Икона предвождала групите от сурвакари в Трънско. Взимали я от църквата и после благоговейно я връщали на свещеника. На коледарчетата, които обикаляли по къщите на Божич (Рождество Христово) и пеели старинна коледарска песен, им казвали раждавичари. Това са спомени, запазени в старите книги и вестниците, издавани в Трън в миналото. Много от тези спомени са заличени, а други се знаят и днес.
- На Нова година срещу празника на св. Василий момите и момците извършвали обряда "Васульица"
- Заради празнуването на Рождество Христово на коледарите им викали раждавичари
Едно време в Трънския край Новата година се посрещала в нощта преди празника на св. Василий Велики. Според следвания сега от Църквата календар, Василовден е на 14 януари, но традицията тогава да се среща Новата година и досега е жива в Пернишко, а сурвакарският празник преди Василица вече е известен не само у нас, но и по света. В Трънско сурвакари през последните години няма и основна причина за това е силното обезлюдяване. Но според писмени свидетелства, на този ден момчетата взимали икона от селската църква и с дрянови пръчки ходели от къща на къща да сурвакат, като пеели подходящи за случая песни: "С Нова година - нов живот ..." В специални торбички събирали свински сушеници, сланина, овошки, орехи, пари.
Тогава се намирал някой смелчага, който нагазвал посред ледените води на реката и с достойнство поднасял на свещенослужителя образът на светията, за да го целуне. Този смел мъж със силна вяра после бил на почит и уважение през цялата година. "Тука всички си вземат от осветената вода, която не се разваля от стоене като обикновената. С тази вода се мият през годината против различни болести. От черква всички се прибират у дома на топла ракия и на приготвените пихтии (пача) от свински крака и уши", свидетелства разказвачът.
През същия ден или на другия, когато според свидетелството се чествал св. Йоан Кръстител, из Трънско имало обичай да се събират на тайфи "конярье", които яхвали конете си и се надпрепусквали от къща до къща, като събирали жито и месо. Събраното било продавано на търг и с получената сума купували вино и ракия. Част от напитките пиели заедно на обща маса в селската кръчма с приповдигнато настроение, а другата част била отнасяна на гробището, където чакали жените. Там се давало пиене за помен на умрелите от селото. На тоя ден ставало и откупуване да се къпе някой с вино.
Как точно се е случвало това сега не знаем, но пък от старите писмени източници научаваме, че в трънския край на коледарите им викали раждавичари. Заради празника на Рождеството Христово.
В западните части на България в народния календар този голям господски празник се нарича Божич, а предния ден е Бъдни вечер. На други места празникът е бил Коледа, но сега, благодарение на редица фактори, всички празнуваме Коледа, забравяйки същността на празника, който всъщност от ранните християнски векове е приет като рожден ден на Иисус Христос, Спасителя на човеците от техните грехове.
В Трънско приготовлението за Бъдни вечер било трескаво. През деня прасето е заклано, дървата са насечени, всички вкъщи без изключение са си измили главата и краката и са облекли нови дрехи, за да седнат чисти на постланата в най-голямата стая нова слама, покрита с чиста черга. Постелята със сламата наподобява постелята на Божията Майка, на която е родила Млада Бога. Щом е приготвено всичко, всички сядат на постелята, наредени по старшинство.
На другия ден е Рождество Христово - Божич. Старите отиват в черквата, едни от младите се залавят да пекат прасето, а други правят колелца от слама за обреди, с които плашат плодните дръвчета да раждат.
Това е и денят на "раждавичарите", както някога са викали в Трънско на групите младежи, за които днес употребяваме названието коледари. Тези момчета обхождали къщите и пеели все една и съща коледарска песен, но тя не е за "Ой Коледо, мой Коледо", а е нещо като балада за Рождеството Христово. В нея се пее като припев:
"Пет хилядо и петстотин,
Предопределена годин,
Че Христос във Витлеем се родил
Като Младенец се появил ..."
Тази песен в Трънско дошла чрез даскал Димитър Попниколов от село Банско, Разложка околия, някъде в началото на 18-ти век, а може и по-рано да е било.
"Раждавичарите, като изпеят тази песен, поздравяват домашните и дават светата икона да я целуват всички благочинно, даряват коледарите и ги изпращат", разказва Димитър Тончев през 40-те години на 20-ти век.
После старите преглеждали съдбата на бъдника, жаравата в огнището и гадаели за времето през годината. За закуска слагали постно, но на обяд се облажвали всички. На децата най-напред давали от печеното врабче, за да е лека годината и да летят като птичета. Или пък със сланина, за да върви работата гладко напред. От тоя ден се открива варенето на кисело зеле със свинско месо, споделя разказвачът, а това е едно от задължителните блюда и за Нова година.
На Нова година срещу празника на св. Василий Велики момите и момците сеели "Васульица". Обредът се извършвал преди лягане. На вечерята те запазвали първия си залък и го прибирали в пазвата си. Точно преди да си легнат, вземали сито с житото на брачното щастие и отивали на двора край дръвника. Там сеели и казвали: "Кое момче е мое да дойде начъска (нощес) и заедно да жньемо (жънем)". После развързвали запасаната тканица (престилка) и безмълвно отивали да си легнат. Под възглавницата си поставяли запазения залък и огледало и казвали: "Кое момче е мое да дойде начъска да вечерамо заедно и да се оглеждуемо". Същото нещо правели и момчетата и казвали същите думи, но за момичета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
