Петък,

Руският император дарява с орден и сабя Цеко Воеводата

От: Администратор -
A
A
A

На централния булевард в Лом има един паметник на поборник в цял ръст. Това е дядо Цеко Воеводата. Едър, устремен към висините, решителен. Така го е изобразил авторът на скулптурата, но какъв всъщност е бил той?

За него подробно пише местният историк Ангел Бенов в книгата си „Българско, българи..." Дядото от паметника Цеко Петков е роден и израства в село Дългошевци /днес Замфир/, близо до Лом. Израснал едър, снажен, доловете разнасяли ехото от гороломния му глас, а гърмът на пушката му се сливал с трясъка на светкавиците. Юначагата отрано застава на страната на поробения си народ и се включва в борбите за свобода. Участва в Белоградчишкото въстание от 1850 година. На следната година е в редовете на хилядна демонстрация срещу турските издевателства. Той е в делегацията, която представя меморандум за положението на българския народ на султан Абдул Меджид. Сам той посещава европейските монарси Франц Йсиф, Наполеон Трети, руския император и ги моли да се застъпят за изстрадалия български народ, пише Ангел Бенов. Николай Първи се впечатлява от Цеко Петков и му дарява сребърна сабя и го награждава с ордена „Анна".

Когато през 1853 година избухва Кримската война, ломският герой се включва в батальони от българска земска войска.

В боевете получава 21-та си рана

Легендарният адмирал Нахимов лично му връчва Георгиевски кръст заради храбростта му при защитата на Севастопол.

През 1857 година Цеко Петков е в Сърбия, където се включва в редовете на българската революционна емиграция. През 1962 година съдбата го среща с Георги Раковски, който сформира военен щаб. Един от петимата в него е и Цеко Петков. На него му се възлага да предаде на европейските монарси прошение за помощ за България. Той заминава за Виена, където предава прошението на посланиците на великите сили. Това е дипломатическа мисия, която той изпълнява блестящо, пише авторът.

Цеко Петков се включва в първата легия на Раковски. Със своята дружина превзема Кале мегдан – белградската крепост. Заедно с него се сражават Васил Левски, Караджата, Васил Друмев и Петър Бонев от Лом, който загива в боя.

През 1867 година в Белград като кореспондент на руския вестник „Голос" пристига Любен Каравелов, който създава български революционен комитет. Цеко Петков отново е в неговия състав. Той се сражава и в битката при Гредетин. В това сражение ломчанинът е наречен „Белият орел". През 1876 година

генерал Черняев дава на Цеко Петков званието капитан

и го произвежа за български воевода /капитан/.

Белият орел не може да стои далеч от бойните действия на руско-турската Освободителна война. Той е щабкапитан в щаба на българското опълчение. В решаващ момент на битката за Троянския проход той води чета от 600 души.

За него пишат чуждите кореспонденти. Авторът на разказа за дядо Цеко намира броеве на „Правителствен вестник" и „Московски ведомости", на чешкия „Народние листи", които разказват за него.

Руският „Северний вестник" публикува биографични данни и почертава неговата смелост и ловкост в боевете.
Цеко Воеводата, както бил наричан след белградските битки, участва в тежкия преход през Троянския проход. Стотици разчистват пътя от преспи и навеища. Оръдията затъват. Тогава той и момчетата му изнасят на ръце двете тежки оръдия, като ги разглобяват. На върха отново ги сглобяват и премръзнали, откриват огън. Турците ги посрещат със силна стрелба, след което започва решителна атака. Цеко Петков излиза напред, размахва сабята си и извиква: " Напред синове, мои. Това е свободна България!" Войската на Сабри паша побягва из дерето към Кърнаре и Карлово.

Цеко Петков доживява Освобождението.

Избран е за депутат и става подпредседател на Народното събрание

Интересуват го проблемите на българското образование и просвета. Той е забелязан от Иречек, който пише за него в своя „Български дневник". На негов въпрос къде се е учил, Воеводата отговаря – започнах в килийното училище и завърших в Балкана. По-късно Иречек отново ще напише за него: "...широкото му чело – открито и леко заоблено, носеше внушителния отпечатък на необятен, самобитен и оригинален ум. Общото впечатление от профила му беше мъжествена, благородна красота". Иречек съветвал българските министри да разговарят с Цеко Петков, за да се научат на ясен и точен изказ на мислите си.

Благороден, справедлив, честен – така го запомнили съвременниците му, които в края на живота му започнали да го наричат дядо Цеко. А дядото дал и последните си пари за издръжката на бедните българчета емигранти, които учили в Русия и Белград. С негова помощ продължили образованието си Еремия Българов, Никола Първанов и Георги Добринович.

Дядо Цеко Петков умира при загадъчни обстоятелства на 15 май 1881 година в своето родно село Дългошевци на 74-годишна възраст. Освен в Лом, признателните му потомци му издигнали паметник и в това село. На 3 март и двата отрупват с цветя. От признателност, благодарност и обич към големия дядо Цеко Воеводата.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички