Вторник,

Винаги се чувстваме обичани в България

От: Администратор -
Винаги се чувстваме обичани в България
A
A
A

Свалих униформата преди 16 години, но си останах патриот, казва Николай Расторгуев

Най-популярната руска група "Любэ" ще изнесе най-грандиозния си концерт пред българска публика в "Арена Армеец" днес от 20 часа. Феновете ще чуят на живо всички най-големи техни хитове – „Давай за", „Комбат", „Солдат", „Там за туманами", „Песня о звёздах", „Позови меня".

Организатор на събитието е MOKO Solution.

Солистът на "Любэ" Николай Расторгуев даде интервю пред "Стандарт" в навечерието на голямото шоу.

Знаменитият музикант е роден на 21 февруари 1957 г. в семейство на шофьор и шивачка. Родителите му и досега живеят в китното градче Лытка́рино в Подмосковието. Като дете Николай не е бил отличник, но пък се запалил много по "Бийтълс", а оттам хванал и китарата. Става вокалист на детския ансамбъл и изцяло се посветил на музиката. Записва се като студент в Московския технологически институт по лека промишленост, но не го завършва. Работи известно време като шлосер преди да се захване отново с музика.

През 1978—1980 г- той е вокалист на "Шестеро молодых". В 1980 г. преминава в нашумялата група "Лейся, песня", където Николай остава до 1985 г., когато ансамбълът е закрит от властите.

През 1985—1986 г. Расторгуев е баскитарист в групата "Рондо", а после вокалист в ансамбъл "Здравствуй, песня!". Звездният миг за него идва през 1989 г., когато става солист на новосъздадената от Игор Матвиенко група "Любэ".
Расторгуев е народен артист на Русия от 2002. Същата година дебютира и като актьор в Академичния театър "Маяковски" в спектакъла на Андрей Максимов "Любов в две действия".

Три години по-късно се пробва като тв водещ, а т.г. стана продуцент на филма "72 часа", посветен на младежки партизански отряд от Втората световна война. Фронтменът на "Любэ" обича билярда, гледа много филми, пуши лула и ароматни пури. Постоянно слуша "Бийтълс", Чайковский и Рахманинов.

- Николай, пяхте пред близо 20 000 души това лято в Ямбол. Сега ви предстои концерт в зала „Арена Армеец". Пред каква публика се чувствате най-добре?

- Публиката е прекрасна навсякъде. Хората ни обичат. Пяли сме и пред много повече публика, отколкото в България. В Израел, например, събрахме 200 000 човека. Пяхме на едно огромно поле, а пред нас се вихреше безкрайно море от
въодушевени хора.

- "Любэ" идва често в България и винаги пълни залите и площадите. Има ли нещо специално, когато сте тук?

- Винаги се чувстваме добре дошли. Канят ни и ние отговаряме на поканата. На нас много ни харесва България. Публиката тук е направо прекрасна, добра и признателна. Но като цяло обикновените хора в различните страни са горе-долу еднакви – прекрасни. Всичко се разваля от
елита.

- Кой концерт не можете да забравите?

- Може би най-първият ми концерт на професионалната сцена през 1978 година. Помня тогава че много се притеснявах, направо ми трепереха краката от притеснение, гласът ми също. Много трудно преодолях сценичната треска и вълнението.

- На сцената създавате впечатление на много спокоен и уравновесен човек. Такъв ли сте в действителност или можете да бъдете изкаран от равновесие?

- Не, не съм толкова спокоен, колкото изглеждам. Естествено, че мога да бъда изкаран извън равновесие. Това е съвсем нормално. Елементарни неща могат да ме вбесят. Ако видя развързана връзка на обувката, например, това може да ме вбеси. Много неща ме дразнят и могат да ме изкарат от равновесие.

- Ругаете ли понякога в такива случаи?

- Разбира се, непрекъснато и постоянно. И това не го смятам за нещо нередно. Естествено, въздържам се на публични места, но в приятелски кръг или между колегите ругая, когато ми писне от нещо. Ругатнята се използва от абсолютно всички – от висшестоящите чиновници до хората от народа. Това е наша национална черта, част от руското народно творчество.

- Човек ражда ли се патриот или се възпитава?

- Всеки нормален човек би трябвало да е патриот на своята страна. Патриотизмът е много деликатно, интимно чувство. Но какво е патриотизмът ? Това са твоето семейство, родната ти земя, твоя дом, роднините, близките хора, приятелите. Всички тези компоненти са съставните части на патриотизма, който е едно съвсем нормално и човешко чувство.

- Пеете ли понякога в приятелски или семеен кръг?

- Не, почти никога не го правя. Не обичам тези изяви на вечеринки и на маса. Особено, когато са ме молели да изпея нещо на маса, изобщо не ми е присърце. Дори в къщи не пея. Стига ми пеенето на работа, от какъв зор да пея и след работа. Не обичам.

- Имате ли любима песен на групата?

- Всичко е много относително. В зависимост от времето в което се намираме. Преди двадесет години обичах едни песни, сега съвсем други. Бих могъл да заява, че на този етап, в момента любима песен ми е „Якоря" ("Котви"). Но коя ще ми е любима утре или след десет години - не знам.

- Казвате, че е невъзможно Русия да бъде победена!". В какво е силата на Русия?

- Русия е непобедима, защото народът ни е такъв. Ние сме чада на северните ширини. Руският народ е свикнал да оцелява в каквито и да било условия. Ние никога не се оплакваме. Нашият доблестен воин, обикновеният войник е способен да воюва в каквито и да било условия. На американския войник му трябва кафе, храна, битови удобства. Нашият може да се справи с всички лишения и трудности. Затова народът ни е непобедим, както и страната ни!

- Във вашия репертоар имате доста военни песни. Като се започне от Гражданската война в Русия, Великата Отечествена, тази в Афганистан. Не бихте ли направили специална песен за Сирия, където сега се сражават руски войници, а някои и дадоха живота си в тази мисия?

- Първо бих искал да поясня, че това е пълен мит, че ние имаме много песни за войната! Военният ни репертоар включва едва 10-15 песни от над 200. Просто непрекъснато на хората се показва едно и също и зрителите остават с впечатление, че аз съм човек в униформа. Преди пеех във военна униформа, да така е. Но я съблякох още през 2000 година, забележете! Махнах я, защото ми писна всички да ме възприемат само с песента „Комбат". Създаде се някакъв напълно погрешен имидж. Искаше ми се да изляза от този втълпен образ. Това ме вбесяваше. Имаме толкова други прекрасни шлагери, а хората се концентрираха само на този. А специално за Сирия да пишем песен ? Ние имаме тази прословута песен „Комбат", която обхваща всичко и всички. Тя е универсална в този й смисъл. Но пък искам да подчерая, че ние посветихме специална песен на пилотите ни в Сирия, и това е песента „Орлята".

- Станахте продуцент на филма "72 часа", посветен на Великата Отечествена война. Защо?

- Стана ми интересно да си пробвам силите и възможностите и в това направление. Сценарият беше много добър, пък и самата история е трогателна, интересна, героична. Прилича по нещо на „Млада гвардия", която в нашата страна е чел всеки. Някои са чели самото произведение на Александър Фадеев, други пък са гледали филма на режисьора Сергей Герасимов, откъдето изгряха почти всички звезди на съветския екран. И тук има подобна история, също героизъм, но някак си малко недооценен. А подобни истории в нашата страна е имало страшно много – младежи, които са се стремели да помагат на партизаните, е имало във всеки окупиран от фашистите град. Филмът е една драматична история, базирана на реални събития. Искахме хората да се потопят в атмосферата на онова време, в което са героите.

- Бихте ли искали този филм да бъде видян от вашите български фенове?

- Защо пък не. Стига да има интерес, нека ни потърсят и ние ще го продадем.

- Във вашето семейство някой воювал ли е на фронта по време на Великата Отечествена война?

- Да, разбира се. Моите чичовци, които вече не са между живите, са воювали. Единият брат на майка ми -Коля, е роден 1924 г. Така се случи, че наборите му, родени през същата година, загинаха почти всичките. Вуйчо ми е загинал през 1943 г. Аз съм кръстен на него и много се гордея с това, че нося името му.

- "Любэ" се смята за любимата група на президента на Русия Владимир Путин. За какво си говорите най-често когато се видите с него?

- Неведнъж съм се срещал с Путин, но никога не съм чул от него, че ние сме му любима група. Това по-скоро е медийна трактовка.

- А как приемате многобройните награди?

- Естествено, че всяка една награда, особено правителствените, ме правят щастлив и ме радват. Това безспорно ми носи удовлетворение, все пак е признание на труда ми.

- Какво бихте искали да пожелаете на читателите на „Стандарт" ?

- На читателите бих искал да пожелая да четат обективна информация за взаимоотношенията между ЕС и Русия, а това вече зависи от вас, журналистите. Затова по–скоро обръщението ми е към вас – да отразявате обективно събитията и да поднасяте на читателите правилната информация. Бъдете обективни! Не се поддавайте на течението, като много други медии, не се обръщайте накъдето духа вятъра. Мислете със собствената си глава!

Цифри и факти

14 януари е рожденият ден

Идеята за създаване на нова група е на продуцента и композитор Игор Матвиенко, който през 1988 г. работи в Студиото за популярна музика "Рекорд". Групата вижда бял свят през 1989 г., а за неин рожден ден се приема 14 януари, когато са записани първите две песни - "Люберцы" и "Батька Махно". Матвиенко е автор и на текстовете на някои хитове на групата.

Николай е кръстникът

За кръстник на групата се смята самият Николай Расторгуев. Мнозино свързват "любэ" с предградието Люберци, където той живее, прочуто със своите банди и криминални авторитети.

Друга версия пък отправя към "Любери"- младежко движение, възникнало в края на 70-те години на миналия век. То пропагандира здравословния начин на живот и акцентира върху спорта. Членовете му водят битки с хипита, металисти и пънкари. Според самия Николай "любэ" му е позната дума още от детството, която на украински означава "всеки, различен".

Алла Пугачова ги облича в униформа

Идеята Николай Расторгуев да облече военна униформа е на примата на руската естрада Алла Пугачова. Точно военните парчета стават първите големи хитове и изстрелват групата. Солистът с пагони пък се превръща в запазена марка на "Любэ". Малцина обаче знаят, че Николай никога не е служил. Заради гноен отит той е отписан от медицинската военна комисия.

Дебютният им клип с награда от Кан

През 1990 "Любе" издават дебютния си албум на дългосвиреща плоча и аудиокасета. Той се казва "Мы будем жить теперь по-новому".

Първият клип на групата е "Не, валяй дурака, Америка" и включва сложната по онова време компютърна графика и анимация, като върху него спецове работят почти три месеца. Клипът получава специалната награда за най-добра режисура на филмовия фестивал в Кан в раздела за рекламни филми.

"Комбат" е герой от Афганистан

Издаденият преди 20 години албум "Комбат"
със сигурност е най-големият удар на групата.
Той включва 11 песни в типичния за "Любэ" стил- комбинация от рок, поп, руски фолклорни и военни елементи. Едноименната песен дълго време оглавява руските музикални класации. След създаването на "Комбат" вокалистът Николай Расторгуев, режисьорът на видеото Никита Михалков и композиторът Игор Матвиенко се обърнали към видни военни офицери с молба да посочат достоен руски боец. Единодушно бил избран генерал-майор Александър Солуянов, участвал във войната в Афганистан като командир на батальон и получил званието Герой на Съветския съюз.

Атакуват "Гинес" с 5 млн. зрители

"Любэ" са пред влизане в "Рекордите на Гинес" като най-успешната концертна формация от Източна Европа. От началото на кариерата си до днес те са имали изпълнения на живо пред близо 5 милиона зрители. С времето популярността на "Любе" нараства и групата започва да свири както в цяла Европа, така и в САЩ, Канада и Израел.

Първоначалният състав на групата включва Николай Расторгуев - вокал, Александър Николаев - баскитара, Вячеслав Терешонок - китара, Ринат Бахтеев - ударни, и Александър Давидов - клавишни.

Смъртта отне четирима от групата

Много от феновете на "Любэ" смятат, че над групата тегне прокоба. От създаването й досега четирима музиканти намериха смъртта си по нелеп начин. Първата мистерия е още от 1993 г., когато умира китаристът на групата Вячеслав Терешонов, който е сред създателите на формацията. Твърди се, че смъртта му е вследствие от злоупотреба с наркотици. На негово място идва Сергей Перегуда, работил преди това в "Интеграл" и "Веселите момчета".

Три години по-късно, на 7 август 1996 г., в автомобилна катастрофа загива бас китаристът Александър Николаев, който е сред създателите на групата. Първоначално го сменя Андрей Данилин, който преди това работи в групата "Лейся, песня", но след това е обявен конкурс. Накрая изборът пада върху Павел Усанов заради изпълненията му в джаз формациите "Манхатън" и "Фонограф". По-късно той също ще стане част от черната хроника на "Любэ".

На 19 април 2009 г. отново в катастрофа загива една от емблемите на групата - беквокалът Анатолий Кулешов, който тогава е на 49 години. Негова е заслугата за хоровото звучене и фолклорните напеви в лиричните балади на "Любэ". Във фаталната вечер към 19 часа личният шофьор на Кулешов закача с гума бордюра при остър завой и забива мерцедеса в камион.

Тази година, в която "Любэ" отбеляза 25-години от създаването си, отново се случи трагедия.

40-годишният баскитарист Павел Усанов бе жестоко пребит след скандал в заведение в Дмитрово, Подмосковието. Едната от версиите е, че до боя се стигнало след спор за войната в Донбас. Вследствие на тежката черепно-мозъчна травма музикантът изпадна в кома и 17 дни по-късно почина. Това стана на същата фатална дата 19 април, когато загина и Кулешов, но 7 години по-късно.

Павел Усанов остави две сирачета - Василий и София, които са от първата му жена Марина. С нея той прекара 6 години, разведе се и се ожени втори път за певицата Юлиана Грин.

Фронтменът на "Любэ" Николай Расторгуев често споменава своите загинали приятели с думите: „Ние винаги ще ги и ще продължим да изпълняваме песни в тяхна памет."

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички