуфиналите в Киев музикантите не успяха да се класират напред. Спечелиха едва 49 точки и останаха на 19-то място. Започнахме, като цяло, с характерно българско начало: зле.

Мариана Попова не успя да ги разплаче

Надеждите, с които изпратихме "Let my Cry" на Мариана Попова, изглеждаха големи. Широкият й диапазон беше подкрепен като бек вокал от самият Азис (друг е въпросът, че може би трябваше да си разменят местата), а парчето комбинираше поп звучене с лек ориенталски момент. Мариана Попова обаче не успя да разплаче Европа - вероятно защото композицията не беше достатъчна смела и предпочиташе да се плъзне по сигурното, но незабележимото. А Азис горкият влезе в кадър само за няколко минути, без да успее да привлече вниманието, както обича да прави. Ако Васил Боянов знаеше, че 10 години по-късно за него щяха да пишат от "Ню Йорк Таймс", със сигурност щеше да се разпищоли на сцената и да отвее конкуренцията. Но няма как - все още бе прекалено скромен за международните мащаби. И така, в Атина, където бяха финалите през 2006-а, Мариана остана на 17-то място само с 36 точки. А всички бяха ударени в земята от откачените финландци "Лорди", които превзеха сцената като чудовища, свирещи здрав скандинавски метъл.

2007: Върви ни по вода!

Хелзинки 2007-а. Този път сме здраво подготвени! Нищо от европейския конформизъм не ни интересува! Аман от поп песнички, направени по един и същ калъп и захаросани текстове. Стунджи ще думка по тъпана, Елица ще извие глас, ще прокараме и леко техно вътре, колкото европейците да схванат какво става, че на тях да им се ненадяваш - току-виж изобщо не разбрали що е то балканската естетика! Всичко мина перфектно. Изпълнението на "Вода" бе едно от най-атрактивните - наоколо само стандартни жалки песнички, докато при нас излиза мощна дръм секция, която още с първите гръмотевични удари кара всички в залата да изтръпнат. А после се включва и красивата Елица - пее нещо неразбираемо за "Митре ле", но това не е важно - музиката е омагьосала всички и тъкмо странният текст я прави още по-екзотична. Е, завършихме пети - сръбкинята Мария Шерифович грабна първото място с "Молитва". "Вода" на Елица и Стунджи обаче я помнят вече цяло десетилетие и в youtube е голям хит. Дори именитият Паоло Куелю се оказа омагьосан от певицата и по-късно каза, че е бил особено разчувстван от гласа й.

Странно защо години по-късно така и не се решихме да повторим етно тактиката, при положение, че имаме толкова много таланти в тази област и наистина можем да допринесем към Европа с богатството на фолклора. Има обаче и един капан, потвърден през годините. И той гласи следното правило: етно песен може да стигне много напред, но никога не може да стане победител. Е, с Елица и Стунджи бяхме пети със 157 точки - с тях обаче започна и голямата ни любов към този конкурс.

Диджей, тейк ми ауей

Дори толкова набиваща се в главата рима и модерния бийт на "Дийп Зон" и Йоанна не успяха да спечелят публиката. Парчето "DJ, Take Me Away" иначе беше готино и дори бе вероятно единственото, което освен на "Евровизия" се въртеше и по дискотеките у нас. Музикантите обаче завършиха 11-ти въпреки усилията и сексапила на Йоанна. Първото място през 2008-а бе грабнато от руснака Дима Билан.

Човекът глас

Е, въпреки че много музикални експерти се кълнат в гласовите способности на Краси Аврамов, не е необходимо демонстрирането им да стане по-важно от качеството на самата песен. В Русия през 2009-та постигнахме най-слабото си представяне на "Евровизия" - 16-о от 18-о място и отпадане още на полуфиналите. Песента "Илюжън" на Аврамов беше изпята на леко странен фалцет, който очаквано отблъсна публиката. А жанрът "попера" - от поп и опера, не успя да осъществи предназначението си: вместо да впечатли публиката ни спечели само подигравки. Гласовите данни са едно, хубавата композиция - друго. Урокът бе научен.

Ангелът Миро

Един от най-талантливите певци на родна земя - Миро, бе избран да ни представи през 2010-та в Осло. Всичко за големия успех бе налице - хубава песен, готина визия, страхотен глас, епични цигулки. Незнайно защо обаче Миро, който тогава бе в суперформа, не бе оценен по достойнство от европейците и отпадна на полуфинала. Впрочем, с неговата "Ангел си ти" бе положена традицията, на която заложи и Поли Генова тази година - текстът да редува пеене на български и английски.

Поли Генова: първи стъпки

Никой не знаеше особено много за Поли Генова, когато през 2011-а тя изгря със свежия момичешки рок "На инат". Още тогава Поли се хареса на мнозина заради смелата си визия и готиното парче. Два обаче бяха проблемите пред момичето от "Бон-Бон" - първо, още беше прекалено малка и нямаше онази зрялост, която показа преди по-малко от седмица. И второ - парчето беше на български, което явно е почти сигурен атестат за провал. Поли не успя да мине на полуфинала, но оттогава я запомниха много хора - вероятно някои от гласувалите сега са имали едно наум от предишната изява.

Малшанс за Софи Маринова

Е, осмелихме се и през 2012-та изпратихме самата Софи Маринова на европейската сцена. Парчето "Love Unlimited" беше добре замислено: изпяваш "обичам те" на български, турски, гръцки, испански, френски, сръбски и много други, а ромският славей прави показно на останалите участници какво значи мощен ориенталски глас. Нещо обаче ударихме греда - Софи се класира на 10-то място и имаше точно толкова точки, колкото и Норвегия. В "Евровизия" обаче няма дузпи и скандинавците продължиха напред понеже вотът за нашата и тяхната песен бе еднакъв, но те бяха получили точки от повече държави. Малшанс.

Само шампиони - но друг път

Вече се бяха натрупали години наред, в които отпадаме все на полуфинал. Трябваше някой да разбие лошата серия. И тъй като не се явяваше подходящ кандидат, се наложи да върнем в играта ветераните Елица и Стунджи. В Малмьо прозвуча тяхната "Само шампиони", която изпробва същия номер като при "Вода" - техно с народния глас на Елица и пробивна гайда. Тоя път обаче не ни се вързаха и донякъде с право - пред "Вода" "Само шампиони" изглеждаше като зле замислен copy-paste на едновремешния хит. Въпреки че бяха вече любимци на европейската сцена, през 2013-та Елица и Стунджи не успяха да повторят успеха си. А след това чакахме две години, тъй като финансови проблеми попречиха на участията ни през 2014-та и 2015-та.

Поли сега: Добрият артист краде

Първо, страхотна композиция. Някои твърдят, че "If Love Was a Crime" прилича на хитове на Джъстин Бийбър или пък на големият разбивач на класации "Lean on". Това действително е така. Но както Пикасо е казал: "Лошият артист копира, а най-добрият - краде". Песента на Поли не бе изплагиатствана, а просто бе уцелила точните съставки, необходими за един модерен хит.

Изпълнението и на сцената пък бе изключително премерено. Не прекалено пищно, за да се изложи като куп други шарени участници, но не и прекалено сковано. Имаше заряд, запомняща се усмивка, готин финал с излизащите бек вокали на сцената. Поли успя да овладее сцената без да търчи като луда по нея, само с чудесен глас и уж статичен, но очарователен танц. Най-сетне "Евровизия" повтори онова, за което настоявахме в началото: че конкурсът трябва да замести световното по футбол и ние знаем как да станем четвърти.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички