Дразни ме фактът, че този политически елит спъва Европа да бъде водеща световна сила, казва председателят на фондация „Консервативно Общество“ и сдружение „Месец на Семейството“ Кристиян Шкварек
- Г-н Шкварек, на 26 април представители на световния политически елит се срещнаха на погребението на папа Франциск в Рим. Какво мислите, че ще произлезе след сбогуването със Светия отец в международен план?
- Впечатляващо беше присъствието на лидери, които определят развитието на процесите в над 170 държави. Истината е, че в колкото и модерни времена да живеем, древни институции като Църквата продължават да бъдат уважавани. Въпреки, че има хора, подценяващи миналото и вярата.
Към момента изглежда, че процесът на преговори за спиране на войната Украйна е във фаза на импровизация. Вече не вярвам, че Доналд Тръмп има конкретен план, който следва.
От друга страна той ни показва, че картите ги държат двама души - Тръмп и в Путин. За пореден път виждаме, че силата определя кой да е водещият. Казвам това с голямо съжаление. Защото преди всичко съм европеец и се чувствам по-скоро натъжен от факта, че Европа не е активна страна.
Този, който има 11 самолетоносача и стратегически ядрен арсенал, той е водещ в преговорите в един глобален или регионален конфликт. А не да кажем Кая Калас, която казано иронично, произнася тежки, декларативни думи.
- Да разбирам ли, че Вие не сте привърженик на политиката на европейските лидери?
- Одобрявам конкретната им обща политика по казуса с Украйна – това, че те възприеха войната като своя кауза. Не харесвам обаче десетилетията на либерална, зелена и мултикултурна политика, която европейските прогресивни лидери налагат за сметка на това, което прави даден континент силен. Те декарбонизираха Европа, деиндустриализираха я, демилитаризираха я. А сега очакват да сме подготвени за война и да сме водещи в преговорите. Е, няма как да стане!
Какво да очакваме, при положение, че Европа вкара милиони хора от Африка и Близкия Изток и плаща издръжката им, вместо да инвестира в собственото си население - да го подготви да е жизнено, да се възпроизвежда, да е образовано? Естествено, че накрая ти си един загнил и застаряващ континент, с който никой не се съобразява. Дразни ме фактът, че този политически елит, меко казано, съсипа обединена Европа и възможността тя да бъде водеща световна сила.
- Споделихте, че българското правителство е реагирало адекватно в помощта си за ранените в дискотеката в Кочани. Допускате ли, че това събитие ще сближи народите ни и ще преодолеем дългогодишните си спорове с Република Северна Македония?
- Бях горд с поведението на държавата и медиите ни по казуса с трагедията в Кочани. Но не смятам, че можем лесно да разрешим конфликта с Македония, тъй като неговите корени са много по-дълбоки. Това е нация, изтъкана от омраза към българите като част от своята национална доктрина и историческо самосъзнание. Югославските власти, а преди това Коминтерна създадоха македонска нация, която отрича всичко българско.
- Ние обаче не сме такива.
- Ние не сме хора, които са им ограбили историята. Това са основни исторически прийоми, положени от титовизма в Македония. Че сме им откраднали Самуил и Гоце Делчев, че сме татари и т. н. Това е прекалено дълбоко заложено в тъканта на македонската нация, за да можем скоро, бързо и лесно да го променим.
Ако правителствата на България заделяха по 50 млн. лв. на година, можехме да пропагандираме българската позиция в Македония. Но трябваше купим там медии, банки. Нещо, което правят сърбите.
Ако държавата ни се беше постарала, тя можеше да заеме позиции в Скопие. Тя обаче не го направи и вината е изцяло наша.
- Изучаването на религия в училищата предизвика полемика в обществото ни. Считате ли, че политиката на държавата в това отношение е достатъчно далновидна? Питам Ви защото знам, че сте учил религия в полското училище в София.
- Да, в продължение на 12 години ми беше преподавана религия като част от полската образователна система. Религиозното обучение ни помага да осъзнаем връзката между вярата и науката.
Модерният метод на обучение почива върху християнската религия и в университетите през Средновековието. Докато противниците на
въвеждането на вероучение в училищата считат, че това ще ни върне години назад.
- Но те вярват ли в това или просто следват определени политики?
- Те категорично не вярват. Водят се от своите дълбоки политически анти консервативни убеждения и смятат, че по всеки казус трябва да се заема либералната теза. Това са хората, които представляват прогресивистката част от българското общество.
По всички подобни цивилизационни казуси през 19-ти и 20-ти век социалистите, марксистите и левите интелектуалци, винаги са били
срещу националносттта и идентичността. С други думи имаш едно прогресивно крило в обществото. В България днес това крило е градската либерална демократична общност, която парадоксално нарича себе си дясна и анти комунистическа. А всъщност тези хора защитават абсолютно огледално всяка цивилизационна, културна и религиозна позиция, зад която застават левите през последните два века.
Едно към едно!
- „Да, България“ преди дни си избраха ново ръководство и за първи път имат двама председатели – Божидар Божанов и Ивайло Мирчев. Не е ли знак от съдбата, че това се случи в деня, в който оставката на Христо Иванов от лидерския пост беше приета, а у нас на частна визита беше Доналд Тръмп – младши?
- Наблюдавам друг интересен паралел. Миналата година обединеното все още ДПС избра двама свои председатели - Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Това се прави рядко.
„Да, България“ постъпиха по същия начин. Динамиката между Мирчев и Божанов за мен е много близка до тази в старото ДПС. Тоест стабилен, наложен лидер и политик, който има инструментите да овладее партията в лицето на Ивайло Мирчев и един друг, който ги няма. Виждам непланирани и нетърсени, но парадоксални прилики. Сега Мирчев вероятно ще измести слабия „Джевдет Чакъров“ в лицето на Божанов и ще стане единственият лидер на ДБ, какъвто стана Делян Пеевски в ДПС – Ново начало.
- Коалицията между ПП – ДБ и „Спаси София“ в Столичния общински съвет (СОС) се разпадна, а Вие поискахте оставката на кмета Васил Терзиев. Защо?
- Скоро кметът ще преполови мандата си. Той не успя да си изкове мнозинство, за да започне да вкарва реформи в управлението. Изпокара се с коалиционните си партньори и изгуби пълна подкрепа. Терзиев вече е градоначалник с едва 14 общински съветника от партия ПП, която го критикува за избора на главен архитект. Множество негови районни кметове го напуснаха. Ако за последните две години той не успя да осъществи никакви проекти, каква е логиката да го направи през оставащите две? Никаква. София е обречена. Градът ще е в пълен застой. Единственото, което може да ни спаси от този цайтнот, е кметът да вземе достойното решение да подаде оставка и да се явим на нови избори. На тях г-н Терзиев може отново да се кандидатира.
- Какво чувство изпитвахте, когато по време на следването Ви в Англия наши сънародници там хулеха църквата, града, семействата, народа, обществото ни?
- Това е грозен синдром на хора, които много обичат да излизат в чужбина и да критикуват общността, към която принадлежат. По този начин хората губят уважение към теб.
Затова като католик аз категорично отказах участие в медиите по време на погребението на папа Франциск. Защото смятам, че е изключително грозно да обсъждаш навън проблемите в семейството си.
- Какво изпитание следва за католиците и Вие лично имате ли фаворит за следващ папа?
- Не бих си позволил да влизам в детайли вътре в църквата и да обсъждам какви са премеждията и проблемите. Единствено мога да изкажа подкрепа към африканските кардинали. И това го казвам като радикален противник на миграцията към Европа от страна на Африка.
Парадоксално, но африканските кардинали са консервативни. За да се запази автентична, време е католическата църква да се оглави от някой от претендентите от африканските кардинали. Те са от Гана, от Конго и от няколко други държави.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
