Понеделник,

Ако няма смирение, от чудесата може да се повредим духовно

От: Администратор -
A
A
A

- Отец Никанор, за Великден много хора пълнят храмовете, без преди това да са стъпвали там, вълнуват се от чудесата в Църквата. Задават си въпроси за чудото на слизането на Благодатния огън в Църквата на Божи гроб и искат и те да са там. Как бихте коментирали този интерес?

- След десетилетията на потискане на вярата, духовният живот у нас постепенно започна да се съживява, мнозина пристъпиха към храма, но и досега повечето вярващи нямат църковна култура. Нормален е стремежът да се докоснем до светините, да отидем в храма за празниците, да идем на поклонение. Но хората, които нямат църковна култура, са объркани от много неща и често пренебрегват същността за сметка на формата. Те казват: "би било хубаво да се венчаем в "Св. Александър Невски", най-добре би било да се кръстим в някой голям и известен манастир". Но това се нарича духовна безвкусица. Трябва да се венчаеш и да бъдеш кръстен в своята енорийска църква, както е било някога. Също и празниците Рождество и Възкресение трябва да бъдат посрещнати у дома. Тези празници са тихи, спокойни и не трябва да бъдат претоварени с пътуване или важни дела. Само в енорийската си църква имаме възможност да се помолим спокойно. Другото е съвременно псевдо-църковно вярване, че на тези празници трябва да отиде някъде, където има най-много хора, в центъра на събитията. Великден трябва да посрещаме у дома си.

- Но Благодатният огън се спуска само веднъж в годината и то е на православната Пасха, затова мнозина отиват в Йерусалим точно в този ден, за да видят чудото. Какво би могло да бъде по-привлекателно от Светия Огън?
- Това наистина привлича както обикновения поклонник, така и по-екзалтираните натури. Но в същото време нашите велики светци като преп. Йоан Рилски и св. патр. Евтимий не са и помисляли за Благодатния огън. Те служели в храма службата, която се полага по устава на църквата. Целта на християнския живот и радостта на пребиваването в църквата е преди всичко съединението с Бога. Това е възможно чрез добрите дела, прощаване на обидите, дареното за храма или за бедните, молитвата, участието в църковните тайнства. Наистина не разбирам защо християните толкова държат да присъстват в момента на слизането на Благодатния огън или, както още се нарича, чина на Светата Светлина. За 15-годишното ми монашеско служение никога не ми е идвало на ум, че трябва на Великден да изоставя своя манастир и да отида някъде за специална благодат. Освен това чудеса в Църквата се случват много често. В храма всяка сутрин се извършва св. Евхаристия - тайнството, при което се освещават хляба и виното и с молитвата на вярващите и свещенодействието на свещеника Божията благодат ги превръща в Тялото и Кръвта Христови. И ние се причастяваме с тях. Какво може да бъде по-голямо чудо от това и кое може да ни приобщи повече с Бога, ако не причастието. Нали е казано: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Йоан 6:56)". Да посетиш Йерусалим и храма на Божи гроб на Велика събота, когато става слизането на Светата Светлина, не е задължително условие за спасението на душата. За мнозина това е някакво духовно развлечение, а понякога и нездраво любопитство.

- Такъв ли е заветът на светите отци за отношението към чудесата в Църквата?
- Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е израз на пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим тези около нас, които живеят зле и на които сме длъжни да помогнем.
А да търсим чудо е от областта на нездравата духовност. Светите отци ни предупреждават, че от чудесата трябва се бяга, т. е. да се избягват. И само човек, който е духовно неграмотен, може да тича след чудеса. Когато Самият Христос извърши чудо пред Петър, преди да го призове за Свой ученик, той падна по лице на земята и Го молеше да Си иде от него, защото е грешен човек. Петър вярваше, че е напълно недостоен пред него да се яви Господ. Всички светии са избягвали чудеса, защото ако няма истинско смирение, от тях може духовно да се повредим и да погинем. Един отшелник живеел някъде в планините и изведнъж видял пътечка към небето, изтъкана от лунна или слънчева светлина. Той трябвало да си помисли: "Нима аз съм праведен човек? На мене трябва да ми се яви пътечка към ада, а не към рая." Но бил без истинско смирение, тръгнал по лъжовната пътечка, паднал от скалата и се пребил. Това е било бесовска илюзия. Такива истории изобилстват в Патерика. Ето защо търсенето на чудо при нашата гордост е проява на лош вкус, това е духовно невъзпитание или просто празно любопитство, което води човека по лъжлив път.

- През последните години на Велика събота българска църковна делегация отива до Божи гроб, за да донесе Благодатния огън. Има предавания на живо от Църквата на Божия гроб, мнозина ги гледат и се питат дали огънят е истинско чудо или естествено и ръкотворно явление.
- Намирам, че е некоректно този въпрос да се задава на когото и да било. Известно е, че многократно са питали за това светейшия Йерусалимски патриарх Теофил. А ето, в Евангелието Христос смъмри фарисеите, които търсеха знамения! Не това трябва да се търси - човек трябва да се радва на Възкръсналия Христос. Велико чудо е Евхаристията, но също е некоректно да се пита: "Как хлябът става Тяло Христово по време на Евхаристията. И защо не се превръща в истинска плът, а виното - в чиста кръв?" В края на краищата, Светите дарове остават под формата на хляб и вино и толкова! Що се отнася до Благодатния Огън, някои казват, че това е свръхестествено чудо, което се случва по традиционния църковен календар и че именно фактът на слизането на Благодатния огън доказва истинността на Православието. Аз обаче мисля, че наличието на любов потвърждава кои са истинските Христовите ученици: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си "(Йоан 13:35). Други казват, че няма нищо специално в Светия Огън, че това е литургичен обред, по време на който се четат специални молитви и се запалва огън. Описанието на този чин може да се намери на сайта на Йерусалимската патриаршия - това е част от вечерната служба на Велика събота. В миналото тя се е извършвала непосредствено преди началото на Възкресната утреня. Сега е в 2 часа следобед на Велика събота. Аз въобще не се интересувам от такива чудеса. Интересни са ми и ме впечатляват чудеса от друг вид: как в бившите атеистични държави хората започнаха да възстановяват храмове, да се молят на Бог, да кръщават децата си, да идват на неделните служби, да четат и да издават църковна литература - за мен това е истинско чудо. И ще повторя: голямо чудо е Евхаристията, която се извършва всеки ден в нашите храмове и ни съединява със Самия Христос. Също така човек, когото са обидили, оклеветили, поругали, а той не е започнал да си отмъщава и е простил на тези, които са го обидили - това за мен е прекалено голямо чудо. Но чудесата от този вид някак си не се забелязват.
Дали има чудо на Велика събота - може да отговори Йерусалимския патриарх. Той влиза в Кувуклията (параклиса над Гроба Господен в големия храм на Божи гроб в Йерусалим). Но да се задава такъв въпрос не е коректно. За мен този Огън е свещен във всеки случай, все едно как се появява. Не се питам кой запалва свещите: Бог, Ангел или Патриархът. Чул съм за една поучителна история за арабско момче. То държало в ръцете си свещи и по време на молитвата на патриарха те се запалили сами. Но детето угасило свещите, защото патриархът все още не бил изнесъл Огъня. В това виждам такава духовна простота и висота, такова смирение пред Бога и Църквата, каквото могат да имат само велики светци. И дори и в този свещен миг на това свято място Огънят да бъде запален от човешки ръце, той не би станал по-малко свещен, отколкото ако е слязъл от небето. По думите на един светогорски духовник, в случая с Благодатния огън "става дума за естествена, природна светлина, но молитвата, която се чете от Патриарха или някой заместващ го архиерей, освещава тази естествена светлина и вследствие на това огънят има благодатта на Светата Светлина". Молитвите имат силата да освещават естествената светлина и тя става свръхестествена светлина. В тези молитви става дума за това, че "Христос е светлината на истината", че "светлината на Христос осветява всичко". Когато станало Възкресението Христово, то и тогава се видяла светлина, не просто пламък, а Божествената светлина. Но ние, хората, винаги се опитваме да заместим Живия Бог с Неговия образ.

Неговата икона - по-удобно ни е да се молим така, по-лесно е за ограниченото ни съзнание. Както имаме Тялото и Кръвта Христови под формата на хляб и вино, така и Божествената Светлина се представя под формата на Огън, който всъщност можем реално да видим и даже сами да запалим. Чрез този "огън" се освещават душите и телата ни и това става чрез нашата човешка способност да усещаме. Господ ни е устроил така, че да получаваме спасителна благодат и да освещаваме нашите телесни и душевни чувства чрез материални реалности, които символизират духовното. Ето защо ние се докосваме до този Огън, държим свещите в ръцете си, за да получим освещение чрез Огъня, който е осветен от благодатта на животворния Гроб Господен и молитвата на Църквата.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички