Улицата е любимата сцена на момичето от Ловеч, зарязало математиката заради нотите
Наричат певицата Ире "френската сензация от България"
Наричат я "френската сензация от България". Певицата композитор Ирина Жекова, известна с артистичния псевдоним Ире, е родена в Ловеч, но от 8 години живее и твори в Париж. Тя е половинката от едноименния дует, който постави във Франция началото на уникален стил - трип фолк от земята на Орфей. Това е пътешествие с мистични балкански нотки, примесени с блус, боса нова и трип-хоп звучене.
Ирина заминава за Париж да учи математика и акустика, но там преоткрива музикалното си призвание. "И нотите, и числата са част от мен. Като сърцето и разума. Допълват се, обогатяват се, понякога спорят", казва чаровната млада дама. Носталгията по родината и смесицата от културни влияния от цял свят вдъхновяват Ире да напише текстовете и музиката за първия си авторски албум "Единна земя". Автентичният й звук се дължи както на нейния китарен фингърпикинг стил, така и на оригиналните африкански инструменти, използвани от френския перкусионист, мулти-инструменталист и аранжор Шарли Дален, роден в Камерун. Ирина се заема с вокалните партии, китарата и танците, а за Шарли остават перкусиите, вокалите и ефектите.
Дуетът има вече над 250 концерта в Европа
Миналата година бяха на турне у нас и музиката на Ире звуча акустично и в пещерата "Магурата" край Белоградчик. Песните от "Там е сърцето ми", най-новия диск на певицата, автор и композитор, екнаха за първи път това лято на "Беглика фест". Издаден с подкрепата на почитатели от цял свят, дискът съдържа парчета на английски, български и измислен език. Едноименният сингъл пък е записан на специална честота, смятана за хармонична с вибрациите на природата - човешкото сърце, молекулите на водата, циклите на планетите. А песента Little soul match girl е избрана в официалната селекция на радио мрежата RCF заедно с парчета на Заз, Даяна Крол и Лейди Гага. С Шарли Дален се запознава в Париж на концерт. Тя свирила на китара, а той акомпанирал на колега. "Веднага усетихме, че имаме общи артистични идеи, макар музикалните ни влияния да са доста различни. Аз харесвам поп, соул и джаз, а той - реге, метал и дъбстеп. Това, което ни свърза, е любопитството да откриваш нови звуци, както и любовта към етно инструментите. В процеса на работа, се оказа че с нашите различия взаимно сме си отправяли предизвикателства. Това много ни помогна да израснем като творци. Вдъхновявам се от това, което ме заобикаля и ме провокира. Животът ми в Париж беше пълен с артистични находки
като пещерата на Али Баба
Представете си милионен град, който е събрал културите от цял свят. Там открих африканската, индийската и бразилската музика, фламенкото. Те ме запалиха да се върна към моите български корени. Африканците казват, че ако клонката иска да разцъфти, тя трябва да благославя корените си. Опознавайки другите, се оказа че съм опознавала "аз"-а си. От там тръгнах да пиша песни", разказва Ирина пред Dnes.bg.
Първите, които са в албума "Единна земя", са на български, родени от силната потребност да преоткрие себе си. Дотогава не е пяла на родния език, а й се иска песните да звучат хем етно, хем модерно. И да разказват истории, които да са интересни на хората. Френски почитател й написал в книгата за впечатления след концерт: "Не разбирам езика на твоите песни, но те ми говорят".
"Единна земя" идва при нея в образа на жена - на майка й, която я чака да се върна у дома и за която написва "Ой, соколе". "Вълнувах се от красотата и саможертвата в легендата за вградената девойка в "Помниш ли", както и "Стани Раде ле", която говори за мъката да загубиш близък човек. Посветена е на баща ми. "Самодиви" е забавно-купонджийска, а "Мене змей ме люби" е нов прочит на женската дилема между дълг и любов. Детската приспивна "Айо" е написана на измислен език - този, на който говори майчиното сърце. Баба ми, която е учителка по литература и история, и с която имаме много интересни разговори, има навик да ме гледа в очите и да ме пита: "Знаеш ли какво е да носиш майчино сърце?". Това е много силен въпрос", признава певицата. Всичко това обяснява и защо има нужда да се връща в България. Прави го поне един път в годината, за да се види със семейството и приятелите си, да хапне родни гозби и да попътува с влак.
Открива особен ретро чар в самотните гари
по пътя си. Признава, че с времето Париж, този космополитен и обсебващ град, започва да я изморява. За щастие, правят с Шарли много концерти из Европа. Пътуват, свирят, срещат се с нови хора, които харесват музиката им и ги зареждат с позитивна енергия. Когато се връщат в Париж, записват поредните парчета. "Така че "Там е сърцето ми" се роди по пътя. При отиванията и връщанията от Париж и обратно. За мен този албум е много личен - като непрестанна молитва. Като магия за щастие и любов, която исках да направя на себе си, за да се съхраня като човек. И да съхраня мечтите си", признава талантливата българка.
Ирина е свирила и танцувала на доста екзотични места - кафенето на Амели Пулен в Париж, в катедрала по време на 36 часовия нон-стоп фестивал, на лодки в подземно езеро в Швейцария. Иска да й е магично като природа и усещане, а хората да са заредени положително.
Но мястото, което за нея е най-голямата сцена и никога няма да забрави, е улицата. "Там е най-трудно, защото няма изкуствен блясък. Ако не си истински и не се раздадеш на 100 процента, просто никой няма да ти обърне внимание, камо ли да ти даде пукната пара. От тук са тръгнали Едит Пиаф и Амалия Родригеш, на които искрено се възхищавам", казва Ире. Голямата й надежда е добротата, изкуството и красотата да променят България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
