Сряда,

Износът ни скочи 5 пъти за 15 г.

От: Администратор -
A
A
A

Отчита се бум в производството на части за автомобили. Със сериозни темпове нараства експортът на зърно, електроника и електротехника

За последните 15 г. българският износ, измерен в щатски долари, е нараснал 5 пъти, като спад е отбелязан само през 2009 г. и 2015 г. Две трети от този ръст се дължи на по-големите количества стоки, а една трета - на по-високи експортни цени. Това показва анализ на Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК.

Според него, курсът на щатския долар към лева влияе върху износа ни в краткосрочен план - нашият екстрот успява да се адаптира към промените в курса на долара с известно забавяне. През разглеждания период от 2001 г. до 2015 г. курсът на американския долар е имал по-голямо значение за борсовите стоки (суровините) и почти не се е отразявал на стоките с по-висока добавена стойност.

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозно увеличение бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, докато за САЩ и Македония се наблюдава по-сериозно отстъпление.

По групи стоки изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 г. той нараства почти 13 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в експортната ни листа. Силно се представят и зърнените култури, чийто износ расте 14 пъти, маслодайните семена - 13 пъти, стъкло и стъклени изделия - също 13 пъти, и фармацевтичните продукти - 12 пъти. Най-голям скок обаче бележи износът на транспортни средства и техни детайли - 34 пъти.

Забележимо над средния ръст се увеличава износът на мед и медни изделия, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции. Под средния ръст е увеличението на износа на изделия от дърво, без мебели. Доста по-слабо и със спад се представят облеклата и текстила, както и черните метали.

Наблюдават се качествени изменения на българкия износ, показва анализът на БСК. Добрата новина е, че расте износът на стоки с по-висока добавена стойност. Ако през 2001 г. експортът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е 36%, преди кризата през 2008 г. - около 33%, то през 2015 г. вече е 30%.

Нефтопродуктите продължават да имат водеща роля в износа, като новите производства водят до увеличение в износа на масла от почти 400 пъти. Благодарение на по-дълбочинна преработка намалява делът на нерафинираната анодна мед, за сметка на рафинираната катодна. Пшеницата и маслодайният слънчоглед имат ръст 15-16 пъти, царевицата - 40, рапица - 110 пъти, но това се дължи на избрания модел за субсидиране в българското селско стопанство.

Износът на руди и концентрати от благородни метали расте 413 пъти и е насочен към държави с по-ниски екологични и трудови стандарти, където се преработва основно до злато. За 15 години медикаментите се изкачват от 11-та на 3-та позиция в експортната листа на страната.

Износът на изолирани проводници се изкачва от 18 на 7 място и се увеличава 10 пъти. Частите за електроапаратура се изкачват от 129 на 10 място с ръст от 43 пъти. Прави впечатление нарасналият износ на готови автомобили, който се дължи както на скромното национално производство, така и на ре-експорт на автомобили от висок клас, основно за Германия, и в доста по-малка степен - за Турция.

Много сериозен ръст има при няколко електронни и електротехнически продукта, хладилници, пластмаси на листа, велосипеди, гумени тръби, телевизори (основно за Италия и след това - за Великобритания).

В световен мащаб расте вносът на руди и концентрати, фармация, маслодайни семена, животински мазнини, скъпоценни камъни и метали, торове, какаови изделия, кафе, храни, мед и медни изделия, плодове, фуражи, етерични масла, никел, желязо и стомана. По-слабо търсене на световните пазари и дори спад се наблюдава при машини и апарати, транспортни средства, органични химикали, трикотаж и конфекция, рибни продукти, хартия и картон, дървен материал, играчки, памук, тютюн и цигари, както и на книги.

Чужди компании се местят у нас

Основните пазари за български стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия и Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Качествените характеристики на българският износ догонват средноевропейските показатели, но недостатъчно бързо, се посочва в анализа. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация - продуктова, а не секторна, препоръчват експертите от БСК.

Расте търсенето на квалифицирани кадри

България е близо до предела си в износа - почти няма какво повече да предложи на външните пазари, смятат анализаторите от БСК. Затова са необходими инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки. Необходимо е развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната за последваща преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност. Увеличаване на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производителни в глобалните вериги на доставки.

Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка, се посочва в анализа. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирани работници.

Румъния и Словакия ни изпреварват с машини

България се представя по-добре от Румъния и Словакия по ръст на износа на горива въпреки, че Румъния има съществени собствени залежи. Румъния и Словакия обаче ни изпреварват по ръст при износа на машини и зърно.

Освен тези групи стоки, северната ни съседка впечатлява с износа на фармация, транспортни средства, маслодайни семена и тютюневи изделия. В Словакия водещите три групи стоки в износа са превозни средства и части за тях, електротехниката и електрониката (с ръст 14 пъти за 15 години) и машините. Тези три групи формират 60% от словашкия износ, което е пример за интелигентна специализация.

Големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка в България е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени, а защото в България няма купувач за тях.

В сравнение с представянето на останалите държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, нашата страна показва сравнително еднакъв ръст при износа на зърнени култури и фармация.

В ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България - при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло. В останалите страни от ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция). Никой от ЦИЕ, освен България, не изнася руди и шлаки. Сред водещите продукти в ЦИЕ, които не попадат в топ 20 на българската експортна листа, са гумените изделия, оптическа и медицинска апаратура, хартия и картон, кораби, месо, играчки и обувки.

Топ 20 на най-изнасяните български стоки (формиращи 74,5% от експорта за 2015 г., в хил. щ.д.)

Групи стоки 2001 г. 2015 г. Ръст

Общо износ 5 113 888 25 693 976 402%
Горива, масла, електроенергия 458 679 2 645 812 477%
Електротехника и електроника 196 470 2 510 350 1178%
Мед и продукти 300 655 2 312 860 669%
Машини и части 319 777 2 042 754 539%
Зърнени култури 70 350 974 064 1285%
Облекла, без трикотажните 546 560 906 543 66%
Фармацевтични продукти 73 595 896 262 1118%
Транспортни средства и части 23 125 788 997 3312%
Пластмасови изделия 94 831 743 922 684%
Трикотажни облекла 362 957 680 970 88%
Маслодайни семена 45 654 611 942 1240%
Мебели и осветителни тела 72 985 595 202 716%
Руди, шлаки, пепели 29 628 537 136 1713%
Изделия от желязо и стомана 77 030 474 219 516%
Оръжия и амуниции 68 533 458 853 570%
Желязо и стомана 354 089 456 036 29%
Стъкло и изделия 30 054 391 375 1202%
Тютюн и изделия 58 820 388 982 561%
Алуминий и продукти 56 660 365 463 545%
Изделия от дърво, без мебели 86 595 352 843 307%

Тагове:

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички