От футболното игрище до фермата

От футболното игрище до фермата | StandartNews.com

Мирослав стана овчар, за да преуспее в България

Аграрното образование е не просто плюс, а решаващо за успешното развитие, казва младият мъж

В края на юни 26-годишният хасковлия Мирослав Чилингиров стана един от най-популярните млади мъже у нас. Не като модна икона, а защото гордо заяви, че е овчар. Думите му: "Захващам се с овцевъдство, защото искам да остана и да успея в България", обиколиха всички медии, а снимката на усмихнатото младо момче бързо се превърна в социалните мрежи в символ на надежда за възраждането на българското селско стопанство.

Мирослав Чилингиров бе и първият млад фермер, който подаде документите си и отвори новата програма за подпомагане на младоци като него, захванали се с нелеката работа в земеделието или животновъдството. За да подкрепи Миро и останалите млади фермери, в Хасково пристигна и земеделският министър Десислава Танева, която проконтролира процедурата.

А след звездния миг Мирослав Чилингиров се върна към обичайните си задължения, към работата си по стадото. Но сега му се налага да дели времето си между фермата в с. Родопи и задълженията на младоженец. Казва, че на моменти грижата за животните му идва по-лека отколкото сватбените приготовления. Щастлив е обаче, че има пълната подкрепа за това, което ще прави занапред, от съпругата си.

В живота му няма нищо случайно, макар на пръв поглед да изглежда така. От 6-ти клас Мирослав е в спортното училище на Хасково с профил футбол, а след завършването си играе и професионално в тимовете на Хасково, Стамболово и Димитровград. Пътят от стадиона до овчарника обаче е много логичен и естествен, защото е фермер четвърто поколение. Още като активен спортист в 10-и клас си прави малка ферма за зайци. "Въртях дребен бизнес със заешко месо", обяснява скромно. Още от малък е край стадото крави на баща си. В с. Родопи отглеждат рядката порода Българско родопско говедо. Така че грижите за добитъка нито му е чужда, нито пък работата, която често е доста мръсна - му е досадна.

През май тази година като венец на решението си да се изучи като зооинженер в Аграрния университет в Пловдив Мирослав решава да направи собствена ферма за отглеждането на овце за млеконадой. За това да доведе проекта си до край много му помагат от областната служба за съвети в земеделието в Хасково. Чува за проекта по време на една от изнесените приемни в Хасковско, после отива в офиса и там му

разработват напълно безплатно бизнес плана

Мирослав е проучил предварително въпроса и споделя, че още на стартовата линия с помощта, която му оказват от НССЗ, спестява 1000 лева, които ще вложи в животните.

Стартира със 115 глави добитък. С проекта си кандидатства за максималната сума по Програмата - 25 000 евро, за да може стадото му да стане със 180 животни, за което ще му трябват половината от парите. Като зооинженер е разчертал плана на действие перфектно. Овцете струват по минимум 200 лева едната. Кръстосва ги с кочове от израелската порода Асаф и с Лакон. Кръстоските му сега са на 50%, следващото поколение ще е на 75%. След три поколения и 3-4 години стадото ще е съставено изцяло от тези две породи. Заради амбицията си Мирослав е записал магистратура и вече е последен семестър пак в Аграрния - "Селекция и репродукция".

Отглежда овцете в заграждения до кравефермата в с. Родопи, но има намерение част от парите да вложи в изграждането на модерна ферма с апаратура по европейските изисквания. Ако фермата се развие според бизнес плана, предвижда да отвори и още едно работно място, защото ще му трябва помагач. А макар да живее в Хасково, когато е на село, казва, че усещането му е за свобода и простор.

Въпреки че се въздържа да дава съвети и поради младостта си, и заради възпитанието си, все пак си позволява един. И той е към младите хора, които също като него решават да се занимават със селско стопанство. Мирослав е категоричен, че образованието в аграрния сектор е не просто плюс, а решаващо за успешното развитие.

И макар да казва, че за любимия футбол през последните две години не му остава никакво време, Мирослав не съжалява за избора си. Напротив, щастлив е, когато зададат въпроса с какво се занимаваш, да каже простичко: Овчар съм! Често излиза на паша със стадото, придружен от верния си приятел - овчарското куче Рая. А когато има спешна работа до сватбения салон, разчита да го отмени дядо му Марин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай