София. Не може за неплатени осигуровки да се лежи като за убийство. Това заявиха работодатели по повод новия Наказателен кодекс, който ще бъде обсъждан днес в Министерски съвет. Промените предвиждат до 6 години затвор за всеки шеф, който не е внесъл в хазната осигурителни вноски в размер на не по-малко от 25 минимални заплати (8500 лева). Ако сумата гони 140 заплати, наказанието може да е и до 8 г. в килията. Толкова се дава за непредумишлено убийство, коментират юристи.
Работникът също да носи наказателна отговорност при укриване на осигуровки, настояват още от работодателските организации. Според тях не е редно вноските за здраве и пенсия да се приравняват на данъчните задължения. Това противоречи на Конституцията, заяви Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.
Не само работодателят, но и работникът трябва да носи наказателна отговорност при укриване на осигуровки. Това смятат работодателските организации по повод проекта на нов Наказателен кодекс. Документът ще бъде обсъждан днес от кабинета и в него се криминализира умишленото неплащане на вноските за здраве и пенсия.
Осигуровките се разпределят в съотношение 60% за сметка на работодателя и 40% за сметка на работника, затова освобождаването на служителите от наказателна отговорност е несправедливо и дискриминационно, смятат от БСК. "При укриване на осигуровки е очевидно, че и двете страни имат съучастие, а в голяма част от случаите работниците дори настояват да се водят официално с по-ниски заплати, за да си спестяват данъци и осигуровки", обясни Димитър Бранков, зам.-председател на камарата. Според организацията не е редно задълженията към осигурителната система да се приравнява на данъчните задължения. Това противоречи на конституцията, тъй като в нея се казва, че плащането на данъци е задължение, а на осигуровки - право, твърдят от БСК. Бизнесът е недоволен и, защото в проекта не е предвидена наказателна отговорност за самонаетите лица.
Според проекта до 6 години затвор грози всеки работодател или длъжностно лице, което "осуетява установяването или заплащането на задължителни осигурителни вноски в размер на не по-малко от 25 минимални заплати". При особено големи размери - 140 минимални заплати, наказанието може да е и до 8 години затвор. За умишлено се смята всяко наемане на работници без договор, обявяване на възнаграждения в по-малък размер от действително изплащаните, неподаването на декларации или пък посочването в тях на неверни данни за осигурените. "Границата от 25 минимални заплати или 8500 лв. не отчита разграничаването на предприятията на малки, средни и големи", посочват още от БСК. Според камарата за малките фирми летвата трябва да е по-ниска. Вместо да се пишат нови наказателни разпоредби бизнесът настоява данъчните, трудовите и осигурителните инспектори да затегнат контрола спрямо нарушителите.
"И сега може да се търси наказателна отговорност за документна измама - например към работодател, който, преди да пусне нареждането до банката за плащането на работните заплати, попълни невярна декларация, че е внесъл осигурителните вноски", смята Цветан Симеонов, председател на БТПП.
Работодателите настояват новият Наказателен кодекс да бъде обсъден в Тристранния съвет към правителството, преди да бъде приет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
